„Сапфиреносиньо“ от Керстин Гир

Действията в тази втора книга не бяха изненада за мен, отлично знаех какво ще се случи, но въпреки това ми беше интересно. Но може би тази ми допадна малко повече за разлика от "Рубиненочервено", може би защото се доближавам все по-скоро към финала.
През цялата книга ми се искаше да сритам Гидиън, като изключение прави онзи момент в който й се призна в любов; не че характерът на Гуен не ме издразни в някои моменти.
Глупавото относно него е, че вярва на сляпо; интересно ми е какъв ще бъде персонажа му в третата книга.
Шарлот, харесвам я, не много, но не се предполага и че я мразя; не е направила кой знае какво, въпреки че на моменти като многознайка ми идва в малко повече.
Рафаел, поява се към средата, едва ли не краят, но също е силен персонаж; иска ми се да ги видя заедно с Лесли, ако не като двойка, то поне да имат повече моменти заедно дори и като приятели-ала-съученици.
Гуен ми харесва пияна; странно ли? Когато разбра за лъжата на Гидиън наистина ми стана гадно за нея, но пък за сметка на това има приятелка си Лесли, която определено няма да я изостави.
 Графът никога не съм го харесвала, а и едва ли има някой прочел книгите, който да го харесва. Все още не съм разбрала защо точно кръгът не бива да се затваря, но определено това ще е най-вълнуващият момент може би, в "Смарагдовозелено", а единственото нещо за което мога да мисля в този момент е - какъв е края и да не би Гуен да умира. (защото откакто съм започнала "Скъпоценни камъни" съм се настроила за такъв край, дано греша)

Въпреки че Гидиън ме дразнеше през почти цялото време, няма как да отрека, че е един адски добър персонаж и двамата с Гуендолин са сладки (съвършенство едва ли, при положение че и двамата имат някои дразнещи черти в себе си), като се надявам краят да е положителен за тях.
Всъщност какъвто и да е той в едно нещо съм сигурна - няма да съжалявам, единствената вина ще е може би за това, че отлагах прочита им в толкова дълъг период. Трилогията си заслужава; единственото, което не трябва да правите е да гледате първи филмите, а след това прочита на книгите, ще съжалявате и всичкото напрежение в някои от сцените, ще отиде на кино. Книгата отново е изпълнена с приключения, запомнящи се и напрегнати моменти.