26 октомври 2015 г.

Cinderella Book Tag

Благодаря на Кая, че ме е тагнала.

1.Злите доведени сестри - Книга с герой, когото мразиш
- Не го мразя, но не го и харесвам по очевидни причини - Сет от "Червената пирамида" от Рик Риърдън.

2.Принцът - Книга с герой, който е джентълмен
- Дориан от "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас.

3.Пепеляшка - Герой, който е грациозен, мил и упорит
- Кристал от "Кристал" от Джос Стърлинг.

4.Феята кръстница - Герой, който винаги има някой да се грижи за нея/него
- Аби от "Красиво бедствие" от Джейми Макгуайър.

5.Полезните създания - Нещо, което те прави щастлива, когато си тъжна
- "Целувка за Ана" от Стефани Пъркинс.

6.Пепел - Книга, за която не ти пука
- "Преди да умра" от Джени Даунам.

7.Тиквата - Герой, който се е променил
- Америка от "Изборът" от Кийра Кас.

8.Невъзможно - Книга с край, който не си очаквала
- "Кралица на кошмара" от Кендар Блейк. Очаквах по-добър и интересен финал.

9.Просто дишай - Нещо, което те вдъхновява да си смела
- Приключенията на триото - Пърси, Анабет и Гроувър.

10.И заживели щастливо - Книга с перфектен край
"Хари Потър и даровете на смъртта" от Джоан Роулинг.

Тагвам:  Елена и Памела

19 октомври 2015 г.

„Кралица на кошмара“ от Кендар Блейк

Във втората част, продължение на "Анна в рокля от кръв", отново попадаме на всеизвестното ни трио - Кас, Томас и Кармел, като тук те се опитват да разберат какво е сполетяло Анна. В продължението на първата книга Кендар Блейк е наблегнала върху Касио и неговите чувства, как всичко от първата книга му се отразява.

Описанията и тук не бяха зле, но пък за сметка на първата книга, то тук ми се сториха сухи и изсмукани през пръсти. Началото на книгата не е нещо, което те държи в напрежение, а по-скоро е четиво, което може да отлагаш или въобще да не довършиш. Действието бе забавено повече от нужното, а имаше и описания, чиито място въобще не бе където трябва.
 И въпреки това Кендар Блейк не е изневерила на себе си, понеже както в "Анна в рокля от кръв", то така и тук има забавни сцени, които да те разсеят от това, че книгата спада и към хорър.

“Every time I question him about the feasibility, he smiles at me like he's Yoda and I'm just a dumbass without the Force.” 
Тезеус бе далеч по-дразнещ в тази книга. Единственото нещо, което се въртеше в главата му през по-голямата част от времето бе изцяло за Анна и начините по които може да я спаси, въпреки че дори не знаеше къде се намира. Донякъде отдадеността му ми хареса, все пак тя се жертва за тях и въпреки всичко ми се струваше, че можеше далеч по-добре от това.
За сметка на това, Томас бе далеч от приятен. Още от първата книга ми се стори забавен, харизматичен и далеч по-умен и можещ отколкото изглежда. Със силен характер, той е до Касио, въпреки че може да му се случи нещо. Това доверие помежду им, което възникна още от първата книга бе на точното място.
Кармел също не е на заден план; макар в дадени моменти да ми беше безинтересна, то отношенията им между нея и Томас бяха далеч от такива.

“I’ll be here if he needs me. I’ll watch his back.”

Carmel smiles. “Better watch all sides. He can be downright clumsy sometimes.”

Новите персонажи, които Кендар Блейк решава да вмъкне в продължението не са толкова безразлични и променят обстановката. В "Анна в рокля от кръв" ни се разкриват тайни, тук също.
Джестин е интересен персонаж, понякога дразнещ, но не чак толкова за да си спечели антипатията ми. Държанието ѝ не веднъж караше да стискам устни, въпреки че накрая се доказа като един достоен и по-силен герой.

Краят на „Кралица на кошмара“ е далеч по-различен от този в представите ми. Не съм напълно сигурна дали съм доволна или не от този, който получихме.
Беше добър, но очаквах повече за краят на тази история между Касио и Анна.

“I love her.”
“She’s dead.”
“That doesn’t mean to me what it does to other people.”

14 октомври 2015 г.

Fall Time Cozy Book Tag

Благодаря на Кая за тага.

1.Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти нюанси на корицата - „Град на паднали ангели“ от Касандра Клеър.


2.Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания„Целувка за Ана от Стефани Пъркинс

3.Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря - Фентъзи или някоя разтоварваща книга на Софи Кинсела.

4.Свеж полъх: кой е героят, с когото искаш да се размениш - Кару от трилогията „Създадена от дим и кост“.

5.Горещ ябълков сайдер: коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание - „Обречени на безсмъртие“ от Ейми Плъм.

6.Палто, шал, ръкавици: сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи - Трилогията „Най-тъмните сили“

7.Тиквен пай: любима есенна храна - Няма такава.

4 октомври 2015 г.

„Анна в рокля от кръв“ от Кендар Блейк


Книгата ме остави със смесени чувства; от една страна ми хареса, но от друга не чак толкова, колкото предполагах с първият прочит на резюмето.

Тезеус Касио, който всички наричат Кас, и Анна са главните действащи лица в първата книга. Кендар Блейк въвежда и образите на Томас и Кармел, като между тях и Кас се създава връзката на приятелството.
Животът им в училище изглежда нормален като на всеки тинейджър, но в Тъндър Бей има нещо, което промяна начина на живот на Касио.

Това, че той убива мъртъвци, а Анна е поредният дух го принуждава да мисли, че нещата няма да са по-различни този път. След срещата им, която е по-различна от начина по който си мисли главния герой, че ще се състои, той разбира, че има разлика между главната героиня и всички призраци, които е убивал до този момент.


Касио, убиващ мъртъвци, е също толкова и забавен, изпълнен с чувство за хумор. Преживявайки смъртта на баща си като седемгодишно момче, той е решен да се изправи и пред убиеца на един от родителите си. Въпреки това е изпълнен и с чувство за любов към майка си и не е безчувствен убиец.

Анна е коренно различна от тази за която всички я смятат, включително и Кас. Виждаме две нейни версии - тази, която убива всеки, прекрачил прага на домът ѝ, но и тази, която се смилява над живота на Тезеус Касио и се държи по особено различен начин отколкото с жертвите си.

Томас ми се стори симпатичен при първата им среща с Кас; това, че постепенно се сприятелиха и започнаха да се подкрепят ме караше да се усмихвам на моменти.
Кармел е далеч от представите на най-популярното момиче в училище; макар и да е кралицата майка, то държанието ѝ е далеч от на такава. Симпатична и мила, нямаше как да не спечели вниманието ми.

Постепенно Кендар Блейк разкрива историята зад смъртта на Анна, а заедно с това допринася и нещо от миналото на семейството на Кас.
Съчетавайки двете истории, книгата се получава реалистично на добро ниво. 
Примесена със забавни моменти, дори и когато не трябва да се чувстваш толкова весело, книгата не те оставя с толкова лошо впечатление.


“You fuck - you ate my cat!”

3 октомври 2015 г.

September Wrap up and October TBR

Вече официално сме октомври и ето, че още един месец измина от 2015.
Септември не беше един от най-успешните ми месеци и прочетени книги бяха едва три. Мисля, че това е най-слабият до сега от тази година и ми се иска това да е за първи и последен път.

1) "Чужди очи" от  Джил Хатауей - започнах я на 31 август, но за сметка на това я довърших на втори септември и чувствата ми към първата книга не бяха чак толкова хубави, но не беше и толкова зле; цялото ревю тук.

2) "Онова лято" от Лорън Уилиг - бях започвала книгата не малко пъти, но едва сега я довърших изцяло. Определено ми допринесе приятни чувства и си заслужаваше отделеното ѝ внимание; цялото ревю тук.

3) "Анна в рокля от кръв" от Кендар Блейк - донякъде ми хареса, донякъде не чак толкова, колкото смятах. Не е най-безинтересното четиво, но определено не е и сред най-любимите ми книги; цялото ревю предстои.


Не знам какво предстои да бъде през октомври, но ми се иска да прочета отново поне три книги с които да намаля купчинката за предстоящо четене. И определено месецът да бъде по-успешен от септември.

1) "Синдер" от Мариса Мейър
2) "Червената пирамида" от Рик Риърдън
3) "Подборът" от Али Конди
4) "Кралица на кошмара" от Кендар Блейк

1 октомври 2015 г.

„Чужди очи“ от Джил Хатауей.

Вий Бел е шестнадесет годишна като всички мислят, че има нарколепсия. Зад честите ѝ припадъци обаче има и нещо друго - докато е в безсъзнание може да е в нечий ум.
Свикнала с това, поредният пристъп не я притеснява колкото трябва докато не асимилира случилото се - в ума на убиец, тя вижда тялото на Софи с разрези по китките. Това е една от причините да го смятат за самоубийство. И всичко продължава да се разраства докато стигаме до един момент, когато всичко излиза наяве.

Очаквах повече от книгата. Като цяло идеята е добра, но начинът по който се разви действието не ме остави особено впечатлена. Моментът в който трябваше да тръпна в очакване при разкриването също не беше толкова голям. Макар краят на книгата да не беше нищо особено след всичко, което претърпяха главните герои, ми хареса.

Вий, на пръв поглед да изглежда по-откачена в очите на съучениците си, ме заинтригува повече щом се спомена, че е с розова коса, не е естественият ѝ цвят, но пък Джил Хатауей пояснява защо е направена тази промяна. По-силна отколкото изглежда, тя е като опора на сестра си, когато губи двете си най-добри приятелки. Състрадателна, но и устремена да открие убиеца за да не би сестра ѝ да се окаже следващата жертва.

Зейн беше онова ново момче върху което е съсредоточено цялото внимание. Още в кабинета на сестрата знаех, че ще има силни емоции между двама им с Вий. И въпреки това, че накрая нещата бяха извъртяни по този начин, така и не можах да отрека, че не ми се искаше съдбата му да е такава. 

Ролинс, най-добрият приятел на Вий Бел, спасил я от Скоч, ме спечели веднага. Макар да я имаше онази мистериозност след появата на Зейн и всичко да сочеше Ролинс като убиеца не можех да го отрека, че все още продължаваше да ми е любимия персонаж. Хареса ми и постъпката му в епилогът, онзи начин по който се появява на верандата и казва на най-добрата си приятелка да избира ръка. Необичайно защо, но го намирам за най-сладкото нещо в цялата история.

Има моменти в книгата, когато читателя вече знае каква е мистерията и какво се случва преди главната героиня; за сметка на това "Чужди очи" не изглежда толкова натоварваща, а е сравнително по-лека за четене.