31 юли 2017 г.

Booktube-a-thon Wrap up || 2017

source
За втора поредна година взимам участие в Booktube-a-thon и макар през 2016 да постигнах добър резултат, изпълнявайки 5/7 категории, не очаквах да надмина това си постижение. За моя изненада, година по-късно, мога да заявя спокойно, че приключих четатона с дори още по-голям успех, завършвайки всички седем категории, макар и с леки промени откъм подбраните първоначално заглавия.

Макар и да изпълних всички условия от маратона дори няколко часа преди неговият край, то първият ден не започна особено продуктивно. Четивото, с което дадох старт на Booktube-a-thon-а бе „Медната ръкавица“ от Холи Блек и Касандра Клеър, избрано за категорията, изискваща прочит на книга за ден. Не бях напълно сигурно дали няма да съжалявам за избраната книга, понеже първата част от поредицата определено не е сред любимите ми четива, нито пък дори дали ще успея в рамките на ден да приключа романа и останах приятно изненада от това, че успях с прочита му, макар и да не започнах „Медната ръкавица“ в сутрешните часове. Приятно изненадана останах и от самият роман – определено не се нареди сред любимите ми заглавия, но ми допадна повече, отколкото очаквах. Продължавах да имам проблеми със стила на предаването на историята, което е и причината за по-ниска оценка, може би книгата би ми допаднала повече ако бях по-малка, освен това бавното навлизане отново в света на Магистериума също изигра своята роля, но въпреки това налице продължаваше да бъде и факта колко добър екип всъщност са Холи Блек и Касандра Клеър.
На следващият ден прочетох и „Този път, за да ме чуеш“ от Ралица Генчева, отговаряща на категорията за прочит на книга навън. Разбрах за самата авторка преди година и от тогава тази ѝ стихосбирка бе в списъка ми за прочит. Преди известно време се запознах и с другите ѝ две стихосбирки – „На едно сърце разстояние “ и „Има ли по-рано от сега?“. Някои от стиховете в „Този път, за да ме чуеш“ успяха да ме докоснат и с удоволствие бих ги препрочитала от време на време.
„Четирите цвята на магията“ от В.Е.Шуаб, която избрах за условието относно нашумяла книга,бе едно от най-добрите ми попадения не само за маратона, а като цяло за изминалите досега месеци от годината. Имах високи очаквания спрямо романа, надявах се, че след шумът, който предизвика няма да остана разочарована. Всъщност книгата предизвика неочаквани в мен чувства, потопи ме в една нова обстановка, част от която са четири отделни и съвсем различни, един от друг, свята. С оригиналната си идея, предадена по един приятен и лек начин, „Четирите цвята на магията“ надмина и без това високите ми представи, оставяйки ме с нетърпение да очаквам продължението. Пълно ревю може да откриете тук.
Заедно с предходното заглавие, голям шум сред българското книжно общество предизвика и издаването на „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ от Бенджамин Алире Саенц – книга, която избрах за категорията относно четиво за герой, който е много различен от теб. Желанието да прочета този роман се засили още повече щом разбрах новината за издаването му и на нашият пазар и макар да не го започнах веднага след това – останах истински очарована от историята, както и от начина, по който автора я е предал. Подробно мнение за заглавието – тук.
Продължих в четатона с „Бронзовият ключ“ от Холи Блек и Касандра Клеър, която с времето замести „Веровещица“ от Сюзън Денард в категорията за книга с човек на корицата. Романа на Блек и Клеър е третата част от поредицата за „Магистериум“ и бе това, което очаквах от първите две книги. „Бронзовият ключ“ предизвика тези чувства, които очаквах в предшествениците ѝ, и освен това бе изпълнена с немалко напрежение, оставяйки ме далеч по-развълнувана за продължението.
Не съм голяма почитателка на Вероника Рот, но особен интерес в мен предизвика новият ѝ роман – „Смъртни белези“, който отговаря на условието за книга, купена заради корица. Макар и да навлязах малко по-трудно в света, то бързо привикнах към него, а заедно с това и дори го обикнах – нещо, което определено не очаквах. „Смъртни белези“ ме пренесе в един свят на тайни, интриги и конспирации, карайки ме с нетърпение да очаквам продължението, което обещава да бъде дори още по-епично от сега. Пълно ревю – тук.
Истината обаче е, че не очаквах да стигна до последната, седма, категория, която е относно прочит на седем книги. Поради тази причина не се бях замисляла особено върху това условие, а се спрях случайно на едно от заглавията, които имам желанието да отметна като прочетени. Така вместо „Търсенето на тигъра“ от Колийн Хоук обаче, се спрях на „Хари Потър и Прокълнатото дете“ от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн. Нямах високи очаквания, предвид отзивите за тази книжка, определено имаше няколко момента от нея, които наистина ме изненадаха – и то не особено приятно – но въпреки това ми възвърна онези спомени и чувствата, които изпитвах по времето, когато тепърва се докосвах до света на Хари.

В тази една седмица, в която хора от цял свят се посветиха на това, което обичат, аз се докоснах до светове, които са оставили или тепърва оставиха своя отпечатък в съзнанието ми. Това бе една седмица изпълнена с много приключения, магия и наслада, чувства, които бих изпитала дори и да не бях изпълнила повечето от условията. Дано всеки един от вас, избрал да се включи в Booktube-a-thon-а, е постигнал желаното и изпитал удоволствие от всяка прочетена книга.

24 юли 2017 г.

Booktube-a-thon TBR || 2017

source

В книжното общество има най-различни маратони, благодарение на които успяваме малко или много да намалим купчинката си за четене на нови или дори отдавна отлагани книги. За втора поредна година се организира и БКМ, в който, в сравнение с миналата година, не успях да взема участие, но за сметка на това в последната седмица на юли ще се проведе и Booktube-a-thon – доста известно, и дори чакано,
събитие. Организирано от Ариел Бисет, то се провежда всяка година и освен с цел да прочетем седем книги за седем дни, то в периода, през който се развива, всички се обединяваме да правим това, което обичаме, без значение дали водим блог или youtube канал. 
Тази година, Booktube-a-thon-а ще се провежда от 24 до 30 юли, като повече информация може да откриете в официалния канал на маратона тук. А ето ги и моите избори за всяка една от категориите:

1. Прочети книга с човек на корицата.
За тази категория си избрах „Веровещица“ от Сюзън Денард. Имам голямо желание да прочета тази книга още от момента, в който разбрах, че ще се издава и на родния ни език и едва ли ще има по-подходящ момент от сега.

2. Прочети нашумяла книга.
Една от най-нашумелите книги на български пазар в последно време бе „Четирите цвята на магията“ от В.Е.Шуаб. Имам сравнително високи очаквани за романа на авторката и се надявам да не остана разочарована.

3. Прочети книга за един ден.
За това условие изборът ми бе „Медната ръкавица“ от Холи Блек и Касандра Клеър. Разчитам на това, че колкото по-големи са героите в книгите, то толкова по-добре ще бъде разказана историята, понеже начинът по който бе описано случващото се в първата част, макар и приятен, бе по-детски, а това, може би, бе основната причина да не ми хареса толкова много романа на Блек и Клеър.

4. Прочети книга за герой, който е много различен от теб.
Смятам че „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ от Бенджамин Алире Саенц е подходящ роман за тази категория, а желанието ми да прочета книгата е все по-голмо от преди.

5. Прочети цяла книга навън.
Лесно се разконцентрирам и четенето навън може да се окаже нелека задача и поради това тук си избрах „Този път, за да ме чуеш“ от Ралица Генчева. Прочела съм останалите ѝ две стихосбирки, които ми допаднаха и някои от тях истинки ме докоснаха. Надявам се това да стане и с дебютната ѝ книга.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата.
Често се случва така че корицата да ме заплени още дори преди да съм прочела за какво става на въпрос в самата книга. „Смъртни белези“ от Вероника Рот е един от тези случаи. Не съм голяма почитателка на трилогията „Дивергенти“ и филмите по нея, нито на самата авторка, но се надявам с този ѝ роман да открия онова, което е пленило толкова читатели из цял свят.

7. Прочети седем книги.
От всички категории в един четатон, най-голям е изборът точно за този вид условие. Преди известно време прочетох „Проклятието на тигъра“ от Колийн Хоук, а краят ѝ определено ме остави заинтересована от това, което тепърва предстои в следващата част от история. Поради тази причина, ако успея да стигна до тук, то ще започна „Търсенето на тигъра“.

Вглеждайки се в книгите, които избрах, страниците не са малко. Може би няма да успея да изпълня всички условия, но пък и това е възможно, макар и малко. Може би ще има промени в списъка в последствие, но е възможно да останат същите заглавия. Ще видим след като настъпи и последният ден на юли, а заедно с това и обобщението за прочетеното през следващата една седмица.

1 юли 2017 г.

„Истории от Академията за ловци на сенки“ от Касандра Клеър

Резултат с изображение за истории от академията за ловци на сенкиКасандра Клеър е един от онези автори, които с всяка своя следваща книга, надграждат световете, до които се докосваме. Заедно с приятният ѝ и лековат начин по който предава историята – книгите ѝ се четат бързо, като поглъщат цялото внимание на четящият от началото до края, а историите за нефилими и долноземци, колкото и познати да ни се струват, винаги има нещо ново, което да ни предложат. Така е и с „Истории от Академията за ловци на сенки“ – сборник с разкази, благодарение на който имаме възможността да се срещнем с герои от далечното минало като Теса, Джем и Уил, но и с герои като Ема, Джулиан и Марк. Преплитат се неразказани, до този момент, истории, които биха се харесали на почитателите на Клеър, искащи отново да се докоснат до нейното творчество.

1. „Добре дошли в Академията за ловци на сенки“
Сборника започва по един добър начин, като така гарантира още по-заинтригуващо вниманието, развитие. Саймън е един доста добре познат образ за всички – мундан, превърнат във вампир, но жертвайки се за близките си – отново бе човек, но с отнети спомени.
В този първи разказ той не е представен в ролята на героя, в която го възприемат всички. Вместо това е обикновен 18-годишен, решил да влезе в Академията и да се обучи за ловец на сенки и така да достигне Извисяването – шансът му да възвърне спомените за човека, който всички твърдят, че е бил. Макар и с основно лице Саймън, появяват се още и Изабел, Клеъри, Джейс и Магнус, но и друг магьосник, който опознаваме по-добре в последствие – Катарина Лос.

2. „Изгубеният Херондейл“
Това е разказ, който макар и малко, би задоволил любопитството на всеки, искащ да научи повече за рода Херондейл и един от роднините на Джейс – Тобаяс. История, която не всеки истински познава.

3. „Демонът от Уайтчапъл“
Това, което наистина обикнах в този разказ, бе появата на обичното трио – Теса, Уил и Джем. Освен тях се срещаме и с Гейбриъл и Сесили, други познати образи от „Адски устройства“. Тук всички те са изправени пред ново приключение, а в допълнение към това – в разказа има предостатъчно забавни моменти между Джейс и Саймън, които да разведрят обстановката.

4. „Нищо освен сенки“
Това е разказ, който бързо се превърна в един от любимите ми. В него срещаме образи като Джеймс Херондейл и Матю Феърчайлд и проследяваме зараждащото се приятелство между тях. Показват ни се приликите и разликите между двете момчета с техните родители и по този начин проследяваме колко различни, но и еднакви могат да бъдат сина на Теса и Уил и този на Шарлот и Хенри в сравнение с родителите си.

5. „Злото, което обичаме“
И докато третият разказ бе от гледната точка на Теса, то този тук е от тази на Робърт Лайтууд – бащата на Изабел и Алек. Робърт е един от онези герои, които дори и да искаш да харесаш, не можеш. В „Злото, което обичаме“, той разказва за един определен период от своя живот – този, когато е бил член на Кръга и неотлъчно е бил до Валънтайн, подкрепяйки го. В разказа Робърт не е единственият Лайтууд, с когото се срещаме. 

6. „На рицари, царе душите“
Клейва е известен с жестокостта си към нефилимите и долноземците, не веднъж сме ставали свидетели на решенията, които взимат и как тези решения са способни да унищожат нечий живот. В този разказ се убеждаваме още повече в това, виждайки как са постъпили с Хелън Блекторн, полуфея, чиято задача е да покаже пред учениците на Академията, че феите са същества, на които не трябва да им се има доверие. Това е урока, който всички ученици трябва да си извадят като поука след разказаната от Хелън история за баща ѝ и времето прекарано от него в царството на феите. Освен това, чрез този разказ, се обяснява и причината относно поведението на чичото на Джулс в „Лейди полунощ“.

7. „Горчив език“
Разказа освен, че ни среща с Хелън на сватбеният ѝ ден, където получаваме възможността да видим и останалите от рода Блекторн, то той ни среща и с техният по-голям брат – Марк, преди да бъде освободен и да се завърне при братята и сестрите си. Освен тях поява има и Изи, а срещите между нея и Саймън ме направиха дори още по-щастлива. 

8. „Огнено изпитание“
Тук проследяваме едно събитие, особено важно за ловците на сенки. Парабатайската церемония е добре позната на всеки читател на творчеството на Клеър, но е събитие, което не знаем как в действителност протича и такова, на което не сме присъствали досега в романите на авторката. Благодарение на сборника това се случва и проследяваме не коя да е церемония, а тази на Ема и Джулиан от „Лейди полунощ“. В тази история изиграват важна роля както Саймън, то така и Клеъри, на които им се налага да преминат през изпитание, определящо живота им занапред.

9. „За безкрайна нощ“
В сборника имаше няколко разказа, които ми харесаха и този беше един от тях. Тук участие взимат семейство Лайтууд, Джейс, Клеъри и Магнус, като освен тях се запознаваме и с малкият Макс, осиновеното дете на Алек и Магнус, който е познат на тези, прочели първата книга от „Тъмни съзаклятия“. Макар и в „Лейди полунощ“ вече да знаехме за съществуването на малкия Макс, то не знаехме как в действителност са решили двойката да предприемат тази стъпка в живота си, като в тази история всичко това се разяснява пред читателя. Не малко бяха и забавните моменти, породени от появата на детето на магьосника и ловеца на сенки.

10. „На два пъти слизаха ангели“
Това бе един прекрасен, изпълнен с чувства, завършек на сборника. В него виждаме отново познатите ни герои от „Реликвите на смъртните“, ставаме свидетели на сбогуването на син с майка, която си няма и на идея, че тази среща им е последна, но освен това отново се убеждаваме колко силни са чувствата на Саймън и Изабел един към друг. Това е история, пропита от спомените на Саймън от времето, прекарано в Академията – мястото, където в началото учениците се деляха на „елит“ и „утайка“, но достигайки до деня на Извисяването се превърнаха в приятели, дори в нещо повече – едно цяло.

Разказите до които се докоснахме бяха едно страхотно допълнение към останалите романи на Касандра. Благодарение на нея, но и на останали, помогнали „Истории от Академията за ловци на сенки“ да достигне до нас, ние имахме възможността още веднъж да се потопим в този свят, по един малко по-различен начин, който въпреки това ще достави удоволствие на всеки, привързан по един или друг начин, читател към хрониките, свързани с нефилимите, където всяка една история е истина.