31 юли 2016 г.

July Wrap up and August TBR

7/12
Бих казала, че месецът ми щеше да бъде успешен и без това, но ще е лъжа. В край на сметка успях да се включа в БКМ и изпълних част от категории, макар и някои в последния момент. Всъщност добрият месец се дължи на участието ми в маратоните. Общо от двата успях да прочета 7 книги, плюс някои други, преди или след тяхното начало и край. Равносметката относно Booktube-a-thon-а тук.

В първите дни на месецът започнах „И заживели щастливо“ от  Кийра Кас, което беше последният ми шанс да се докосна до този свят, но не и до авторката, чиито книги тепърва ще очаквам с нетърпение. Колекцията от новели стопли сърцето ми и успя да възвърне спомени по време на прочита на книгите от поредицата. Изключително добре изграден свят и израстване в героите от първата до последната книга, Кас успява да предаде историята на всеки един по един лековат и приятен начин. Ревю на книгата – тук.
В последната седмица на месецът започнах и приключих с „Истината за завинаги“ от Сара Десен. Искаше ми се да прочета нещо на авторката от лятото на 2015, когато разбрах за нея. Оказа се, че макар този ѝ роман да не е нещо, което не сме виждали до момента, е подходящ за лятно четиво. Всичко е базирано на основата върху загубеният родител на Мейси и сестра ѝ, като в този, фатален за семейството ден, настъпват промените, които на по-късен етап се отразяват върху всички. На моменти сладникава, „Истината за завинаги“ допринася с лекият стил на писане и приятната обстановка, в която се развива действието. Авторката обаче се е справила добре и с изграждането на героите, като всеки един от тях има белези, които го отличават от останалите персонажи. Един от тях бе Кристи, която бързо се сприятели с главната героиня, сестра ѝ Моника, която имаше свои изрази; Уес, който ме подтикваше да продължа с четенето понеже бе много миличък, въпреки трудното си юношество и брат му Бърт, който внасяше доза хумор през цялото време. Майката на Мейси пък е този герой, който предизвикваше мънкания от моя страна. Държеше се чисто егоистично през цялото време, винаги мислеше за работата си, вместо да си даде време да скърби за изгубеният си мъж. Вглъбена в себе си, тя не виждаше нещастната си дъщеря и когато тя откри щастие след толкова години, вместо да бъде доволна от това, че е продължила, тя и отне този шанс, само за да поддържа това, което е било преди. Мейси е тази, която през годините е таяла всичка скръб и тъга в себе си, стараейки се да бъде съвършена, но откривайки кетъринг "Желание", разбра, че няма нищо перфектно. Заедно с кетъринга, тя откри и още някой, който ѝ помогна да се осъзнае – Уес, далеч не толкова скучният и съвършен Джейсън.
„Истината за завинаги“ може да не е нищо фрапиращо, но ни показва, че не бива да ни е страх да бъдем различни, защото нищо не е вечно.
И да ми се искаше да прочета повече книги – това просто нямаше как да се случи за едно денонощие. За сметка на това в събота вечер приключих с „Лейди Полунощ“ от Касандра Клеър и ми отне само два дни за да я приключа, колкото и да не ми се искаше. Клеър винаги ще остане писателят, който ме въведе в света на книгите. Това е една от причините тя да бъде един от топ авторите, които харесвам. Другата е начинът ѝ на писане – понякога имаш усещането, че знаеш всичко за света на Ловците на сенки, но с всеки един следващ роман, научваш нещо, което дори и не си подозирал до този етап на историята. Това се случва и тук – каквото сме видели от поредицата ѝ за Клеъри и Джейс и от трилогията за Уил, Теса и Джем, то остава в тях. Срещаме отново познати и обичани герои, но главно проследяваме нова сюжетна линия, която остава също толкова добре изградена, колкото и тези в останалите и творби, може би дори ги задминава. Няма как да отречем, че освен героите, авторката също претърпя известна доза израстване. „Лейди Полунощ“ успя да ме усмихне и просълзи, прекара ме през куп от емоции, но със затварянето на последната страница, всичко си струваше. Предстои ревю относно романът.

През изминалият месец броят на прочетените книги е десет, което не мисля, че ми се е случвало някога, не и в близките години, но останах напълно удовлетворена от тяхното съдържание. С идването на август месец обаче, осъзнавам, че краят на лятото ще дойде прекалено бързо, а аз така и няма да успея с всички книги, които желая да прочета.
Една от книгите, които трябва да завърша е „Неизчезваща“ от Александра Бракен, като аз съм едва в началото ѝ, но просто този месец след маратоните не бях в настроение за нещо, което Бракен може да ми предложи с творчеството си.
Следващата, която ми се иска да прочета е „Верижна реакция“ от Симон Елкелес. Не мога да отрека за елементът на препокриващата се история на братята Фуeнтec, но пък е нещо по-леко и напълно подходящо за след някой по-тежък роман или за топлите летни дни.
„Летни дни и летни нощи“, която обединява разкази от различни автори като Лий Бардуго и Стефъни Пъркинс, е също подходящо точно за този период от годината – топли дни и прохладни вечери. Има истории от автори, за които дори не съм и чувала, което е нормално, и е една от причините, поради които ми се иска да се докосна до тези дванадесет летни истории. Пък и е чудесна книга, която пре-спокойно може да сложи краят на този сезон от годината.

26 юли 2016 г.

Booktube-a-thon Wrap up || 2016

Участието ми в Booktube-a-thon-ът започна далеч по-добре отколкото предполагах, като резултат също бе на сравнително хубаво ниво. Оказа се, че в TBR списъка ми настъпиха промени, като имам изпълнени 5/7 категории, което съдейки по БКМ, е доста по-приятен резултат.

Книгата, с която дадох началото на маратонът, бе „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл, отговаряща на условието, изискващо книга от любим автор. Роуъл бързо се изкачи в позицията на един от любимите ми писатели след прочита на „Елинор и Парк“. Този ѝ роман, с който взех участие, се чете бързо и лесно, въпреки че в началото не ми се струваше толкова интересен, колкото очаквах. Да кажем, че имах малко по-големи очаквания, но въпреки това определено не останах разочарована от прочетеното. По подробно мнение относно „Прикачен“ – тук.
Макар и включена последна като условие за прочит на седем книги, реших, че съм в настроение за Пърси Джаксън и се захванах с „Последният олимпиец“. Останах напълно удовлетворена от начинът по който се разви действието, въпреки че в един момент ми дожаля за Люк. Рик Риърдън се е справил успешно с краят на една обичана поредица, на всеки един от героите той отдаде край, такъв, какъвто заслужават. Обичам приятният му начин на разказване, а книгите му са подходящи както за малки, то и за големи, които просто искат да се откъснат за известно време от ежедневието си и да преминат през един свят изпълнен с епични битки.
В същото време бях захванала и „Островът на изгубените“ от Мелиса де ла Круз, отговаряща на условието за книга, която има жълто на корицата си и такава, която изисква прочит само след залез. През 2015 част от блоговете, които следях бяха ѝ направили ревю – позитивно или не, искаше ми се да прочета романът на авторката преди нейната адаптация. Това така и не стана, а и едва ли щях да я докосна скоро, ако не я бях включила в маратонът. В началото не бях кой знае колко заинтригувана, може би понеже знаех как е продължила историята, дори и да нямах връзка с нейното начало. В резултат романът се оказа приятна, а обемът на книгата от 280 страници допринася към бързото ѝ прелистване.
За третата категория, която беше относно книга, открита чрез Booktube се бях спряла на  „Стая“ от Ема Донахю. Нямах големи очаквания в случая, но така и не стигнах по-далеч от петнадесетата страница. Имаше нещо в самият стил на разказване, може би от самата гледна точка, чрез която се предава историята, което не ми хареса. Освен това обединих романът с още една категория относно нейният прочит и адаптацията ѝ. С което неизпълнените условия стават цели две. 
За петата категория, чийто прочит бе за книга по стара от мен,  изборът ми беше  „Тайният живот на Беки Б.“ от Софи Кинсела. Оказа се, че има нещо в главната героиня, които ме дразнеше и не постигнах особено добър прогрес с този роман на авторката. В последствие грабнах „Електра от Еврипид. Отне ми, може би, час за да прочета трагедията и единственото, което мога да кажа е, че се убедих, че не съм по този тип произведения, но като част от задължителната литература, трябваше да отделя време и за това. С тази трагедия успях и успешно да завърша годишното си предизвикателство в goodreads от 29 книги, така че излезе и още нещо добро с включването ми в маратонът.

Макар да имах проблеми с някои от книгите, включени в Booktube-a-thon-а, мога да кажа, че ми беше изключително приятно да се включа в инициативата, събираща хора от различни страни по едно и също време да правят това, което обичат. И да се надяваме, че следващият път нещата ще бъдат още по-успешни.

22 юли 2016 г.

„И заживели щастливо“ от Кийра Кас

Поредицата за Максън и Америка бързо след започването ѝ, намери място в сърцето ми. Влюбена съм и в красивите корици. На пръв поглед книгите на Кас изглеждат съвършени.
Оригинален сюжет, с интересни герои и още по-вълнуващи действия, а стилът ѝ, независимо от обстоятелствата, е лек и приятен. „И заживели щастливо“ не е изключение, а шанс да се докоснем още веднъж до това, което обичаме, както и да разберем какъв е бил животът на обичани, и не чак толкова харесвани, герои преди Изборът на принц Максън.
Книгата включва четири новели, коя от коя по-интересни поради това, че всяка една от тях разкрива различна история.

Първата новела, озаглавена „Кралицата“, е относно Амбърли и Кларксън. Бях любопитна относно образът на кралят и в сравнение с книгите съсредоточени върху избора на синът му, тук го видях в една далеч по-различна, и приятна, светлина. В останалите книги той бе далеч от тези герои, които харесах, но в „И заживели щастливо“ е от тези, които стоплиха сърцето ми. Разбрахме повече за животът му като принц и какво е преживявал в ранните си години, една от възможностите, които са го превърнали в по-жестоката му версия, която срещнахме в някогашната трилогия.
Кралица Амбърли си остана онази мила и тиха жена, която харесах още в „Изборът“. Тук ставаме свидетели на това, че с времето тежестта на короната не е успяла да я сломи. Животът ѝ от самото начало е предопределен да бъде не толкова лек, но това я е научило да се бори.
Връзката помежду им бе по-различна от тази между синът им и Америка, въпреки че понякога имах усещането, че чета именно за тях. Това, което ме караше да се усмихвам са именно техните взаимоотношения и малките неща, които ги отличаваха от предшествениците им или бъдещите крал и кралица на Илеа.
Най-развълнувана бях, може би, за „Принцът“. Знаем първото впечатление на Америка за Максън, остана да разберем и неговото за нея. Интересно ми бе да проследя каква е неговата гледна точка за цялото това събитие, какви чувства е изпитвал при първата си среща с останалите кандидатки.
Мнението ми относно Америка в тази бонус книга така и не се промени – харесах я в първата книга и така си остана и до последната, слагаща официален край на поредицата.
Беше ми изключително приятно и да си припомням част от моментите погледнати през очите на Максън, и макар разказът за неговото преживяване на Изборът да съдържаше в себе си само първите дни от събитието, имаше моменти, които ми припомниха и колко забавни всъщност могат да бъдат книгите, далеч от драмите в двореца и проблемите им с бунтовниците. В тази новела бе загатнато началото на чувствата на принца относно червенокоската, колко объркан се е чувствал той дори в първите дни след появата на момичетата. През погледът на Сингър го видяхме като несигурен в себе си, тук това става дори още по-видимо в моментът в който той не знае дали е способен да открие подходящото момиче както за себе си и страната си, то така и това, което всички останали да харесат.
Не харесвах Аспен дори преди да срещнем красивия, неуверен, но добродушен Максън. С няколко изключения, имаше моменти в които ми допадаше, но не и заедно с Америка. „Стражът“ е именно част, посветена на него и на това да го видим в малко по-различна светлина. Като герой ми се струваше понякога егоистичен точно в това, че искаше да си върне Америка тогава, когато тя изпитваше нещо към принца, въпреки че той самият я тласна към тази посока с думите си в къщичката им на дървото. И въпреки това тази привързаност, която съществуваше помежду им с Мер, е едно от малкото неща, които харесвам в него. В край на сметка, любовта му към нея бе прекалено силна, за да я обрече на толкова труден съвместен живот предвид различията в кастите им. 
Чрез „Фаворитката“ получаваме шансът да се докоснем до един друг, много обичан герой. Марли, освен изключително умна, е и забавна и красива. След Америка, тя беше другият ми избор и я смятах за напълно достойна за съпруга на Максън. Наказанието, което получи ме разстрои точно поради това, но пък бях щастлива, че е намерила истинската си любов. 
Отношенията между нея и стражът ми се струваха сладки и поради тази причина ми беше приятно да разбера как се е развивала връзката им. Както тя, то така и Картър, намираха сили да се борят срещу останалите в знак на силните чувства, които имаха един към друг. И това ги превърна в още по-смели и жервоготовни, отколкото бяха преди.
В следващата част срещаме и Селест – тази, която в началото не бе любимка никому, но в „Единствената“ тя е една от малкото, които искренно се радваха относно изборът на Максън и щастието между него и избранницата му. Тук я виждаме коренно различна от останалите книги, като герой, който напълно заслужава да открие този, който ще я обича с всичките ѝ положителни и отрицателни качества. 
Срещаме ѝ друг великодушен герой в „Прислужницата“ – Луси. Това, че тя получи шанс за своят щастлив край след всички мъки в живота си, ме трогна. Нямаше как да остана и безучастна от това с кой всъщност се събра. Тя бе толкова ранима и нежна по душа, че може би това бе най-правилният избор за нейн другар.
„След Единствената“ включва най-сладките моменти от цялата колекция и веднага зае челното първо място. Тук имах и възможността да прочета нещо, което желаех още щом разбрах, че трилогията ще има и четвърта книга. Нямаше как да не се разтопя при нежността на Максън към любимата му, за пореден път да остана с глупава усмивка на лице, четейки за силните чувства, които имат един друг.
„Къде са сега?“ е допълнението, което вълнува тези читатели, харесали и другите участнички в Изборът. Крис, Натали и Елиз. Запознаваме се накратко с това, което са преживели след знаменитото събитие и че те също са открили пътя си към щастливия край, макар и не с краля на Илеа или по по-различен начин от този с мъж до себе си.

source
„И заживели щастливо“ е нашият шанс да се докоснем още веднъж до светът, който претърпява доза промени от своето начало до самия край. Тази бонус книга, съдържаща в себе си четири новели и нещо повече, ни позволява да надникнем в мислите на отделните герои и да проследим какво се случва с някои други след Изборът.
Илюстрациите в самата книга са семпли, но по един красив начин, който още повече допълва историята, която авторката предава на читателите. С тази книга ставаме свидетели на това колко силна може да бъде една любов въпреки различията и приятелството, което остава дълги години занапред. В края на краищата всеки заслужава да заживее щастливо.

17 юли 2016 г.

Booktube-a-thon TBR || 2016

source
Booktube-a-thon-ът е сред най-известните маратони организирани някога, а желанието да се включа в него, го имам още от миналата година, когато нямах достатъчно свободно време. Тази година той ще стартира непосредствено сред БКМ и по-точно – от 18 до 24 юли. Отново е съставен от седем категории, като официалното видео може да видите тук.
Предвид „успехът“ ми в БКМ, тук избрах някои по-леки четива и отново – едва ли ще изпълня всички седем категории, но в случая това не е важно.

Първата категория е за книга, която има жълто на корица. В първият момент се сещах само и единствено за книги, които вече съм прочела, но след убеждения от моя страна, че книгата е кратка и напомняща на детството, си избрах „Островът на изгубените“ от Мелиса де ла Круз. Преди време излезе и втората, а миналото лято „Островът на изгубените“ бе доста нашумял роман.
Следващата категория изисква прочит само след залез. Тук отново ще чета книгата, отговаряща на първото предизвикателство.
Относно книга, открита благодарение на Booktube избрах „Стая“ от Ема Донахю, не съм попадала на български ревюта, мисля, и освен това не съм забелязала и голяма популярност на четивото около мен, което ме прави любопитна по какъв начин ще ми се отрази точно този роман.
Следващата категория, макар и да изглеждаше лесна, също ме затрудни. В край на сметка за книга от любим автор се спрях на „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл. Самата тя пише доста увлекателно и приятно, а освен това създава и реалистични герои, всеки открояващ се от останалите.
За петата категория, чийто прочит бе за книга по стара от мен, мислех да включа нещо от литературата за 9. клас, но въпреки това се спрях на нещо коренно различно – „Тайният живот на Беки Б.“ от Софи Кинсела. Миналото лято за първи път прочетох нещо на тази писателка и останах с приятно впечатление. Романът е издаден първо през 1999 година, по-късно и през 2003.
Да прочета и изгледам адаптация по книга се рових дълбоко поради това, че дори и да чета книги, голяма част от тях или нямат филм по себе си или съм го гледала или в краен случай не успява да грабне вниманието ми нито книгата, нито филма. Въпреки това смятам, че намерих нещо подходящо и това е именно „Стая“ от Ема Донахю, това с което покривам и третата категория от маратона.
Седмата, последна, цел изисква прочит на 7 книги. Не съм напълно сигурна дали това ще успея да го изпълня, но ако имам тази възможност, си набелязвам книгата продължение на „Битката за лабиринта“ от Рик Риърдън, която включих в БКМ – „Последният олимпиец“.

Също както и при предхоният маратон обмислям да направя цялостен пост обощващ събитието, като има съвсем малка възможност да направя ревю на някоя от посочените книги.
Самите вие смятате ли да участвате в маратонът, който обединява хора от различни страни с една страст – четенето? Успех на всички и нека не го правим по задължение, а само и единствено с цел забавление, та дори и възможност да намалим малко купчинката си за четене.

13 юли 2016 г.

„Двор от мъгла и ярост“ от Сара Дж. Маас

Ревю на първа книга.
„Двор от мъгла и ярост“ е продължението, от което се нуждаехме след „Двор от рози и бодли“.
Втората част от трилогията започва, може би, не по най-интригуващият начин, но с всяка една следваща страница моя интерес се покачваше все повече и повече. Това, което видяхме тук е далеч по-добро от това, което беше предоставено в първата част.
Стилът на Сара Маас изглежда, макар и без особена промяна, по-добър от този, който беше в „Двор от рози и бодли“, и въпреки това все още се отличаваха характерните ѝ белези, които правят световете, изградени от нея, магични и пленяващи, открояващи се от всички останали, които познаваме.
В „Двор от мъгла и ярост“, авторката ни дава това, което искахме в „Двор от рози и бодли“ – ставаме свидетели на израстване на герои и динамични действия, а ако злото в първата книга ни се е струвало голямо – то от това тук трябва да очакваме далеч по-лоши последствия за познатите ни герои и далеч повече неща с които трябва да се справят ако желаят прогреса настъпил след края на Амаранта да продължи.

Героите в тази книга бяха до изградени, а новите попълнения, които срещнахме разнообразяваха романът, всеки с различен характер и история.
Фейра в „Двор от мъгла и ярост“ претърпяваше израстване от това, което беше в предходната книга и това, което е тук. От първите страници сме способни да доловим как и се отрази всичко с Амаранта и това, което преживя във В недрата на Планината, а действията, които ѝ се наложи да предприеме тогава продължават да я преследват. С всяка една страница обаче, тя претърпяваше леки промени в себе си, които я отличават от този ѝ образ, който сме свикнали да виждаме от първата книга. Тази свобода, която тя получи в даден момент, бе това, което и помогна да продължи.
Тамлин, който ми бе стори интересен като персонаж и беше любимият ми такъв от мъжката аудитория, тук ме запрати в съвсем друга посока. Държанието му към Фейра бе донякъде разбираемо – бе изгубил семейството си и не искаше същата съдба да сполети и любимата му, особено след като едва не я загуби завинаги, когато се намираха във В недрата на Планината, но това далеч не ме спря да се превърне в онези герои, които в началото смяташ освен за привлекателни, но и за добронамерени, а накрая са едни от тези, които не искаш да виждаш повече. Отношенията им без това бяха леко обтегнати в самото начало, а той самият допълнително натоварваше Фейра, донякъде и себе си, с отношението си към нея. И лично тук не успях да проследя толкова чувствата му на любов, отколкото на това на обсебеността му и нужната тя да играе невинната и беззащитна принцеса, докато той самият се грижи за Двора на Пролетта.
Героят, който подозирах, че ще харесам е Рисанд – дали заради леко забавният му тон на места или поради друга причина – стана далеч повече от това. Докато в „Двор от рози и бодли“ той се нареди след Тамлин, то тук зае челното първо място. Още от първата книга Рис разбираше Фейра и тук за пореден път ставаме неколкократно свидетели на това. Продължавайки да поддържа красотата му от първата книга, писателката успява да ни до опознае с тези негови черти, които не познавахме в предшественицата на „Двор от мъгла и ярост“.
Неколцината нови герои, които срещаме в продължението, също се оказват доста симпатични.
Мор, Касиан, Азриел и Амрен, които са част от обкръжението на Великия господар на двора на Нощта, са нещото, което прави книгата по-добра от предшественицата ѝ. Различни по характер, но въпреки това успяват да изградят по-силна връзка отколкото е нужно.
Мор е този тип герой, който успява да вдигне глава след всички преживени трудности в миналото. Тя винаги беше зад братовчед си и силната връзка, която съществуваше помежду им се укрепваше все повече и повече. С поразяващ външен вид и упоритост, Мориган е герой, който няма как да не направи впечатление на читателя.
Касиан и Азриел са следващите, които бързо се превърнаха в мои любимци. Кас е с шеговит характер, докато Азриел е по-мълчалив, но и двамата са готови да се борят не само за господарят си и приятелите си, но и за своят народ.
Амрен, на вид изглеждаща по-коварна от всички останали, има дълбока история, която, надявам се, тепърва ще се доразкрива. Кръвожадна, но въпреки това се оказа, че е една от най-здравомислещите герои в „Двор от мъгла и ярост“.
Отношенията в приятелският кръг на Рис само показваха колко силни са заедно всички те, но и че са като семейство един за друг. Никой не се държеше с Рисанд като с Велик господар, именно заради тази приятелско-семейна връзка, която всички са изграждали с годините помежду си. И въпреки скорошната поява на Фейра в групичката им, както тя се приобщи бързо, то те я приеха и ѝ се довериха.
За разлика от връзката помежду всички тях, то тази между Великият господар и Фейра ставаше все по-лична. В „Двор от рози и бодли“ е поставено само началото, но тук тя все повече се задълбочаваше. Именно тези техни отношения допринесоха към всички изпитани емоции при прочита на книгата.
source: tumblr
Освен тях имаме възможността отново да се срещнем с Илейн и Неста, сестрите на Фейра. Макар и не толкова важни фигури в историята, Сара успява по такъв начин да преплете сюжета, че обрати настъпват дори там, където не сме и предполагали.
Краят на това така добро продължение ни оставя със затаен дъх в очакване на следващата книга, която се очертава да бъде дори по-вълнуваща. Тепърва ни предстои да видим по-голямото зло и дали героите ще успеят да спасят така обичаните си светове или всичко, което те обичат ще бъде унищожено.
„Не бях домашен любимец, не бях кукла, не бях животно. Бях победител и във вените ми бушуваше страшна сила. Повече никога нямаше да бъда слаба и беззащитна. Нямаше да позволя да ме прекършат. Да ме опитомят.“

11 юли 2016 г.

Български Книжен Маратон TBR

Както повечето от вас знаят, предполагам, в периодът 11-17 юли ще се проведе Българският Книжен Маратон. Той е съставен от 5 основни и 2 бонус категории. Постът на Брияна може да откриете тук, заедно с първата обявена категория. 
В последствие останалите такива също бяха разкрити, благодарение на едни чудесни любители на книгите, а именно - Алекс и Райс, Криси, Ева, Плами и Ана. Линк към събитието във фейсбук може да откриете тук.

Първоначално не бях особено сигурна дали да се включа в маратонът, но понеже не съм участвала в нещо подобно и ми допада това да чета или гледам постове или клипове на други хора с техните tbr купчинки и wrap-up-овете им, реших, че дори и да не изпълня всички категории, ще бъде забавно, все пак за всичко си има първи път.

Първата от категориите, а именно за книга, чието действие се развива около море/океан ме затрудни малко или много. До последно така и не можах да се сетя за нещо, което да отговаря, но в последствие се спрях на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ от Рансъм Ригс
Втората категория е относно книга от български автор – не съм чела нищо на Георги Господинов, за това съм и толкова любопитна относно творчеството му. Поради това се спрях и на романът му „Физика на тъгата“.
Книга, на чиято корица има български мотиви или цветовете от българския трибагреник, е третата по ред категория. И аз като някои други блогъри, които ще се включат в този маратон, съм се спряла на „Чудовищен“ от Алекс Флин, понеже така и не открих друга книга, отговаряща за целта, която да грабне вниманието ми.
Четивото, което избрах за книга, чието действие се развива в Европа съвпада с това, което е избрано и в първата категория – съответно книгата на Ригс.
Последната пета основна категория е за книга на автор, чийто инициали се препокриват с тези, на известен българин, а именно инициалите на Албена Бакрачева с тези на Александра Бракен и книгата ѝ „Неизчезваща“.
Шестата категория, една от бонусите,  е най-лесната от всички останали и по-точно е относно книга по избор. Тук имах най-голям брой книги от които да избирам и последната, на която се спрях е „Никога, никога“  от Колийн Хувър и Тарин Фишър
Следващата, и последна, категория е да се прочете книга, в която е спомената България. Тук се спрях на нещо, предложено от Ана в поста ѝ, а именно „Битката за лабиринта“ от Рик Риърдън.

След краят на маратона допълнително ще има отделен пост, или може би ревю на дадена книга, което обобщава цялостният ми резултат от това седемдневно събитие. Успех на всеки един, който ще вземе участие и помнете – не е важно колко книги сте прочели, а доколко сте вникнали в самия свят и какви чувства е предизвикал авторът у вас.

6 юли 2016 г.

„Всички наши места“ от Дженифър Нивън

Бях чувала доста позитивни мнения относно „Всички наши места“ от Дженифър Нивън и сметнах, че е крайно време да се докосна и до този роман. С прекъсване от три месеца, книгата бе прочета за два дни. Историята ме погълна изцяло, и въпреки че е сравнявана с  „Вината в нашите звезди“, тази на Вайълет и Финч ми допадна далеч повече от тази на Хейзъл и Огъстъс, към което допринесе, може би, не чак толкова голямата и бурна популярност на романът на Нивън.
Друг елемент, който нямаше как да не ми напомни на творчеството на Грийн, е относно пътуването, а понякога пред очите ми дори изникваха образите на Марго и Кю. Въпреки това, ми беше интересно да откривам заедно с героите тук местата в Индиана, да преживявам всеки един момент от пътуването им.
Макар и в превод, във „Всички наши места“ се долавя част от стилът на авторката. Красотата се усеща дори и в този момент, когато нейните думи се препредадени чрез някой друг, а самият факт, че не се чета в оригинал, не се оказва препятствие да се докоснеш до толкова до романът, че да не те разстрои на предвидените за това места.
Аз лично се бях спойлнала жестоко относно важно събитие, което допринесе и към не чак толкова голямата изненада, но това не се оказа пречка за сълзите в настъпилия за тях момент.
„Всички наши места“ е роман, който ни показва, че животът е само един и той трябва да бъде изживяван. Всеки един човек от населението има своите проблеми и различен начин за справянето им с тях – някои избират лесният, според някои, начин, докато други продължават да се борят със зъби и нокти. Има и трета група от лица, които просто съществуват, но в действителност за загубили всичко онова, което ги прави живи.
Романът съчетава в себе си проблемите не само на тинейджърите, но и тези, способни да възникнат в едно семейство по всяко едно време. Заедно с това, Дженифър засяга и моментът, в който всеки човек е определян по даден му, от някого другиго, етикет и по какъв начин това се отразява върху различните тип хора.

Признавам си, „Всички наши места“ е по-тежка книга, караща ни да се замислим върху живота си и дори този на околните, отнема повече време за размисъл, но въпреки това е нещо, до което всеки трябва да се докосне поне веднъж. И въпреки това, тя се чете по-леко от възможното, защото авторката успява по такъв начин да преплете историята със стила си на писане, че единственото, което Дженифър постига е да ни въвлече още повече в добре-изградения свят тук.

Вайълет Мърки, изгубила сестра си в автомобилна катастрофа, първоначално е слаба, обвиняваща себе си за инцидента и загубата на Елинор. Постепенно обаче, при нея се наблюдава едно развитие, което настъпва след появата на другият главен герой - Теодор Финч. Вайълет е един от героите, които научават важен урок през цялата книга, а заедно с нея, го изживява и самият читател. По-малката дъщеря носи в себе си вина и нещастие, но в краят на романа може да я видим най-накрая като нея самата, а не превъплътила се в своята по-голяма сестра.
Теодор Финч е различен от останалите. Именно за това ми хареса като персонаж. Писателката ни показва недостатъците му, вътрешните му демони и това, от което се страхува. Неговите надежди.
Запознанството помежду им протича по по-необикновен начин, а самото то поставя основата, върху която тепърва отношенията им щяха да се развиват. Четейки от гледните точки на главните герои, Дженифър ни дава възможността да проследим обърканите мисли на всеки един от тях и да разберем повече за същността им. Какви са техните проблеми и как работи мозъкът им относно справянето им с тях.
И двамата претърпяват известно развитие в тези 368 страници; тя възвръща силите си за живот, докато той открива любовта в лицето на момичето, намиращо се на покрива на училищната камбанария.
Историята на Тео и Вал е открояваща се, дължащо се най-вече на различните им характери. Този факт я прави далеч от понятието блудкава, а всъщност приковава цялото внимание и макар да усещаш какъв ще бъде края, използваш всяка една секунда за да се насладиш на това, през което всеки един от тях минава.

source
Във „Всички наши места“ родителите на Теодор са разведени и това е ключовият момент в детството му. За разлика от него, Вайълет е част от едно щастливо семейство, докато не настъпва катастрофата. Всеки претърпява различен инцидент, който го превръща в това, което е. Книгата е смесица от цветове, а до последната страница тя продължава да бъде неговото бяло, а той нейното черно.
Краят, макар и със сълзи на очите, напълно удовлетвори желанията ми. Завладяваща, книгата си заслужава всеки един отделен ѝ момент. Повдигащ важни въпроси относно животът и смъртта, че зад най-перфектното лице също се срещат проблеми, романът успява да се издигне високо, защото понякога се нуждаем от една такава книга, която да ни покаже, че животът си струва да се изживее.
„Тя е кислород, въглерод, водород, натрий, калций и фосфор, всички жизненоважни за всеки от нас елементи, но мога да се закълна, че в нейната сплав има и други елементи, за които никой дори не е чувал, и те я правят различна от всички други.“

1 юли 2016 г.

June Wrap up and July TBR

6/12
Юни месец бе точно такъв какъвто и очаквах да е – натоварен относно училище, но това, което допринесе към правенето му по-добър са именно книгите, които прочетох. Останах крайно изненадана, че съм надминала обичайният им месечен брой, но освен това, всяка една от тях, ме заинтригува и определено мога да заявя, че този месец бе напълно ползотворен.

Първата книга беше „Уинтър“ от Мариса Мейър, с която поредицата официално приключи. Искаше ми се да има още от тази история, защото обикнах света изграден от авторката. Още със започването на първата книга през месец декември, стилът на писателката ме заинтригува, а тази последна книга ни дава един добър финал на тази така красива, и изпълнена с тайни за миналото на героите, история. Цяло ревю на последната книга тук.
Преди време излезе и продължението на „Перфектна химия“ от Симон Елкелес„Правилата на привличането“, която бе толкова сладка и лично за мен – по-добра от предшественицата си. Историята на Карлос и Киара далеч повече ми се услади, и макар да харесвам връзката на Алекс и Бритни, то обичам тази на по-малкият брат му и дъщерята на професора. Въпреки това обаче, както в „Перфектна химия“ то така и в „Правилата на привличането“, авторката не е изневерила на стилът си. И в двете книги братята Фуентес имат свои проблеми, които се оказват пречка да бъдат с момичето си, но за разлика от Алекс, Карлос се държеше по-непринудено. Книгата, както и очаквах, се оказано едно леко четиво подходящо за топлите дни на лятото, когато се нуждаем от малко приключения. По подробно мнение тук.
Третата книга, която най-накрая завърших и не съжалявам, е „Фенка“ от Рейнбоу Роуъл. Авторката набира все повече фенове по света, а България не прави изключение. „Фенка“ е едно леко четиво, което със своята сладост е подходящо именно за този период от годината. Нещо, което съм забелязала в стилът на  Роуъл е, че във всяка една своя книга до този момент, която съм прочела, е, че тя вмъква реални проблеми, чрез което читателят има по-голяма възможност да се припознае в някой от героите и да се доближи до цялостната история. В този ѝ роман, писателката е вмъкнала забавни моменти, които подаряват глупави усмивки, доза истинност, но точно поради тези свои пречки по пътя си, част от героите израснаха и станаха тези, които им е предопределено да бъдат. „Фенка“ се чете изключително бързо, благодарение на лекият и сладък начин на писане, а историята на Кат и Ливай само очаква да те заплени. Цялостно ревю тук.
„Всички наши места“ от Дженифър Нивън я започнах през април и няколко месеца след това успях да я завърша не поради това, че е била безинтересна, дори напротив, но имах усещането, че все още не ѝ е дошло времето. В последните една-две седмици на този месец се замислих върху това, което знам за книгата като цяло, но и за самия ѝ край. Желанието ми, да разбера в детайли как се е достигнало до това събитие, нарастна. Останах крайно удовлетворена от това, което срещнах в този роман. Макар и по-тежка, книгата се чете бързо, благодарение на приятният стил на авторката. Ревю относно романът – тук.
Продължих с „Ейнджъл“ от  Джос Стърлинг. За никого не е тайна, че се привързах към тази сладка поредица и наистина харесвам стилът на авторката – лековат, а историите, които разказва за савантите в основата си съдържат една интересна идея. „Ейнджъл“ може би не е най-любимата ми книга от публикуваните до сега, но въпреки това ми допадна. За пореден път се споменават познати имена, а с други дори имаме възможността да се срещнем. Стърлинг успява по един приятен начин да съчетае всички свои герои с които сме се срещнали, което не ни позволява да ги забравим дори и за един миг. Книгата е лека и напълно подходяща за тези топли дни от лятото. В себе си носи доза сладост и няма как да не зарази и самият читател.
В последните дни на месецът се захванах и с очакваното продължение на „Двор от рози и бодли“ от Сара Дж. Маас„Двор от мъгла и ярост“от която ми остава още малко, но въпреки това мога да заявя, че е далеч по-добра от първата книга и наситена с далеч по-интересни събития, както и с обрати, в които да се влюбиш, но в същият момент разбиващи сърцето ти на малки парченца. Всичко, което ми се искаше да видя в първата книга, тук го има има – от израстването на героите до доопознаването на други такива, а самият роман в себе си преплита саркастични отговори, интересно минало, напрегнати и сладки моменти, а най-вълнуващото тепърва предстои да се случи. По подробно мнение тук.

С шест книги приключих юни и толкова и ме очакват за идните дни. Освен посочените, ми се иска да се включа и в Българският Книжен Маратон като повече информация за него - тук.
За някои от категориите вече имам подбрани варианти, за други тепърва ще търся. Ето и кои книги ми се иска да прочета до 31 юли.
Първата от тях е „Сянка и кост“ от Лий Бардуго. Напоследък все по-често започнах да попадам на ревюта относно тази трилогия, а понеже съм започвала книгата два пъти, но не съм стигала по-далеч от 30-тата страница, ми се иска най-накрая да опозная и света, изграден от Бардуго.
Продължавам с друга книга, която съм започвала, но нямах желание да чета, а именно – „Друговремец“ от Диана Габалдон. В началото на годината, когато си задавах годишното предизвикателство в goodreads, си бях обещала да прочета някоя по-обемна книга, а това време е точно периодът, който смятам за най-подходящ за нейният прочит.
Не съм чела нещо на Касандра Клеър от доста дълго време, а световете, които тя изгражда ми липсват. С излизането на последната ѝ книга ми се прииска отново да се докосна до нейният стил, но най-вече до един много обичан магьосник. „Хрониките на Магнус Бейн“ ме чака нетърпеливо от доста време и се надявам, че то най-накрая настъпи.
„И заживели щастливо“ от Кийра Кас е следващата ми цел. Макар че сложих край на тази така обичана поредица през месец май, има част от мен на която и липсва светът на Максън и Америка. Останах доволна от краят в „Короната“, но ще бъда още по-удовлетворена ако имам възможността да се докосна още веднъж до светът, изграден от авторката.
Друга книга, с която ми се иска да се запозная, е „Истината за завинаги“. Още през август 2015 планирах да прочета някоя книга на Сара Десен, но така и не го изпълних. Не знам почти нищо за творчеството на авторката, дори и за нея самата, но все има първи път. 
Последна, но не и на последно място, смятам да се заема с „Неизчезваща“ от Александра Бракен. Краят на първата книга ме остави разгневена със сълзи в очите, а самият роман очаквам още след момента когато затворих последната страница на „Тъмна дарба“. Липсва ми всеки един от героите и с нетърпение очаквам да разбера каква ще е съдбата им в това продължение.