вторник, 31 декември 2019 г.

Top books of 2019

Последният път, когато отворих блога и писах в него бе точно преди една година. Тогава публикувах годишната си равносметка относно любимите ми заглавия за 2018 и далеч не предполагах, че в следващите 12 месеца няма да има нито един пост. Оказа се така обаче, че макар и първи за блога, този е и последия за самата година. А каква беше тя? 
През изминалият период от януари до сега настъпиха не малко промени в личния ми живот, попаднах в ситуации, в които не ми се искаше, но заедно с това някак израснах. Извадих си важни поуки и научих ценни уроци. И поглеждайки сега назад към изминалото време, осъзнавам, че 2019 година може да бъде описана като незабравима, а в някои аспекти и дори като успешна. Това обаче не мога да заявя в книжен план. До 2017 винаги си поставях високи цели в предизвикателството на goodreads – и винаги ги изпълнявах. Така до миналата година, когато не успях. Макар и в началото на януари да си поставих за цел да прочета 10 книги, сега те са само 6 – защо? Попаднах в reading slump и подхващах книга веднъж на 2 месеца, а четеното отнемаше двойно повече време. Не съжалявам нито за отделеното време, нито за самите произведения, а за това, че не успях да се докосна и до други. Може би това ще се случи през 2020, кой знае? 

През изминалата година се запознах с творчеството само с на един нов автор, срещнах стари герои с които имам изградена вече емоционална връзка, но изградих такава и с няколко други, непознати тогава, персонажи. А сега ще ви представя именно само онези заглавия, проправили си път към сърцето ми и оставили следа върху съзнанието ми. 

„Никога повече” от Колийн Хувър 
Имам специална връзка с творчеството на тази авторка. Всяка една нейна книга успява да ме докосне по определен начин и по време да прочита – да изпитам куп най-различни емоции, някак максимално се докосвам до живота на героите и изграждам връзка с тях. Това, че Колийн Хувър влага не малко истини от живота в творбите си, не остава по назад като факт. Напротив – в персонажите ѝ се припознават не малко хора. 
„Никога повече” бе тазгодишното ѝ произведение на което отделих време. И макар краят да не е по вкуса на всеки, то това е, може би, най-добрия завършек на тази история. Тя самата, макар и своята тежест, бива предадена не особено натоварващо и някак бързо успява да погълне цялото внимание на читателя. Една реалистична история за силата да се изправиш и пребориш въпреки болката. 
„Сребърната маска” от Холи Блек и Касандра Клеър 
Изненадвам се от факта, че включвам книга от тази поредица в равносметката ми. Никога не предполагах, че това ще се случи, но ето, че е факт. Като за начало – първите книги далеч не бяха зле, напротив – харесаха ми, но не бяха моят стил. Може би проблема се корени в самия начин по който е предадена историята в началото – интересно, но по детски. Постепенно с израстването на героите се променя и начина на писане. 
„Сребърната маска” ме изненада не веднъж, но и се оказа това, което досега съм търсила в поредицата на двете авторки. Отне ми време да приключа историята на Кал и приятелите му, но се надявам скоро да разбера какво ще случи с тях и през какво още ще им се наложи да се изправят въпреки възрастта си. 

„Предателка” от Олуин Хамилтън 
Преди известно време с прочита на „Дете на пустинята” тепърва се запознах и с творчеството на Олуин Хамилтън и определено не съжалявам за това. Попаднах в един магичен и красив свят, но изпълнен с битки за оцеляване. Краят ме остави в нетърпение относно продължението, а именно – „Предателка”. Втората книга сама по себе си беше интересна и ми припомни колко много ми допадна арабската култура тогава, срещна ме и с герои, които не осъзнавах, че ми липсват. Всяка страница е изпълнена с доза напрежение и битки, не малко заговори и загуби. Всичко това се преплита в едно в сюжета, а желанието да се сдобиеш със следващата книга след последната страница бива огромно. 

Това бяха тези три четива през изминалите месеци, които по един или друг начин оставиха своя отпечатък. А сега е време за едно – да изпратим за пореден път отиващата си година и с положителни емоции да посрещнем следващата. Желая на всеки един от вас 2020 да бъде изпъстрена само с положителни емоции и много нови герои, които да обикнете!

понеделник, 31 декември 2018 г.

Top books of 2018

Ето, че отново дойде този момент от годината. Време за припомняне на всички онези събития, случили се през последните 12 месеца в живота на всеки един от нас; за годишни равносметки; за размисъл дали сме осъществили всички цели, които сме си поставили преди 365 дни, но и за нови такива за идващата една година. 
2018 мина неусетно, така и не мога да осъзная, че остават броени часове до края ѝ. Усещането ми е, че все още сме едва началото на вече отиващата си година, но дори и да бих могла да върна времето назад – не бих го сторила. Последните 12 месеца бяха изпълнени с купища емоции, много спомени, някои добри, други – не чак толкова. Но сега, поглеждайки назад във времето, бих казала, че всичко това се е отразило върху мен самата по начин, който ме прави това, което съм аз днес, в края на декември, което не бях в началото на далечния януари. 
Мога да заявя със спокойствие колко успешен бе животът ми в личен план през тази година; за съжаление не мога да твърдя това относно броят на заглавията, които съм прочела. В началото на месец януари, една от поставените ми цели, бе да прочета 50 книги. Нищо, което знам, че не бих постигнала. За разлика от последните три години обаче, така и не успях да изпълня годишното си предизвикателство в goodreads, дори и не се доближих до това. С 17 заглавия – така го завършвам аз. Но истината е, че не съжалявам. Може би ако това се бе случило преди година, бих била разочарована от себе си. Но сега? Бих казала дори, че съм предоволна от постигнатото. Защото макар и да загърбих, макар и не напълно, едно от нещата, които ме правят щастлива, то успях да постигна неща в личен план, които ми помогнаха да израстна. 
Макар с 17 книги, аз се потопих в 17 различни свята, някои от които изцяло ме погълнаха, а други – така и не успяха; срещнах се със стари и познати герои, но и с нови, с част от които успях да изградя силна връзка; запознах се с творчество на непознати автори, а старите ме върнаха в световете, които така обичам. А сега ще ви представя именно онези заглавия, проправили си път към сърцето ми и оставили трайна следа върху него. 

„Споделени тайни“ от Колийн Хувър 
За първи път се докоснах до творчеството на Колийн Хувър през далечната 2015 година. За този период от време до сега, за миг не останах разочарована от заглавията на авторката, с които съм се запознала. През тези месеци, „Споделени тайни“ бе именно един от романите ѝ, до които успях да достигна. Историята на Обърн и Оуен бе някак сладко-горчива, с не малко препятствия по пътя си и с не малко тайни, способни да провалят целия ти живот завинаги. 
Останах впечатлена както от идеята и начина, по който бе развита, но и от реалистичните и добре изградени герои, които ми помогнаха да усетя историята някак по-близка. Това е роман, който проследява влиянието на миналото над настоящето; роман за човешката мъка и загуба, но и преодоляването на болката, нанесена ни някога. 
Ревю тук

„Розата и камата“ от Рене Ахдие 
Първата част от дуологията - „Гневът и зората“, всъщност бе включена в равносметката ми за 2017 година. Също както преди година не останах разочарована, така това не се случи и сега. „Розата и камата“ е роман, който ме срещна с двама, много обичани от мен, персонажи – Халид и Шази. Краят на „Гневът и зората“ ме остави с разбито сърце, куп въпроси и много надежди. Чрез „Розата и камата“ получаваме именно отговори на тези въпроси и сърце, чиито парченца успяват да се сглобят. 
Рене Ахдие отново ни потапя в един свят на много магии, опасности и предизвикателства, които героите трябва да преодолеят, за да получат своя щастлив край. А дали това е възможно или Ахдие е подготвила някой изненадващ обрат в края на романа – може само да гадаем докато не се докоснем до него. 
Ревю тук

„Сборище на сенки“ от В. Е. Шуаб 
Продължение, които ми хареса също толкова много, колкото и първата част от поредицата. В. Е. Шуаб е от онези автори, с чийто творчество реших да се запозная, без да го обмислям особено. И не съжалявам за това. Защото преди година навлязох в свят, който мигновено ме погълна не само от завладяващата си идея и нейното развитие, но и от пълнокръвните герои. А сега, година по-късно, вече прочела и „Сборище на сенки“, любовта ми към поредицата за магьосника Кел само се засили и ме остави трепетно да очаквам продължението, което изглежда не по-малко обещаващо от своите предшественици. 
Ревю тук

„Двор от крила и разруха“ от Сара Дж. Маас 
Какво би била една годишна книжна равносметка без поне един роман на Сара Дж. Маас? Авторката, за тези, които ме познават, е повече от позната. Творчеството ѝ, с което се запознах през годините, така и не е успяло да ме разочарова, а дори напротив – с всяко следващо свое заглавие, Маас надгражда това, което е успяла до достигне. 
„Двор от крила и разруха“ е част от поредица, към която постепенно се привързах. Среща ни с герои, които няма как да не обикнеш, потапя ни в свят, който поглъща всяка една секунда от отделеното му време и не те кара да съжаляваш за това. 
Ревю тук

„P.S. Все още те обичам“ от Джени Хан 
Джени Хан бе един от малкото автори, до чието творчество се докоснах за първи път през тази една година. Въпреки че харесах „До всички момчета, които съм обичала“, то малко по-доволна останах от продължението, което включих в този списък. 
„P.S. Все още те обичам“ е роман за живота на една тинейджърка и препятствията, които като такива, ни се струват много по-трудни, отколкото в действителност са; роман, който се чете неусетно и те откъсва за кратко от реалния свят, потапяйки те в света на Лара Джийн и проблемите с които трябва да се справя. Роман, който би допаднал на тези, които искат малко романтика премесена с тийн драма; роман, за тези като мен, чиято слабост се оказват именно ya заглавията. 
Ревю тук.

„Кулата на зората“ от Сара Дж. Маас 
Освен поредицата за дворовете, тази за Селена Сардотиен е не по-малко скъпа за сърцето ми на читател. Когато тепърва се запознах с идеята на „Стъкления трон“, не очаквах да ми хареса до толкова, че да продължа с прочита. Но много страници по-късно, пропити от множество сълзи, аз очаквам трепетно финалът на тази история, която бързо си проправи път към сърцето ми и завинаги ще остане вкоренена там. 
„Кулата на зората“, макар и да не ни среща с познати герои като Елин и Дориан, то ни среща с други двама, които се оказват ключова роля за събитията в поредицата – Каол и Несрин, чиито живот проследяваме отблизо в тази част. И макар започвайки поредицата, Каол да не бе сред персонажите, за които чета с удоволствие, то не мога да не отрека, че това се промени. А „Кулата на зората“ само ми помогна да го опозная от близо и да проследя как се отразява върху живота му това, което се случи в „Кралица на сенките“ 
Ревю тук. 

„Рандеву в "Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард 
Друг автор, до чието творчество се докоснах за първи път, но ме остави щастлива от решението ми. Въпреки че ми отне твърде дълго време да завърша романа на Бернард, той се оказа повече от това, което всъщност очаквах. Преплитаща минало и настояще в едно, книгата те потапя в света на две смели и независими жени, които са готови да рискуват всичко в името на тези, които обичат. 
Със своята сладко-горчива история и загадки, които предстои да се разкрият, „Рандеву в "Кафе дьо Флор“ е четиво, което поглъща вниманието на този, отделил му време и те принуждава да разгръщаш страница след страница само за да разбереш какво ще се случи с героите към които неусетно си се привързал. 
Ревю тук

Това са именно онези заглавия, които прочетох през 2018, успели да оставят следа върху мен. Заедно с тях, аз се потопих и в някои други, които макар и да не са част от този списък, не съжалявам, че съм прочела – по една или друга причина. А сега е време за едно – да изпратим вече отиващата си 2018, която измина неусетно и да посрещнем 2019 с пожелания за много здраве, щастие и нови светове за преоткриване. Желая на всеки един от вас една година изпълнена само с положителни емоции и много любов!

неделя, 30 декември 2018 г.

„Острието на асасина“ от Сара Дж. Маас

Резултат с изображение за острието на асасинаКогато за първи път се докоснах до творчеството на Сара Дж. Маас не бях напълно наясно с това, какво да очаквам. С всяка една следваща страница от книгите ѝ обаче, аз се привързвах все повече не само към героите ѝ, но и към самата история, която бива предадена. 
Започвайки „Стъкленият трон“ през 2015 година не подозирах, че тази поредица с времето ще ми стане толкова близка и ще очаквам всеки един следващ роман с огромен интерес. За тези три години и цели шест книги, Сара Маас успя бързо да се превърне в един от любимите ми автори, пренасящ ме в един свят на епични битки, разнообразни и пълнокръвни герои и множество погубени животи, някои от които разбиваха сърцето ми. 
За тези запознати с историята, името Сам е повече от познато. И макар то да бива споменато в поредицата неколкократно, възможността да опознаем героят така и не ни бива предоставена. За сметка на това сборника „Острието на асасина“ е точно това – шанс да опознаем този персонаж, но и не само – срещаме се с някогашната Селена, запознаваме се отблизо с някои от събитията, познати ни само от предходните романи, а и е идеалното четиво за тези като мен, обикнали изграденият от Маас свят. 

1. „Асасинът и господарят на пиратите“ – 3.5/5 звезди
Като върл почитател на историята на Селена Сардотиен няма как да отрека, че това начало не бе добро. Изпълнен с така познатия ни хумор за главната героиня, кратки, но все така епични битки, първият разказ от сборника ни среща с по-младата версия на Селена, както и със Сам, който още с първите си думи успя да ме спечели, а знаейки каква е съдбата му – това ще я направи още по-трудна настъпи ли този момент от историята. 

2. „Асасинът и лечителката“ – 4/5 звезди
Вторият разказ е относно последиците от действията на Селена и Сам в предходната част от сборника. И макар този път мъжкият персонаж да не бе част от продължението, то се появява друг, познат за тези като главен герой от „Кулата на зората“ - Ирен Тауърс, която почти мигновено ми направи впечатление със своята сила, не толкова физическа, колкото психическа. И като човек, знаейки какво се случва занапред с нея, ще спомена едно – макар да изглежда беззащитна, Ирен е пълна с потенциал. Такъв, какъвто всъщност вижда в нея и Селена в тази част. 

3. „Асасинът и пустинята“ – 3.5/5 звезди
В третият разказ от сборника, Сара Маас ни отвежда в Червената пустиня – там, където наказанието на Аробин е отвело и самата Сардотиен. В тези страници, ни се предоставя възможността да проследим промяната, която настъпва в Селена, която бива най-вече в подхода ѝ по време на битки. А какъв би бил разказът ако в него не присъстваше именно този елемент, типичен за романите на Маас? 

4. „Асасинът и подземният свят“ – 4/5 звезди
Благодарение на тези разкази, ние опознаваме Селена преди Ендовиер, но и се срещаме със Сам; персонаж, който харесвах още от моментът, в който се спомена името му за първи път. А чрез „Острието на асасина“ той бързо си проправи път дълбоко към сърцето ми и заедно с всички споделени моменти помежду им със Селена, някак си епичните битки остават на заден план. 

5. „Асасинът и империята“ – 4.5/5 звезди
Това бе разказът, може би, който очаквах с най-много нетърпение. Но и разказът, който подозирах, че ще успее да ме разчуства най-много. Смъртта на Сам не е нещо, което е останало безизвестно на читателите на поредицата. Именно загубата му се оказва причина за действията на Селена, довели я до Ендовиер. А това дали ще оцелее и ако да, то как – въпроси, чиито отговори се спотайват зад страниците на „Стъкленият трон“ – първа книга от поредица, която от самото начало ще те прикове в своята хватка и няма да те освободи до края, който обещава да бъде също толкова добър, колкото и останалите заглавията на Маас от поредицата. 

„Острието на асасина“ е сборник с разкази, които ни запознават по-отблизо с живота на Селена като асасин на Адарлан, но и със Сам Кортланд – персонаж, който със своята усмивка и държание, няма как да не спечели сърцето на читателя. Сборникът е едно чудесно допълнение към колекцията от книги на Сара Маас, а чрез него ние още веднъж имаме възможността да се потопим в света, който сме обикнали и е оставил следа върху всеки читател, привързал се към обкръжението на Асасина на Адарлан и историята ѝ.

събота, 29 декември 2018 г.

Четири причини да прочетете „Рандеву в "Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард

Резултат с изображение за рандеву в кафе дьо флорКаролине Бернард бе един напълно непознат автор за мен допреди няколко месеца, когато все по-често започнах да попадам на мнения относно романа ѝ „Рандеву в "Кафе дьо Флор“. Положителните изказвания по отношение на романа успяха да вкоренят в мен желание да се запозная с историята му, макар и в началото, когато разбрах за него, да смятах, че книгата не е по вкуса ми. Оказа се, че тази ми първоначална преценка е била грешна, когато няколко месеца по-късно се докоснах до заглавието. Това е роман, който зад красивата си корица, крие много повече от колкото изглежда. А ето и моите топ четири причини, поради които си заслужава да отделите време за прочита на това заглавие.

4) Начинът, по който бива предадено действието
Въпреки фактът, че времевият период, който обхваща романа не е един от най-приятните в човешката история, то случващото се далеч не бива предадено по натоварващ и неразбираем, за читателя, начин. Дори напротив – действието се развива леко и успява изцяло да те потопи в атмосферата, в която се развива случващото се, а това само те подтиква да разлистваш страница след страница докато не стигнеш до последната глава, която е способна да те остави със сълзи в очите.

3) Добре изградени герои
Това как са изградени персонажите е важен фактор за всеки един роман. А тези в книгата на Бернард правят силно впечатление – две млади и смели жени, всяка от които трябва да се справя с проблеми съответстващи на епохата, от която са. И макар от различен времеви период, то Виан Ренар и Марлен имат много повече общо, отколкото може да предположим първоначално като читатели.

2) Идеята и обвързването ѝ с множество исторически факти
Рядко бих посегнала към заглавие, което не е определено като фентъзи или романтика. Не бих посочила и „Рандеву в "Кафе дьо Флор“ като роман, съответстващ на тези две категории. И въпреки това той ми хареса – доказателство, че интересен ли е самият сюжет, то жанрът е без значение. А в допълнение към интересната идея, в заглавието се срещат множество исторически факти, които правят романа по-достоверен.

1) Преплитане на минало и настояще в едно
Преди време се запознах с друг роман, където присъстваше този елемент – „Онова лято“ от Лорън Уилиг. Още тогава ми се стори интересен начинът, по който живота на двама напълно различни герои, от различни епохи, бе преплетен в едно. Това се случва и тук – от една страна е живота на Виан Ренар през 1928, а от друга – този на Марлен 85 години по-късно. По този начин Каролине Бернард ни помага да проследим по колко различен начин живеят двете героини и самото отношение към жените, на които е гледано с пренебрежение.

„Рандеву в "Кафе дьо Флор“ е роман, който определено се различава от останалите на пазара. Със своята интересна и добре развита идея, интересни персонажи и ненатоварващ начин на писане, Каролине Бернард ни позволява да се докоснем до живота на две жени, всяка тръгнала по пътя да открие себе си. Роман за тези, които искат нещо различно, но и едновременно с това с лека доза реалистичност.

вторник, 25 декември 2018 г.

Коледно-декемврийски книжен маратон || Равносметка

Весела Коледа! 

В началото на месец декември се включих в книжния маратон на Криси и Марто - Коледно-декемврийски книжен маратон, за който щом разбрах, веднага изпитах желание да взема участие. И го сторих. Къде успешно, къде не, но го направих. И не съжалявам, защото макар и да не успях да изпълня всяка една от категориите, се докоснах до четива, които, може би, нямаше да прочета до следващата една година. 
2018 не бе особено успешна откъм прочетени заглавия, както предстои да стане ясно в книжната ми равносметка, която скоро ще публикувам. Но не мисля, че това се оказа факторът, който повлия на решението ми да участвам в маратона, а по-скоро фактът, че краят на тази година е почти тук и е време за последно да се потопя в нечий свят и да завърша удовлетворена този последен месец. Нещо, което в действителност успях да постигна. 

Започнах коледно-декемврийския книжен маратон с „Хартиени сърца“ от Али Новак, която бе посочена за четиво само след залез. Истината е, че не обмислях да чета книгата някога – нещо, което споменах още в поста, когато заявих участието си в събитието. Въпреки това обаче дадох шанс на заглавието и не мога да кажа, че съм разочарована, но определено не съм и впечатлена. Не е нищо оригинално и невиждано досега, но историята би допаднала на тези, които копнеят за нещо романтично примесено с леки нотки на драма. Повече за романа в ревюто му тук
Продължих участието си с „Девети ноември“ от Колийн Хувър, книга, отговаряща на условието за заглавие, което искам да прочета най-много през декември. За тези, които ме познават е ясно, че Хувър е една от слабостите ми и няма как да пропусна някой нейн роман независимо кога е издаден. „Девети ноември“ не е сред любимите ми, но това далеч не ме прави да съжалявам за отделеното му време. Запозна ме с нови герои към които бързо се привързах; въведе ме в един свят, който ме погълна изцяло, но и ме накара да се замисля над факта, че понякога не оставяме миналото да си остане такова и му позволяваме да оказва влияние над настоящето. Романът на Колийн Хувър засяга именно тази тема, а в комбинация с романтичната история и нотките реалистичност, загатнати из цялата творба, той е от онези, които си заслужават всяка една от отделените му минутки. Повече за заглавието в ревюто му тук
Третата, и последна, категория, която изпълних, бе относно кратка книга като това бе именно „Целувка в Париж“ от Катрин Райдър. Макар и да не бе задължително да има някое четиво на коледна тематика, аз реших да включа едно такова. Самата книга ме остави раздвоена – идеята не бе нещо, което не сме виждали; така и не успях да се привържа към героите, които дори в повечето от страниците ме изнервяха с решенията си, а и самото действие се разви някак по-бавно от необходимото. И въпреки това, имаше отделни моменти от романа, които ми допаднаха, изненадващо за мен самата. 

Тук всъщност и приключи участието ми в маратона. Не мога да кажа, че съм разочарована, защото не очаквах да стигна дори до тук, а изборът за категориите също не се оказа от най-лошия. Искаше ми се да се докосна и до другите три книги, които избрах – „Ясновидците“ от Либа Брей, която твърде дълго отлагам, а очаквам с нетърпение да прочета; „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох, за която съм чувала само добри отзиви, но явно така ѝ не е дошъл моментът ѝ; и разбира се, „Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан, която не веднъж съм започвала, но никога не съм довършвала. Това, което се случи за пореден път и сега. 
И макар да изпълних едва 3/6 категории, останах доволна от решението си да участвам в четатона. А някой от вас взе ли участие и ако да – то постигнахте ли желаното?