Ето, че отново дойде този момент от годината. Време за припомняне на всички онези събития, случили се през последните 12 месеца в живота на всеки един от нас; за годишни равносметки; за размисъл дали сме осъществили всички цели, които сме си поставили преди 365 дни, но и за нови такива за идващата една година.
2018 мина неусетно, така и не мога да осъзная, че остават броени часове до края ѝ. Усещането ми е, че все още сме едва началото на вече отиващата си година, но дори и да бих могла да върна времето назад – не бих го сторила. Последните 12 месеца бяха изпълнени с купища емоции, много спомени, някои добри, други – не чак толкова. Но сега, поглеждайки назад във времето, бих казала, че всичко това се е отразило върху мен самата по начин, който ме прави това, което съм аз днес, в края на декември, което не бях в началото на далечния януари.
Мога да заявя със спокойствие колко успешен бе животът ми в личен план през тази година; за съжаление не мога да твърдя това относно броят на заглавията, които съм прочела. В началото на месец януари, една от поставените ми цели, бе да прочета 50 книги. Нищо, което знам, че не бих постигнала. За разлика от последните три години обаче, така и не успях да изпълня годишното си предизвикателство в goodreads, дори и не се доближих до това. С 17 заглавия – така го завършвам аз. Но истината е, че не съжалявам. Може би ако това се бе случило преди година, бих била разочарована от себе си. Но сега? Бих казала дори, че съм предоволна от постигнатото. Защото макар и да загърбих, макар и не напълно, едно от нещата, които ме правят щастлива, то успях да постигна неща в личен план, които ми помогнаха да израстна.
Макар с 17 книги, аз се потопих в 17 различни свята, някои от които изцяло ме погълнаха, а други – така и не успяха; срещнах се със стари и познати герои, но и с нови, с част от които успях да изградя силна връзка; запознах се с творчество на непознати автори, а старите ме върнаха в световете, които така обичам. А сега ще ви представя именно онези заглавия, проправили си път към сърцето ми и оставили трайна следа върху него.
„Споделени тайни“ от Колийн Хувър
За първи път се докоснах до творчеството на Колийн Хувър през далечната 2015 година. За този период от време до сега, за миг не останах разочарована от заглавията на авторката, с които съм се запознала. През тези месеци, „Споделени тайни“ бе именно един от романите ѝ, до които успях да достигна. Историята на Обърн и Оуен бе някак сладко-горчива, с не малко препятствия по пътя си и с не малко тайни, способни да провалят целия ти живот завинаги.
Останах впечатлена както от идеята и начина, по който бе развита, но и от реалистичните и добре изградени герои, които ми помогнаха да усетя историята някак по-близка. Това е роман, който проследява влиянието на миналото над настоящето; роман за човешката мъка и загуба, но и преодоляването на болката, нанесена ни някога.
Ревю тук.
„Розата и камата“ от Рене Ахдие
Първата част от дуологията - „Гневът и зората“, всъщност бе включена в равносметката ми за 2017 година. Също както преди година не останах разочарована, така това не се случи и сега. „Розата и камата“ е роман, който ме срещна с двама, много обичани от мен, персонажи – Халид и Шази. Краят на „Гневът и зората“ ме остави с разбито сърце, куп въпроси и много надежди. Чрез „Розата и камата“ получаваме именно отговори на тези въпроси и сърце, чиито парченца успяват да се сглобят.
Рене Ахдие отново ни потапя в един свят на много магии, опасности и предизвикателства, които героите трябва да преодолеят, за да получат своя щастлив край. А дали това е възможно или Ахдие е подготвила някой изненадващ обрат в края на романа – може само да гадаем докато не се докоснем до него.
Ревю тук.
„Сборище на сенки“ от В. Е. Шуаб
Продължение, които ми хареса също толкова много, колкото и първата част от поредицата. В. Е. Шуаб е от онези автори, с чийто творчество реших да се запозная, без да го обмислям особено. И не съжалявам за това. Защото преди година навлязох в свят, който мигновено ме погълна не само от завладяващата си идея и нейното развитие, но и от пълнокръвните герои. А сега, година по-късно, вече прочела и „Сборище на сенки“, любовта ми към поредицата за магьосника Кел само се засили и ме остави трепетно да очаквам продължението, което изглежда не по-малко обещаващо от своите предшественици.
Ревю тук.
„Двор от крила и разруха“ от Сара Дж. Маас
Какво би била една годишна книжна равносметка без поне един роман на Сара Дж. Маас? Авторката, за тези, които ме познават, е повече от позната. Творчеството ѝ, с което се запознах през годините, така и не е успяло да ме разочарова, а дори напротив – с всяко следващо свое заглавие, Маас надгражда това, което е успяла до достигне.
„Двор от крила и разруха“ е част от поредица, към която постепенно се привързах. Среща ни с герои, които няма как да не обикнеш, потапя ни в свят, който поглъща всяка една секунда от отделеното му време и не те кара да съжаляваш за това.
Ревю тук.
„P.S. Все още те обичам“ от Джени Хан
Джени Хан бе един от малкото автори, до чието творчество се докоснах за първи път през тази една година. Въпреки че харесах „До всички момчета, които съм обичала“, то малко по-доволна останах от продължението, което включих в този списък.
„P.S. Все още те обичам“ е роман за живота на една тинейджърка и препятствията, които като такива, ни се струват много по-трудни, отколкото в действителност са; роман, който се чете неусетно и те откъсва за кратко от реалния свят, потапяйки те в света на Лара Джийн и проблемите с които трябва да се справя. Роман, който би допаднал на тези, които искат малко романтика премесена с тийн драма; роман, за тези като мен, чиято слабост се оказват именно ya заглавията.
Ревю тук.
„Кулата на зората“ от Сара Дж. Маас
Освен поредицата за дворовете, тази за Селена Сардотиен е не по-малко скъпа за сърцето ми на читател. Когато тепърва се запознах с идеята на „Стъкления трон“, не очаквах да ми хареса до толкова, че да продължа с прочита. Но много страници по-късно, пропити от множество сълзи, аз очаквам трепетно финалът на тази история, която бързо си проправи път към сърцето ми и завинаги ще остане вкоренена там.
„Кулата на зората“, макар и да не ни среща с познати герои като Елин и Дориан, то ни среща с други двама, които се оказват ключова роля за събитията в поредицата – Каол и Несрин, чиито живот проследяваме отблизо в тази част. И макар започвайки поредицата, Каол да не бе сред персонажите, за които чета с удоволствие, то не мога да не отрека, че това се промени. А „Кулата на зората“ само ми помогна да го опозная от близо и да проследя как се отразява върху живота му това, което се случи в „Кралица на сенките“
Ревю тук.
„Рандеву в "Кафе дьо Флор“ от Каролине Бернард
Друг автор, до чието творчество се докоснах за първи път, но ме остави щастлива от решението ми. Въпреки че ми отне твърде дълго време да завърша романа на Бернард, той се оказа повече от това, което всъщност очаквах. Преплитаща минало и настояще в едно, книгата те потапя в света на две смели и независими жени, които са готови да рискуват всичко в името на тези, които обичат.
Със своята сладко-горчива история и загадки, които предстои да се разкрият, „Рандеву в "Кафе дьо Флор“ е четиво, което поглъща вниманието на този, отделил му време и те принуждава да разгръщаш страница след страница само за да разбереш какво ще се случи с героите към които неусетно си се привързал.
Ревю тук.
Това са именно онези заглавия, които прочетох през 2018, успели да оставят следа върху мен. Заедно с тях, аз се потопих и в някои други, които макар и да не са част от този списък, не съжалявам, че съм прочела – по една или друга причина. А сега е време за едно – да изпратим вече отиващата си 2018, която измина неусетно и да посрещнем 2019 с пожелания за много здраве, щастие и нови светове за преоткриване. Желая на всеки един от вас една година изпълнена само с положителни емоции и много любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар