16 септември, 2018

„Двор от крила и разруха“ от Сара Дж. Маас

Резултат с изображение за двор от крила и разрухаРевю на първавтора книга.
Не е тайна за никого, че Сара Дж. Маас е един от любимите ми автори. И двете ѝ поредици, до които съм се докосвала – тази, както и „Стъкленият трон“, ги чувствам изключително близки до сърцето ми. Авторката успява с всяка една следваща книга да надмине и без това високите ми очаквания, а заедно с краят на всеки един от романите – да тръпна в неистово желание за продължението. Това предизвика в мен „Двор от мъгла и ярост“, когато я прочетох преди две години. В този период от време обаче нетърпението ми да разбера как продължава историята на Фейра и Рисанд не намаля и за миг и вече 730 дни по-късно – „Двор от крила и разруха“ за пореден път ми показа защо толкова харесвам Маас като автор. 
Вълнуваща, изпълнена с множество изненади и битки, авторката ни въвежда в света на тази поредица – поредица, от която не знаех какво да очаквам първоначално, но и в която постепенно се влюбих и ми стана изключително близка. И макар в началото да не бях сигурна какво ще ме накарат да изпитам тези книги, то вече това ми е напълно ясно – често някоя от частите ме просълзяваше, а в други моменти – предизвикваше усмивка на лицето ми. И „Двор от крила и разруха“ не бе изключение. В тези над 800-тин страници се крият не само дългоочакваните битки за решаването съдбата на Притиан, но и се крият отговори на въпроси, възникнали в следствие на предшествениците на заглавието. 
Истината обаче е, че съжалявам – не за това, че съм прочела книгата, това не би било възможно; съжалявам за това, че не го сторих още щом тя бе издадена на българския книжен пазар. Защото макар и „Двор от мъгла и ярост“ да бе това, което исках от „Двор от рози и бодли“, то „Двор от крила и разруха“ бе всичко онова, от което съм се нуждаела. Първоначално дългоочаквано, а в последствие и дългоотлагано, продължението ме потопи отново в един мой любим и многообичан свят; свят на щастие и тъга, на битки, на победи и загуби, а заедно и с това – на неочаквани обрати в най-неподозираните моменти. Някои от които способни дори да те погубят. 

Тази трилогия бих казала, далеч не бе това, което очаквах преди две години, макар и вече сравнително да познавах стилът, с който си служи Сара. И може би именно поради тази причина, обикнах толкова книгите за Фейра, които ме запознаха с един свят, доизграждан с всеки един следващ роман, както и с герои, чийто живот е изпълнен непрестанно със събития, често застрашаващи онова, което обичат. Динамични и често оставящи те без дъх, книгите от тази серия, отнемат вниманието от ежедневието, което водим, като вместо това се пренасяш изцяло в света на героите и предизвикателствата, пред които са изправени те самите. 
За тези, наблюдавали творчеството на Маас още от „Двор от рози и бодли“, та дори и от „Стъкленият трон“, няма как да не забележат израстването, което самата авторка постигна през тези години. С всяка една следваща своя книга, тя не надграждаше само световете и героите си, а постигаше много повече от това. Всеки път предоставяше нещо ново и различно на своите читатели, но същевременно – нещо близко до познатото ни на нас, което всички обичаме. 
„Двор от крила и разруха“ ни дава доза именно от това, въпреки че всъщност представлява край на една ера. Ера изпълнена с много битки, немалко загуби и жертви, но и повече щастие и любов, отколкото може да очакваме от свят като този. 

Нещо, което съм забелязала при мен самата в последно време е какво внимание обръщам всъщност на самите персонажи и техния прогрес в заглавията – съществува ли то и ако да, то колко. Замисълът на самият роман остава на леко по-заден план, защото дори и авторът всъщност да е заложил изцяло на клишета, върху които да е базирана идеята, то има ли нещо открояващо се в героите, е като глътка свеж въздух на фона на случващото се. И макар точно в романите на Маас клишетата да са сведени до минимум, то героите все пак притежават черти и качества, които да ги оформят като образи, различни от онези, които вече толкова добре познаваме. Друг фактор е, че с всяко следващо заглавие, образите надграждат себе си и това, което са били в предходната книга. 
Фейра би бил идеалният пример за това. За всеки решил се да продължи с поредицата след първия роман, е ясно защо това е точно така. Сара ни запозна първоначално с едно човешко момиче, свикнало да бъде главната фигура в семейството. Бремето да пази двете си сестри и баща им, се пада на нея, а заедно с това – често ѝ се налага да взема тежки решения. Подтиквана от това, както и от даденото от нея обещание, тя е принудена да бъде по-смела от собствените си връстници. Тази ѝ смелост би могла да ѝ навлече неприятности – нещо, което в действителност се случва и се оказва повратна точка не само в живота на героинята, но и самата поредица. Немалко неща се променят след това и въпреки миговете на щастие, които преоткрива, злото, спотаено измежду страниците на „Двор от рози и бодли“ се оказва това, което изцяло преобръща всичко, което Фейра някога е познавала. И макар в началото да бе загатната като герой, готов да се бори и жертва за това, което обича, то с всяка една следваща книга я опознаваме все повече и ставаме свидетели на това как бива доизграждана като образ, докато не постигне целият си потенциал в „Двор от крила и разруха“. Заедно с изблиците ѝ на смелост, авторката ни предоставя и онези моменти именно когато Фейра се намира в свой собствен малък ад, измъчвана и изпитваща болка; онези моменти, когато тя е просто младо момиче, чийто живот не е никак лек. По този начин ние виждаме не само онези моменти, когато тя е изпълнена със смелост, нещо, което я прави далеч по пълнокръвен персонаж. 
Рисанд, който бързо се превърна в мой любимец, е друг герой, който постигна свое собствено израстване. В началото далеч не бе една от най-действащите фигури, за разлика от ролята, която започна да играе в хода на действието. Далеч не знаехме много за него самия, често тънехме в неведение за миналото му и кой е той всъщност. Докато не настъпи моментът, в който истината ни бе разкрита, а заедно с това и получихме отговорите на възникналите в нас въпроси. Цялата мистерия около героят, както и саможертвоготовността му, красотата му и чувството му за хумор пленяват читателя и той бързо си проправя път към сърцето му. Всъщност е от онези герои, които мигновено обикваш, дори и да не знаеш защо. 
Отношенията между Рисанд и Фейра са едно от любимите ми неща в заглавията от тази поредица. Още с първата книга, Сара Маас заплита нишката помежду им, а това, което ни остава на нас е да проследим как с хода на историята, се променят и техните взаимоотношения.
source: pinterest
В „Двор от мъгла и ярост“ се появиха и някои нови попълнения, които още тогава се превърнаха в мои любимци. Всеки един от тях успя да ме спечели по една или друга причина, а удоволствието, което изпитвах, когато тук отново четях за тях, беше незаменимо. Мор, Касиан, Азриел и Амрен бяха далеч не само приятели, но и семейството на Рисанд и Фейра. Неизменно до тях и винаги насреща – част от това, което всъщност веднага ме спечели отделно от качествата на всеки един от различните персонажи. 
Мориган и Амрен – две от най-силните женски образи в заглавието. Всяка една от тях би се пожертвала в името не само на каузата, но и на любимите си. Упорита и силна не само физически, но и психически, Мор е един от образите, за които бих чела с удоволствие дори още повече. Амрен – не по-слаба от нея, е герой, който не познавахме особено добре. В предшественицата на „Двор от крила и разруха“ ни бяха загатнати части от нейния живот, които повдигнаха немалко въпроси, чиито отговори тук ни биват дадени. Миналото ѝ ни бива разкрито, а то самото всъщност има важна роля в развръзката на историята. 
Другите двама герои от кръга на Рис, към които веднага се привързах, са именно Касиан и Азриел – все така готови да се жертват в името на останалите, но и притежаващи чувство за хумор, което помагаше в разведряването на случващото се в някои на едни, от най-изпълнените с напрежение, сцени. 
И макар всъщност Рисанд да бе един от Великите господари, то тези от неговият кръг далеч не се държаха с него като с такъв – нещо, което забелязах още в предишното заглавие, когато тепърва авторката ни запозна с това кой всъщност е той. 
Със заобикалящото ги зло, героите бяха изправени пред немалко трудности. Една от които се оказа именно срещата на Великите господари, състояща се в Двора на Зората. Въпреки че в „Двор от рози и бодли“ се срещнахме с тях, то тук ролята на всеки един Господар може да се окаже ключова за цялото действие. И въпреки неразбирателствата помежду им, всички те бяха обединени от една обща цел. 
Сестрите на Фейра – Неста и Илейн също започнаха да участват по-активно в историята като по този начин имаме възможността да проследим как се отразява случилото им се в „Двор от мъгла и ярост“, а колкото до връзките на двете сестри с Кас и Люсиен – това тепърва предстои да ни бъде разкрито в следващите книги. 

„Двор от крила и разруха“ е роман, преплитащ интриги и заблуди; роман, слагащ край на една епоха и даващ началото на друга. Сара Дж. Маас ни въвежда отново в този свят на нестихващи битки, чиито край може да е съвсем неочакван, а единственото, което може ние да направим е само да се надяваме, че любимите ни образи ще оцелеят и намерят своя щастлив завършек. 
„...онова, което смятаме за най-голямата ни слабост, може да се окаже най-голямата ни сила.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар