23 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag

Благодаря на Кая, че ме тагна.

1.Името на кой герой произнасяте грешно? 
- От прочетените ми досега книги не смятам, че има такова име.

2.Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
- Селена от "Стъкленият трон" ще бъде ярко отразяваща се в книгите на Рик Риърдън.

3.Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга? 
- В началото на "Ще те чакам" изпитах познато чувство, което може и да се е дължало ако книгата е започвана преди, но е останала недовършена. Нямам спомен това да се е случвало.

4.Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства? 
- Клеъри в началото на "Град от кости" когато не знаеше каква е.

5.При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата? 
Уорнър от " Разбий ме". Макар да ни е представен като различен в началото, то с напредването в книгите се превърна в един от фаворитите ми.

6.Колко време обикновено прекарвате в книжарницата? 
-  Зависи от това с колко време разполагам. Най-много до час.

7.На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински? 
- Джейс, Етиен и Максън.

8.При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели? 
- "Академия за вампири" от Р. Мийд; имах лоши отношения с "Училище за вампири" и за това избягвах книгите на Мийд.

9.Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите? 
- Зейн от "Чужди очи" от Дж. Хатауей

10.Вашите любими родители от книга? 
- Родителите на Америка от "Изборът".

11.Коя книга бихте искали да популяризирате?
- "Цялата истина в мен", която макар и преведена, хората избягват по някаква причина.

12.Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
- Не обичам да чета за перфектният, нещата изглеждат прекалено нереални. И за това главният герой трябва да си има и отрицателни качества, които въпреки това да го правят специален и свеж.

13.Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
- Опитвам се да осмисля нещата за втори път и се убеждавам, че това наистина се е случило. Понякога се засмивам, макар и да не е толкова благоприятен случай.

14.Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
- Джак от "Можеш ли да пазиш тайна?"; не бе толкова остроумен, но се изразяваше по по-различен начин, което правеше книгата отличителна.

15.Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи. 
- Кейти от "Обсидиан"; отношенията ѝ с Деймън понякога ми идваха в повече от нужното.

17 ноември 2015 г.

„Магнус Чейс и Боговете на Асгард: Мечът на лятото“ от Рик Риърдън

Обичам книгите на Рик Риърдън, а тази не е по-малко любима от останалите. За пореден път авторът ни показва свят изпълнен с приключения, пречки, но и успехи примесени със забавни моменти. До сега не съм се интересувала от Скандинавската митология и единствените ми познания бяха около Один, Локи и Тор. Но не за първи път след книга от Риърдън интереса ми към митологиите се покачва.
Информацията, която Рик Риърдън ни поднася е по особено лек, приятен, забавен, но и достатъчно интересен, начин, който да прикове вниманието ти.

Идеята около случващото се е особено интересна; това, че главният герой първо трябваше да умре и след това да започне самото действие, е нещо различно и вълнуващо.
Всяка една глава бе наименувана по интересен и забавен начин.
С лековат за осмисляне начин, Риърдън предразполага читателя и го разсейва от собственият му свят с приключенията пред които главните герои трябва да се изправят. Не веднъж те трябваше да се крият и изпълняват различни цели преди да достигнат до крайната им такава.
Не бяха малко усложненията, които изскочиха на пътя им, но заедно те действаха като екип и успяваха да измъкнат другите от опасност, което за пореден път ги прави герои.
Всички те бяха изпълнени с надежда, подкрепяха се един друг и се отличаваха със своите характери за разлика от другите.

Магнус ми бе станал симпатичен от самото начало на книгата; в началото бе един обикновен бездомник, не познаващ баща си и с починала майка, но в последните страници на книгата, ние го видяхме като един израснал персонаж; той се превърнал в нещо, което не беше - смел айнхеряр.
Сам, Блиц и Харт бяха неотлъчно до него и заедно сформираха едно годно приятелство. Връзката, която четиримата изградиха помежду си за този отрязък от времето, бе достатъчно силна, за да може това, което имат да продължи и за напред.
Не смятах, че ще харесам Сам, не и в началото. След като действието премина на малко по-късен етап, Самира ми стана по-симпатична отколкото предполагах, а всъщност нейният живот също не е лесен и има известни проблеми с които трябва да се справи, което подсили топлините ми чувства спрямо нея.
Блиц и Харт ме спечелиха веднага щом започнаха да помагат на Магнус независимо по какъв начин. И двамата са изпълнени с тайни, болезнени спомени, но това, което играе важна роля в техният живот сега е начина по който ще градят бъдещето си. И Блиц, и Харт са коствали нещо от живота си, но само ги направи по-силни както психически, то така и физически.
Гунила бе тази, която на моменти ме печелеше на нейна страна, а в следващият момент ми се искаше да ударя. Нейната история разбираме към края на книгата както и защо се държи по този начин, въпреки че бе по-предвидимо след срещата ѝ с Магнус и не бе толкова трудно да се досетиш. И въпреки това бе смела, което няма как да не ѝ се признае.
Това, което също ми хареса е как Рик Риърдън е представил Отис и Марвин - козлите. След срещата с тях те също се превърнаха в част от любимите ми персонажи в тази книга. Държанието им един към друг, но и не само, ме разсмиваше и в най-напрегнатите ситуации, и макар да бяха животни, авторът ги е представил със забавни роли, които те карат да се усмихнеш.
Всеки един от героите израстна и се превърна в по-добър и по-добър от този, който беше в началото. Те се превърнаха в това, което трябваше да бъдат.

Рик ни показва по-различна страна и на самите богове; Тор бе описан далеч от представите ми и това ме изненада, но не ме остави безучастна и това, че бе нещо различно бе прибавено към всички емоции, които изпитах докато четях "Мечът на лятото".
Изпълнена с топли чувства към всеки един момент, заобичах тази книга и героите в нея.

"Мечът на лятото" бе перфектно четиво за по-мрачните дни, разтърсващо те на моменти, но и изпълнено с повече усмивки, които може да поставят добро начало на новият ден.

“even if we can’t change the big picture, our choices can alter the details. That’s how we rebel against destiny,”

10 ноември 2015 г.

„Обещание“ от Карина Хали

Често се случва да съм прочела ревю на дадена книга, но започна ли я - това, което съм прочела изчезва. Този път не бе изключение.
"Обещание" бе леко и приятно четиво с което може да се разнообразиш в свободното си време.
Първите няколко глави са по-кратки от следващите, но дават добро, но не чак толкова интригуващо, начало и поставят основата. Предоставяйки ни случващото се от гледната точка и на двамата имаме по-голяма възможност да се докоснем до същностите им и техните мисли. Виждаме това през което Стефани и Линдън преминават както заедно, то така и поотделно.
Още от самото начало проследяваме чувствата, които те изпитват един към друг, но нямат смелостта да направят следващата стъпка. За всички останали искрите са очевидни, но не и за тях.
Историята на главните герои се развива в сравнително бързо, но не прекалено, темпо, което не забавя читателя; описанията не бяха суховати за да те отегчат. Напрежението присъстваше в почти всяка една глава и допринасяше към текущите чувства.
Карина Хали представя нещата в малко по-различна светлина - как в действителност може да се развият нещата между двама приятеля от срещуположният пол и това, че поне единият ще изпитва нещо към другия, а следователно - това ще развали взаимоотношенията им в даден момент в бъдещето; или това въобще да не се случи.

Реалността, която може да съпътства всеки един от нас присъства в книгата и допълва същността ѝ.
Това, което авторката ни предоставя като основа, но и като край е напълно достоен.

Не отричам, че понякога главните герои не ме дразнеха с постъпките си, а именно - мислеха повече за останалите, а не за самите тях и чувствата им. Не веднъж допускаха грешки, които можеха да избегнат, но точно заради тях малко или много, Стефани и Линдън се превърнаха в поредните израстващи персонажи.
Стефани ми допадна със заниманието си; това, че не се отказа и осъществи желанието си я издигна в очите ми. Не малко проблеми я съпътстваха, дали в неуспешните ѝ връзки или не, то тя изглеждаше по-силна от началото и постигна промяна в себе си.
Линдън бе женкар, но въпреки това ме спечели веднага при споменаването на обещанието им до тридесет годишната им възраст. Точно тогава ми се стори супер сладък, голяма част дължаща се вероятно заради по-пияното му състояние. И въпреки етикета, който му е лепнат, той бе изграден като един достоен герой, заслужаващ своя щастлив край.
Смятах Надин за поредната жена с която Линдън има кратка връзка, която обаче се оказа по-различна от предишните му. След кратката почивка между трите двойки, то тя допълнително си спечели антипатията ми. Беше прекалено надута и това ме изненада; командваше Линдън и това не ме остави безучастна от към това да изпитам неприятни чувства спрямо нея.
Джеймс и начина по който постъпи се очакваше от една страна, но не напълно заедно със скритите му мотиви за които дори и той не подозираше, че има. Нещата между трима им със Стеф и Линдън бяха малко по-обтегнати в този случай, понеже са заедно като компания. Не бе най-приятният персонаж, но пък за сметка на това ми хареса това, че в някои по-важни моменти разсъждаваше правилно.

Както главните, то така и второстепенните бяха изградени със стил и различни, открояващи се от тълпата, характери и разнообразяваха обстановката всеки по свой собствен начин.
Историята на "Обещание" от Карина Хали не е нещо, което да те разсипва от мъка, но пък в никакъв случай не е чак толкова лошо; вдъхва надежда, усмивки и гарантирани забавни моменти.

“Life leaves scars. Sometimes you don’t see them until later. Sometimes you don’t know where they’ve come from. Sometimes they fade before your eyes. But the world leaves its mark on us.”

2 ноември 2015 г.

October Wrap up and November TBR

През октомври бях далеч в по-добра форма, което не мисля, че ще продължава да се случва за напред и балансът между училище, книги и сериали ще стане по-сложен. И за сметка на септември, съм особено доволна от постигнатото през изминалите дни от месеца.

1) Започнах месецът с "Аз бях тук" от Гейл Форман. Нещо от което от една страна очаквах повече, но от друга въпреки сериозността на темата, то Форман я предава по сравнително по-лек начин благодарение на описанията си. При първият прочит на резюмето книгата ме заинтригува, ако не толкова колкото със самата си идея, то с това как авторката е развила нещата в този си роман. Първите две-три глави са кратки и чрез тях постепенно навлизаме в действието, като заедно с това авторката ни предоставя емоциите през които преминава Коуди - едно от нещата, които правят книгата по-реалистична се състои в решението да се разказва от нейна гледна точка. Докосваме се повече както до самата истории, то така и до обърканите чувства и мисли на главната героиня.

2) "Кралица на кошмара" от Кендар Блейк и макар да не бе някое държащо в напрежение четиво, то не бе и най-лошото, което съм чела през тази година. Цялото ревю тук.

3) "Разбий ме" от Тахере Мафи бе следващата книга; като цяло положената основа е добра, но в повечето случаи Джулиет ми бе по-скоро безразлична отколкото дразнеща. Не ме интересуваше какво ще се случи с нея, за разлика от Адам и Кенджи, та дори и Джеймс. 

4) "Разнищи мe" от Тахере Мафи. Бях раздвоена откъм чувства към продължението на първата книга. Очакванията ми бяха оправдани и заедно с това - не бяха толкова високи. С течение на обстоятелствата главните герои израснаха от това, което бяха в "Разбий ме" и това бе едно от нещата да ми хареса. Имаше моменти в които Джулиет ме дразнеше особено в любовният триъгълник, който се получи. И въпреки това както останалите, то така и тя израстна в очите ми и се оказа по-голям боец отколкото си е мислела. Нито един момент не беше за изпускане, а книгата постепенно ставаше все по-добра.

5) "Възпламени ме" от Тахере Мафи бе един изключително подходящ завършек на тази история. Ако във втората книга героите бяха израснали, то тук ги видяхме в далеч по-силна светлина. Всеки един от персонажите получи това, което заслужаваше; запознахме се с историята им, тяхното минало и какво се крие зад постъпките им. Краят е напълно удовлетворяващ читателя и Тахере Мафи ни предоставя един достоен такъв за тази трилогия.

6) "Challenging Zed" от Джос Стърлинг. Изключително кратка, състояща се само от четири глави, историята ни разкрива какво е било мнението на Зед за Скай и как са изглеждали нещата през неговият поглед. Беше ми изключително интересно да разбера какви мисли са му минавали през главата докато нещата между него и Скай Брайт са се развивали.

7) "Червената пирамида" от Рик Риърдън е книга, която дотолкова ме въвличаше в своите приключения, че изключвах за света около мен. За пореден път авторът ѝ ни предоставя информацията по един забавен, интересен и особено пленяващ читателя, начин. 

8) "Кръвни връзки" от Ришел Мийд, която след няколко месечно избягване реших да довърша. За пореден път попадаме в света на Мийд, но с по-честа поява на Сидни и Ейдриън като главни герои. Първата книга бе достатъчно интересна за да те държи в напрежение какво тепърва предстои за напред. И макар да служи за основа, началото е интересно и все пак Ришел Мийд ни предоставя някои по-малки тайни, като за напред се очертава една сложна, но интригуваща, история.

9) "Синът на Собек" от Рик Риърдън. Тази кратка история, проследяваща малката среща между Картър и Пърси, ме забавлява и отново не ме остави безучастна от страна към това да харесам тази кратка среща помежду двама им. И това, че все още не съм завършила "Хрониките на Кейн" не ме притесняваше, защото сега желанието ми спрямо останалите две книги се покачи.

10) "Златна лилия" от Ришел Мийд бе едно добро продължение на първата книга. Интересът е в по-обилни количества, а стилът на авторката продължава да запленява читателите с всеки изминал момент. Историята се развива в изключително добра посока, а приключенията през които главните герои преминават стават все по-наложещи.

Това, което ми се иска да прочета през ноември не се очертава да е много, ще е чудо ако успея да завърша и трите книги поставени ми за цел през идния месец.

1) "Индигова магия" от Ришел Мийд, която е вече започната и се очертава интересен край.
2) ''Огнено сърце" от Ришел Мийд.
3) "Огненият престол" от Рик Риърдън.
4) "Сребристи сенки" от Ришел Мийд.
5) "Рубиненият кръг" от Ришел Мийд.
6) "Сянката на змея" от Рик Риърдън.