10 ноември 2015 г.

„Обещание“ от Карина Хали

Често се случва да съм прочела ревю на дадена книга, но започна ли я - това, което съм прочела изчезва. Този път не бе изключение.
"Обещание" бе леко и приятно четиво с което може да се разнообразиш в свободното си време.
Първите няколко глави са по-кратки от следващите, но дават добро, но не чак толкова интригуващо, начало и поставят основата. Предоставяйки ни случващото се от гледната точка и на двамата имаме по-голяма възможност да се докоснем до същностите им и техните мисли. Виждаме това през което Стефани и Линдън преминават както заедно, то така и поотделно.
Още от самото начало проследяваме чувствата, които те изпитват един към друг, но нямат смелостта да направят следващата стъпка. За всички останали искрите са очевидни, но не и за тях.
Историята на главните герои се развива в сравнително бързо, но не прекалено, темпо, което не забавя читателя; описанията не бяха суховати за да те отегчат. Напрежението присъстваше в почти всяка една глава и допринасяше към текущите чувства.
Карина Хали представя нещата в малко по-различна светлина - как в действителност може да се развият нещата между двама приятеля от срещуположният пол и това, че поне единият ще изпитва нещо към другия, а следователно - това ще развали взаимоотношенията им в даден момент в бъдещето; или това въобще да не се случи.

Реалността, която може да съпътства всеки един от нас присъства в книгата и допълва същността ѝ.
Това, което авторката ни предоставя като основа, но и като край е напълно достоен.

Не отричам, че понякога главните герои не ме дразнеха с постъпките си, а именно - мислеха повече за останалите, а не за самите тях и чувствата им. Не веднъж допускаха грешки, които можеха да избегнат, но точно заради тях малко или много, Стефани и Линдън се превърнаха в поредните израстващи персонажи.
Стефани ми допадна със заниманието си; това, че не се отказа и осъществи желанието си я издигна в очите ми. Не малко проблеми я съпътстваха, дали в неуспешните ѝ връзки или не, то тя изглеждаше по-силна от началото и постигна промяна в себе си.
Линдън бе женкар, но въпреки това ме спечели веднага при споменаването на обещанието им до тридесет годишната им възраст. Точно тогава ми се стори супер сладък, голяма част дължаща се вероятно заради по-пияното му състояние. И въпреки етикета, който му е лепнат, той бе изграден като един достоен герой, заслужаващ своя щастлив край.
Смятах Надин за поредната жена с която Линдън има кратка връзка, която обаче се оказа по-различна от предишните му. След кратката почивка между трите двойки, то тя допълнително си спечели антипатията ми. Беше прекалено надута и това ме изненада; командваше Линдън и това не ме остави безучастна от към това да изпитам неприятни чувства спрямо нея.
Джеймс и начина по който постъпи се очакваше от една страна, но не напълно заедно със скритите му мотиви за които дори и той не подозираше, че има. Нещата между трима им със Стеф и Линдън бяха малко по-обтегнати в този случай, понеже са заедно като компания. Не бе най-приятният персонаж, но пък за сметка на това ми хареса това, че в някои по-важни моменти разсъждаваше правилно.

Както главните, то така и второстепенните бяха изградени със стил и различни, открояващи се от тълпата, характери и разнообразяваха обстановката всеки по свой собствен начин.
Историята на "Обещание" от Карина Хали не е нещо, което да те разсипва от мъка, но пък в никакъв случай не е чак толкова лошо; вдъхва надежда, усмивки и гарантирани забавни моменти.

“Life leaves scars. Sometimes you don’t see them until later. Sometimes you don’t know where they’ve come from. Sometimes they fade before your eyes. But the world leaves its mark on us.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар