„Двор от мъгла и ярост“ от Сара Дж. Маас

Ревю на първа книга.
„Двор от мъгла и ярост“ е продължението, от което се нуждаехме след „Двор от рози и бодли“.
Втората част от трилогията започва, може би, не по най-интригуващият начин, но с всяка една следваща страница моя интерес се покачваше все повече и повече. Това, което видяхме тук е далеч по-добро от това, което беше предоставено в първата част.
Стилът на Сара Маас изглежда, макар и без особена промяна, по-добър от този, който беше в „Двор от рози и бодли“, и въпреки това все още се отличаваха характерните ѝ белези, които правят световете, изградени от нея, магични и пленяващи, открояващи се от всички останали, които познаваме.
В „Двор от мъгла и ярост“, авторката ни дава това, което искахме в „Двор от рози и бодли“ – ставаме свидетели на израстване на герои и динамични действия, а ако злото в първата книга ни се е струвало голямо – то от това тук трябва да очакваме далеч по-лоши последствия за познатите ни герои и далеч повече неща с които трябва да се справят ако желаят прогреса настъпил след края на Амаранта да продължи.

Героите в тази книга бяха до изградени, а новите попълнения, които срещнахме разнообразяваха романът, всеки с различен характер и история.
Фейра в „Двор от мъгла и ярост“ претърпяваше израстване от това, което беше в предходната книга и това, което е тук. От първите страници сме способни да доловим как и се отрази всичко с Амаранта и това, което преживя във В недрата на Планината, а действията, които ѝ се наложи да предприеме тогава продължават да я преследват. С всяка една страница обаче, тя претърпяваше леки промени в себе си, които я отличават от този ѝ образ, който сме свикнали да виждаме от първата книга. Тази свобода, която тя получи в даден момент, бе това, което и помогна да продължи.
Тамлин, който ми бе стори интересен като персонаж и беше любимият ми такъв от мъжката аудитория, тук ме запрати в съвсем друга посока. Държанието му към Фейра бе донякъде разбираемо – бе изгубил семейството си и не искаше същата съдба да сполети и любимата му, особено след като едва не я загуби завинаги, когато се намираха във В недрата на Планината, но това далеч не ме спря да се превърне в онези герои, които в началото смяташ освен за привлекателни, но и за добронамерени, а накрая са едни от тези, които не искаш да виждаш повече. Отношенията им без това бяха леко обтегнати в самото начало, а той самият допълнително натоварваше Фейра, донякъде и себе си, с отношението си към нея. И лично тук не успях да проследя толкова чувствата му на любов, отколкото на това на обсебеността му и нужната тя да играе невинната и беззащитна принцеса, докато той самият се грижи за Двора на Пролетта.
Героят, който подозирах, че ще харесам е Рисанд – дали заради леко забавният му тон на места или поради друга причина – стана далеч повече от това. Докато в „Двор от рози и бодли“ той се нареди след Тамлин, то тук зае челното първо място. Още от първата книга Рис разбираше Фейра и тук за пореден път ставаме неколкократно свидетели на това. Продължавайки да поддържа красотата му от първата книга, писателката успява да ни до опознае с тези негови черти, които не познавахме в предшественицата на „Двор от мъгла и ярост“.
Неколцината нови герои, които срещаме в продължението, също се оказват доста симпатични.
Мор, Касиан, Азриел и Амрен, които са част от обкръжението на Великия господар на двора на Нощта, са нещото, което прави книгата по-добра от предшественицата ѝ. Различни по характер, но въпреки това успяват да изградят по-силна връзка отколкото е нужно.
Мор е този тип герой, който успява да вдигне глава след всички преживени трудности в миналото. Тя винаги беше зад братовчед си и силната връзка, която съществуваше помежду им се укрепваше все повече и повече. С поразяващ външен вид и упоритост, Мориган е герой, който няма как да не направи впечатление на читателя.
Касиан и Азриел са следващите, които бързо се превърнаха в мои любимци. Кас е с шеговит характер, докато Азриел е по-мълчалив, но и двамата са готови да се борят не само за господарят си и приятелите си, но и за своят народ.
Амрен, на вид изглеждаща по-коварна от всички останали, има дълбока история, която, надявам се, тепърва ще се доразкрива. Кръвожадна, но въпреки това се оказа, че е една от най-здравомислещите герои в „Двор от мъгла и ярост“.
Отношенията в приятелският кръг на Рис само показваха колко силни са заедно всички те, но и че са като семейство един за друг. Никой не се държеше с Рисанд като с Велик господар, именно заради тази приятелско-семейна връзка, която всички са изграждали с годините помежду си. И въпреки скорошната поява на Фейра в групичката им, както тя се приобщи бързо, то те я приеха и ѝ се довериха.
За разлика от връзката помежду всички тях, то тази между Великият господар и Фейра ставаше все по-лична. В „Двор от рози и бодли“ е поставено само началото, но тук тя все повече се задълбочаваше. Именно тези техни отношения допринесоха към всички изпитани емоции при прочита на книгата.
source: tumblr
Освен тях имаме възможността отново да се срещнем с Илейн и Неста, сестрите на Фейра. Макар и не толкова важни фигури в историята, Сара успява по такъв начин да преплете сюжета, че обрати настъпват дори там, където не сме и предполагали.
Краят на това така добро продължение ни оставя със затаен дъх в очакване на следващата книга, която се очертава да бъде дори по-вълнуваща. Тепърва ни предстои да видим по-голямото зло и дали героите ще успеят да спасят така обичаните си светове или всичко, което те обичат ще бъде унищожено.
„Не бях домашен любимец, не бях кукла, не бях животно. Бях победител и във вените ми бушуваше страшна сила. Повече никога нямаше да бъда слаба и беззащитна. Нямаше да позволя да ме прекършат. Да ме опитомят.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл