July Wrap up and August TBR

7/12
Бих казала, че месецът ми щеше да бъде успешен и без това, но ще е лъжа. В край на сметка успях да се включа в БКМ и изпълних част от категории, макар и някои в последния момент. Всъщност добрият месец се дължи на участието ми в маратоните. Общо от двата успях да прочета 7 книги, плюс някои други, преди или след тяхното начало и край. Равносметката относно Booktube-a-thon-а тук.

В първите дни на месецът започнах „И заживели щастливо“ от  Кийра Кас, което беше последният ми шанс да се докосна до този свят, но не и до авторката, чиито книги тепърва ще очаквам с нетърпение. Колекцията от новели стопли сърцето ми и успя да възвърне спомени по време на прочита на книгите от поредицата. Изключително добре изграден свят и израстване в героите от първата до последната книга, Кас успява да предаде историята на всеки един по един лековат и приятен начин. Ревю на книгата – тук.
В последната седмица на месецът започнах и приключих с „Истината за завинаги“ от Сара Десен. Искаше ми се да прочета нещо на авторката от лятото на 2015, когато разбрах за нея. Оказа се, че макар този ѝ роман да не е нещо, което не сме виждали до момента, е подходящ за лятно четиво. Всичко е базирано на основата върху загубеният родител на Мейси и сестра ѝ, като в този, фатален за семейството ден, настъпват промените, които на по-късен етап се отразяват върху всички. На моменти сладникава, „Истината за завинаги“ допринася с лекият стил на писане и приятната обстановка, в която се развива действието. Авторката обаче се е справила добре и с изграждането на героите, като всеки един от тях има белези, които го отличават от останалите персонажи. Един от тях бе Кристи, която бързо се сприятели с главната героиня, сестра ѝ Моника, която имаше свои изрази; Уес, който ме подтикваше да продължа с четенето понеже бе много миличък, въпреки трудното си юношество и брат му Бърт, който внасяше доза хумор през цялото време. Майката на Мейси пък е този герой, който предизвикваше мънкания от моя страна. Държеше се чисто егоистично през цялото време, винаги мислеше за работата си, вместо да си даде време да скърби за изгубеният си мъж. Вглъбена в себе си, тя не виждаше нещастната си дъщеря и когато тя откри щастие след толкова години, вместо да бъде доволна от това, че е продължила, тя и отне този шанс, само за да поддържа това, което е било преди. Мейси е тази, която през годините е таяла всичка скръб и тъга в себе си, стараейки се да бъде съвършена, но откривайки кетъринг "Желание", разбра, че няма нищо перфектно. Заедно с кетъринга, тя откри и още някой, който ѝ помогна да се осъзнае – Уес, далеч не толкова скучният и съвършен Джейсън.
„Истината за завинаги“ може да не е нищо фрапиращо, но ни показва, че не бива да ни е страх да бъдем различни, защото нищо не е вечно.
И да ми се искаше да прочета повече книги – това просто нямаше как да се случи за едно денонощие. За сметка на това в събота вечер приключих с „Лейди Полунощ“ от Касандра Клеър и ми отне само два дни за да я приключа, колкото и да не ми се искаше. Клеър винаги ще остане писателят, който ме въведе в света на книгите. Това е една от причините тя да бъде един от топ авторите, които харесвам. Другата е начинът ѝ на писане – понякога имаш усещането, че знаеш всичко за света на Ловците на сенки, но с всеки един следващ роман, научваш нещо, което дори и не си подозирал до този етап на историята. Това се случва и тук – каквото сме видели от поредицата ѝ за Клеъри и Джейс и от трилогията за Уил, Теса и Джем, то остава в тях. Срещаме отново познати и обичани герои, но главно проследяваме нова сюжетна линия, която остава също толкова добре изградена, колкото и тези в останалите и творби, може би дори ги задминава. Няма как да отречем, че освен героите, авторката също претърпя известна доза израстване. „Лейди Полунощ“ успя да ме усмихне и просълзи, прекара ме през куп от емоции, но със затварянето на последната страница, всичко си струваше. Предстои ревю относно романът.

През изминалият месец броят на прочетените книги е десет, което не мисля, че ми се е случвало някога, не и в близките години, но останах напълно удовлетворена от тяхното съдържание. С идването на август месец обаче, осъзнавам, че краят на лятото ще дойде прекалено бързо, а аз така и няма да успея с всички книги, които желая да прочета.
Една от книгите, които трябва да завърша е „Неизчезваща“ от Александра Бракен, като аз съм едва в началото ѝ, но просто този месец след маратоните не бях в настроение за нещо, което Бракен може да ми предложи с творчеството си.
Следващата, която ми се иска да прочета е „Верижна реакция“ от Симон Елкелес. Не мога да отрека за елементът на препокриващата се история на братята Фуeнтec, но пък е нещо по-леко и напълно подходящо за след някой по-тежък роман или за топлите летни дни.
„Летни дни и летни нощи“, която обединява разкази от различни автори като Лий Бардуго и Стефъни Пъркинс, е също подходящо точно за този период от годината – топли дни и прохладни вечери. Има истории от автори, за които дори не съм и чувала, което е нормално, и е една от причините, поради които ми се иска да се докосна до тези дванадесет летни истории. Пък и е чудесна книга, която пре-спокойно може да сложи краят на този сезон от годината.

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл