22 юли 2016 г.

„И заживели щастливо“ от Кийра Кас

Поредицата за Максън и Америка бързо след започването ѝ, намери място в сърцето ми. Влюбена съм и в красивите корици. На пръв поглед книгите на Кас изглеждат съвършени.
Оригинален сюжет, с интересни герои и още по-вълнуващи действия, а стилът ѝ, независимо от обстоятелствата, е лек и приятен. „И заживели щастливо“ не е изключение, а шанс да се докоснем още веднъж до това, което обичаме, както и да разберем какъв е бил животът на обичани, и не чак толкова харесвани, герои преди Изборът на принц Максън.
Книгата включва четири новели, коя от коя по-интересни поради това, че всяка една от тях разкрива различна история.

Първата новела, озаглавена „Кралицата“, е относно Амбърли и Кларксън. Бях любопитна относно образът на кралят и в сравнение с книгите съсредоточени върху избора на синът му, тук го видях в една далеч по-различна, и приятна, светлина. В останалите книги той бе далеч от тези герои, които харесах, но в „И заживели щастливо“ е от тези, които стоплиха сърцето ми. Разбрахме повече за животът му като принц и какво е преживявал в ранните си години, една от възможностите, които са го превърнали в по-жестоката му версия, която срещнахме в някогашната трилогия.
Кралица Амбърли си остана онази мила и тиха жена, която харесах още в „Изборът“. Тук ставаме свидетели на това, че с времето тежестта на короната не е успяла да я сломи. Животът ѝ от самото начало е предопределен да бъде не толкова лек, но това я е научило да се бори.
Връзката помежду им бе по-различна от тази между синът им и Америка, въпреки че понякога имах усещането, че чета именно за тях. Това, което ме караше да се усмихвам са именно техните взаимоотношения и малките неща, които ги отличаваха от предшествениците им или бъдещите крал и кралица на Илеа.
Най-развълнувана бях, може би, за „Принцът“. Знаем първото впечатление на Америка за Максън, остана да разберем и неговото за нея. Интересно ми бе да проследя каква е неговата гледна точка за цялото това събитие, какви чувства е изпитвал при първата си среща с останалите кандидатки.
Мнението ми относно Америка в тази бонус книга така и не се промени – харесах я в първата книга и така си остана и до последната, слагаща официален край на поредицата.
Беше ми изключително приятно и да си припомням част от моментите погледнати през очите на Максън, и макар разказът за неговото преживяване на Изборът да съдържаше в себе си само първите дни от събитието, имаше моменти, които ми припомниха и колко забавни всъщност могат да бъдат книгите, далеч от драмите в двореца и проблемите им с бунтовниците. В тази новела бе загатнато началото на чувствата на принца относно червенокоската, колко объркан се е чувствал той дори в първите дни след появата на момичетата. През погледът на Сингър го видяхме като несигурен в себе си, тук това става дори още по-видимо в моментът в който той не знае дали е способен да открие подходящото момиче както за себе си и страната си, то така и това, което всички останали да харесат.
Не харесвах Аспен дори преди да срещнем красивия, неуверен, но добродушен Максън. С няколко изключения, имаше моменти в които ми допадаше, но не и заедно с Америка. „Стражът“ е именно част, посветена на него и на това да го видим в малко по-различна светлина. Като герой ми се струваше понякога егоистичен точно в това, че искаше да си върне Америка тогава, когато тя изпитваше нещо към принца, въпреки че той самият я тласна към тази посока с думите си в къщичката им на дървото. И въпреки това тази привързаност, която съществуваше помежду им с Мер, е едно от малкото неща, които харесвам в него. В край на сметка, любовта му към нея бе прекалено силна, за да я обрече на толкова труден съвместен живот предвид различията в кастите им. 
Чрез „Фаворитката“ получаваме шансът да се докоснем до един друг, много обичан герой. Марли, освен изключително умна, е и забавна и красива. След Америка, тя беше другият ми избор и я смятах за напълно достойна за съпруга на Максън. Наказанието, което получи ме разстрои точно поради това, но пък бях щастлива, че е намерила истинската си любов. 
Отношенията между нея и стражът ми се струваха сладки и поради тази причина ми беше приятно да разбера как се е развивала връзката им. Както тя, то така и Картър, намираха сили да се борят срещу останалите в знак на силните чувства, които имаха един към друг. И това ги превърна в още по-смели и жервоготовни, отколкото бяха преди.
В следващата част срещаме и Селест – тази, която в началото не бе любимка никому, но в „Единствената“ тя е една от малкото, които искренно се радваха относно изборът на Максън и щастието между него и избранницата му. Тук я виждаме коренно различна от останалите книги, като герой, който напълно заслужава да открие този, който ще я обича с всичките ѝ положителни и отрицателни качества. 
Срещаме ѝ друг великодушен герой в „Прислужницата“ – Луси. Това, че тя получи шанс за своят щастлив край след всички мъки в живота си, ме трогна. Нямаше как да остана и безучастна от това с кой всъщност се събра. Тя бе толкова ранима и нежна по душа, че може би това бе най-правилният избор за нейн другар.
„След Единствената“ включва най-сладките моменти от цялата колекция и веднага зае челното първо място. Тук имах и възможността да прочета нещо, което желаех още щом разбрах, че трилогията ще има и четвърта книга. Нямаше как да не се разтопя при нежността на Максън към любимата му, за пореден път да остана с глупава усмивка на лице, четейки за силните чувства, които имат един друг.
„Къде са сега?“ е допълнението, което вълнува тези читатели, харесали и другите участнички в Изборът. Крис, Натали и Елиз. Запознаваме се накратко с това, което са преживели след знаменитото събитие и че те също са открили пътя си към щастливия край, макар и не с краля на Илеа или по по-различен начин от този с мъж до себе си.

source
„И заживели щастливо“ е нашият шанс да се докоснем още веднъж до светът, който претърпява доза промени от своето начало до самия край. Тази бонус книга, съдържаща в себе си четири новели и нещо повече, ни позволява да надникнем в мислите на отделните герои и да проследим какво се случва с някои други след Изборът.
Илюстрациите в самата книга са семпли, но по един красив начин, който още повече допълва историята, която авторката предава на читателите. С тази книга ставаме свидетели на това колко силна може да бъде една любов въпреки различията и приятелството, което остава дълги години занапред. В края на краищата всеки заслужава да заживее щастливо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар