вторник, 31 декември 2019 г.

Top books of 2019

Последният път, когато отворих блога и писах в него бе точно преди една година. Тогава публикувах годишната си равносметка относно любимите ми заглавия за 2018 и далеч не предполагах, че в следващите 12 месеца няма да има нито един пост. Оказа се така обаче, че макар и първи за блога, този е и последия за самата година. А каква беше тя? 
През изминалият период от януари до сега настъпиха не малко промени в личния ми живот, попаднах в ситуации, в които не ми се искаше, но заедно с това някак израснах. Извадих си важни поуки и научих ценни уроци. И поглеждайки сега назад към изминалото време, осъзнавам, че 2019 година може да бъде описана като незабравима, а в някои аспекти и дори като успешна. Това обаче не мога да заявя в книжен план. До 2017 винаги си поставях високи цели в предизвикателството на goodreads – и винаги ги изпълнявах. Така до миналата година, когато не успях. Макар и в началото на януари да си поставих за цел да прочета 10 книги, сега те са само 6 – защо? Попаднах в reading slump и подхващах книга веднъж на 2 месеца, а четеното отнемаше двойно повече време. Не съжалявам нито за отделеното време, нито за самите произведения, а за това, че не успях да се докосна и до други. Може би това ще се случи през 2020, кой знае? 

През изминалата година се запознах с творчеството само с на един нов автор, срещнах стари герои с които имам изградена вече емоционална връзка, но изградих такава и с няколко други, непознати тогава, персонажи. А сега ще ви представя именно само онези заглавия, проправили си път към сърцето ми и оставили следа върху съзнанието ми. 

„Никога повече” от Колийн Хувър 
Имам специална връзка с творчеството на тази авторка. Всяка една нейна книга успява да ме докосне по определен начин и по време да прочита – да изпитам куп най-различни емоции, някак максимално се докосвам до живота на героите и изграждам връзка с тях. Това, че Колийн Хувър влага не малко истини от живота в творбите си, не остава по назад като факт. Напротив – в персонажите ѝ се припознават не малко хора. 
„Никога повече” бе тазгодишното ѝ произведение на което отделих време. И макар краят да не е по вкуса на всеки, то това е, може би, най-добрия завършек на тази история. Тя самата, макар и своята тежест, бива предадена не особено натоварващо и някак бързо успява да погълне цялото внимание на читателя. Една реалистична история за силата да се изправиш и пребориш въпреки болката. 
„Сребърната маска” от Холи Блек и Касандра Клеър 
Изненадвам се от факта, че включвам книга от тази поредица в равносметката ми. Никога не предполагах, че това ще се случи, но ето, че е факт. Като за начало – първите книги далеч не бяха зле, напротив – харесаха ми, но не бяха моят стил. Може би проблема се корени в самия начин по който е предадена историята в началото – интересно, но по детски. Постепенно с израстването на героите се променя и начина на писане. 
„Сребърната маска” ме изненада не веднъж, но и се оказа това, което досега съм търсила в поредицата на двете авторки. Отне ми време да приключа историята на Кал и приятелите му, но се надявам скоро да разбера какво ще случи с тях и през какво още ще им се наложи да се изправят въпреки възрастта си. 

„Предателка” от Олуин Хамилтън 
Преди известно време с прочита на „Дете на пустинята” тепърва се запознах и с творчеството на Олуин Хамилтън и определено не съжалявам за това. Попаднах в един магичен и красив свят, но изпълнен с битки за оцеляване. Краят ме остави в нетърпение относно продължението, а именно – „Предателка”. Втората книга сама по себе си беше интересна и ми припомни колко много ми допадна арабската култура тогава, срещна ме и с герои, които не осъзнавах, че ми липсват. Всяка страница е изпълнена с доза напрежение и битки, не малко заговори и загуби. Всичко това се преплита в едно в сюжета, а желанието да се сдобиеш със следващата книга след последната страница бива огромно. 

Това бяха тези три четива през изминалите месеци, които по един или друг начин оставиха своя отпечатък. А сега е време за едно – да изпратим за пореден път отиващата си година и с положителни емоции да посрещнем следващата. Желая на всеки един от вас 2020 да бъде изпъстрена само с положителни емоции и много нови герои, които да обикнете!

Няма коментари:

Публикуване на коментар