Коледно-декемврийски книжен маратон || Равносметка

Весела Коледа! 

В началото на месец декември се включих в книжния маратон на Криси и Марто - Коледно-декемврийски книжен маратон, за който щом разбрах, веднага изпитах желание да взема участие. И го сторих. Къде успешно, къде не, но го направих. И не съжалявам, защото макар и да не успях да изпълня всяка една от категориите, се докоснах до четива, които, може би, нямаше да прочета до следващата една година. 

2018 не бе особено успешна откъм прочетени заглавия, както предстои да стане ясно в книжната ми равносметка, която скоро ще публикувам. Но не мисля, че това се оказа факторът, който повлия на решението ми да участвам в маратона, а по-скоро фактът, че краят на тази година е почти тук и е време за последно да се потопя в нечий свят и да завърша удовлетворена този последен месец. Нещо, което в действителност успях да постигна. 

Започнах коледно-декемврийския книжен маратон с „Хартиени сърца“ от Али Новак, която бе посочена за четиво само след залез. Истината е, че не обмислях да чета книгата някога – нещо, което споменах още в поста, когато заявих участието си в събитието. Въпреки това обаче дадох шанс на заглавието и не мога да кажа, че съм разочарована, но определено не съм и впечатлена. Не е нищо оригинално и невиждано досега, но историята би допаднала на тези, които копнеят за нещо романтично примесено с леки нотки на драма. Повече за романа в ревюто му тук. 

Продължих участието си с „Девети ноември“ от Колийн Хувър, книга, отговаряща на условието за заглавие, което искам да прочета най-много през декември. За тези, които ме познават е ясно, че Хувър е една от слабостите ми и няма как да пропусна някой нейн роман независимо кога е издаден. „Девети ноември“ не е сред любимите ми, но това далеч не ме прави да съжалявам за отделеното му време. Запозна ме с нови герои към които бързо се привързах; въведе ме в един свят, който ме погълна изцяло, но и ме накара да се замисля над факта, че понякога не оставяме миналото да си остане такова и му позволяваме да оказва влияние над настоящето. Романът на Колийн Хувър засяга именно тази тема, а в комбинация с романтичната история и нотките реалистичност, загатнати из цялата творба, той е от онези, които си заслужават всяка една от отделените му минутки. Повече за заглавието в ревюто му тук. 

Третата, и последна, категория, която изпълних, бе относно кратка книга като това бе именно „Целувка в Париж“ от Катрин Райдър. Макар и да не бе задължително да има някое четиво на коледна тематика, аз реших да включа едно такова. Самата книга ме остави раздвоена – идеята не бе нещо, което не сме виждали; така и не успях да се привържа към героите, които дори в повечето от страниците ме изнервяха с решенията си, а и самото действие се разви някак по-бавно от необходимото. И въпреки това, имаше отделни моменти от романа, които ми допаднаха, изненадващо за мен самата. 

Тук всъщност и приключи участието ми в маратона. Не мога да кажа, че съм разочарована, защото не очаквах да стигна дори до тук, а изборът за категориите също не се оказа от най-лошия. Искаше ми се да се докосна и до другите три книги, които избрах – „Ясновидците“ от Либа Брей, която твърде дълго отлагам, а очаквам с нетърпение да прочета; „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох, за която съм чувала само добри отзиви, но явно така ѝ не е дошъл моментът ѝ; и разбира се, „Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан, която не веднъж съм започвала, но никога не съм довършвала. Това, което се случи за пореден път и сега. 

И макар да изпълних едва 3/6 категории, останах доволна от решението си да участвам в четатона. А някой от вас взе ли участие и ако да – то постигнахте ли желаното?

Коледно-декемврийски книжен маратон

Последният път, в който взех участие в маратон, бе може би преди година, в познатият за всички ни Booktube-a-thon. Преди няколко часа обаче, попаднах на публикацията на Ева, която ме запозна с това предизвикателство, в което всъщност внезапно реших да участвам. Може би това ми действие бе продиктувано от факта, че през изминалата почти вече година не успях да се докосна до желаните романи или е от факта, че просто четенето остана по назад и така и не успявах да му отделя нужното внимание с всичко останало, което идваше на преден план. Важното обаче е не това а, че бързо в мен се породи желание за избор на заглавия, което надявам се, със започването на маратона, няма да се изпари така бързо, както се и появи. 

Самият маратон, организиран от Криси и Марто, всъщност е по-различен от тези, на които в повечето случаи съм попадала. Провеждащ се от днес, първи декември, до двадесет и четвърти, той позволява на четящият да отдели повече време на дадено произведение, да се потопи изцяло в него, а самите категории, измислени от организаторите са не по-малко интересни. 

1. Джинджифилова бисквита - кратка книга

Макар и да не е задължително някое от заглавията да е на коледна тематика, то няма как да пропусна и да не заложа поне на едно такова. „Целувка в Париж“ от Катрин Райдър се очертава да бъде от онези сладки и леки книги, които макар и да са едни от най-предвидимите, няма как да не прочетеш, понеже всеки един от нас понякога има нужда от някое четиво, подобно на това, което за миг да ни откъсне от ежедневието. 

2. Коледни лампички - четете книга само след залез

„Хартиени сърца“ от Али Новак е четивото, което избрах за тази категория. Всъщност, когато разбрах за романа, първоначално нямах намерение да го чета. Може би се дължи на това, че преди две години се запознах с „Сърца за разбиване“ и вече знаех какво да очаквам от следващата книга, но след ревюто на Кая, както и свободното време, което имах, прочетох онези девет глави в wattpad. Именно това ме и подтикна да се потопя отново в този свят, изграден от Новак. А какво по идеално би било от това да включа романа в маратон? 

3. Коледна играчка - книга, която е като бижу в библиотеката ви

Дори и идеята да не ми бе по вкуса, то бих си взела „Ясновидците“ от Либа Брей само заради корицата ѝ. За щастие това не се оказа така, а освен красивата корица, романът на авторката е с интересен сюжет, с който с нетърпение очаквам да се запозная след толкова време на отлагане. 

4. Коледна звезда - книгата, която най-много искате да прочетете през декември

Колийн Хувър е един от първите автори, чийто стил тепърва опознах и веднага ми допадна; нейни са и двете книги, чиито две първи ревюта написах и дори качих в този блог. И следователно няма как да пропусна да прочета някое нейно заглавие поне веднъж в годината. Този път това е „Девети ноември“, което съм убедена, че не би ме разочаровало и за миг. 

5. Коледен подарък - книга, която някой ви е подарил

„Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан дълго време вече бива отлагана и се надявам, че това ще е бил последният път, в който съм я изоставила на една страна. Може би това ще се превърне в едно от следващите ми любими заглавия, кой знае? 

6. Коледна магия - книга, която прави хората по-добри

Обмислях варианта да оставя тази категория свободна и да избера четиво в последствие. Но след кратко размишляване, се спрях като решение на „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох. Чела съм изключително позитивни мнения относно този роман и се надявам най-искрено да не остана разочарована от избора си. 

Шест категории, двадесет и четири дни и изключително интересни книги. Така се очертава да мине една малка част от месец декември за мен, благодарение на организаторите. Може би някои заглавия ще се променят, може би не, може би дори и няма да изпълня всички условия, но това тепърва предстои да стане ясно. А някой от вас обмислил ли е решението да се включи?

Booktube-a-thon Wrap up || 2017

source

За втора поредна година взимам участие в Booktube-a-thon и макар през 2016 да постигнах добър резултат, изпълнявайки 5/7 категории, не очаквах да надмина това си постижение. За моя изненада, година по-късно, мога да заявя спокойно, че приключих четатона с дори още по-голям успех, завършвайки всички седем категории, макар и с леки промени откъм подбраните първоначално заглавия.

Макар и да изпълних всички условия от маратона дори няколко часа преди неговият край, то първият ден не започна особено продуктивно. Четивото, с което дадох старт на Booktube-a-thon-а бе „Медната ръкавица“ от Холи Блек и Касандра Клеър, избрано за категорията, изискваща прочит на книга за ден. Не бях напълно сигурно дали няма да съжалявам за избраната книга, понеже първата част от поредицата определено не е сред любимите ми четива, нито пък дори дали ще успея в рамките на ден да приключа романа и останах приятно изненада от това, че успях с прочита му, макар и да не започнах „Медната ръкавица“ в сутрешните часове. Приятно изненадана останах и от самият роман – определено не се нареди сред любимите ми заглавия, но ми допадна повече, отколкото очаквах. Продължавах да имам проблеми със стила на предаването на историята, което е и причината за по-ниска оценка, може би книгата би ми допаднала повече ако бях по-малка, освен това бавното навлизане отново в света на Магистериума също изигра своята роля, но въпреки това налице продължаваше да бъде и факта колко добър екип всъщност са Холи Блек и Касандра Клеър.

На следващият ден прочетох и „Този път, за да ме чуеш“ от Ралица Генчева, отговаряща на категорията за прочит на книга навън. Разбрах за самата авторка преди година и от тогава тази ѝ стихосбирка бе в списъка ми за прочит. Преди известно време се запознах и с другите ѝ две стихосбирки – „На едно сърце разстояние “ и „Има ли по-рано от сега?“. Някои от стиховете в „Този път, за да ме чуеш“ успяха да ме докоснат и с удоволствие бих ги препрочитала от време на време.

„Четирите цвята на магията“ от В.Е.Шуаб, която избрах за условието относно нашумяла книга,бе едно от най-добрите ми попадения не само за маратона, а като цяло за изминалите досега месеци от годината. Имах високи очаквания спрямо романа, надявах се, че след шумът, който предизвика няма да остана разочарована. Всъщност книгата предизвика неочаквани в мен чувства, потопи ме в една нова обстановка, част от която са четири отделни и съвсем различни, един от друг, свята. С оригиналната си идея, предадена по един приятен и лек начин, „Четирите цвята на магията“ надмина и без това високите ми представи, оставяйки ме с нетърпение да очаквам продължението. Пълно ревю може да откриете тук.

Заедно с предходното заглавие, голям шум сред българското книжно общество предизвика и издаването на „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ от Бенджамин Алире Саенц – книга, която избрах за категорията относно четиво за герой, който е много различен от теб. Желанието да прочета този роман се засили още повече щом разбрах новината за издаването му и на нашият пазар и макар да не го започнах веднага след това – останах истински очарована от историята, както и от начина, по който автора я е предал. Подробно мнение за заглавието – тук.

Продължих в четатона с „Бронзовият ключ“ от Холи Блек и Касандра Клеър, която с времето замести „Веровещица“ от Сюзън Денард в категорията за книга с човек на корицата. Романа на Блек и Клеър е третата част от поредицата за „Магистериум“ и бе това, което очаквах от първите две книги. „Бронзовият ключ“ предизвика тези чувства, които очаквах в предшествениците ѝ, и освен това бе изпълнена с немалко напрежение, оставяйки ме далеч по-развълнувана за продължението.

Не съм голяма почитателка на Вероника Рот, но особен интерес в мен предизвика новият ѝ роман – „Смъртни белези“, който отговаря на условието за книга, купена заради корица. Макар и да навлязах малко по-трудно в света, то бързо привикнах към него, а заедно с това и дори го обикнах – нещо, което определено не очаквах. „Смъртни белези“ ме пренесе в един свят на тайни, интриги и конспирации, карайки ме с нетърпение да очаквам продължението, което обещава да бъде дори още по-епично от сега. Пълно ревю – тук.

Истината обаче е, че не очаквах да стигна до последната, седма, категория, която е относно прочит на седем книги. Поради тази причина не се бях замисляла особено върху това условие, а се спрях случайно на едно от заглавията, които имам желанието да отметна като прочетени. Така вместо „Търсенето на тигъра“ от Колийн Хоук обаче, се спрях на „Хари Потър и Прокълнатото дете“ от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн. Нямах високи очаквания, предвид отзивите за тази книжка, определено имаше няколко момента от нея, които наистина ме изненадаха – и то не особено приятно – но въпреки това ми възвърна онези спомени и чувствата, които изпитвах по времето, когато тепърва се докосвах до света на Хари.

В тази една седмица, в която хора от цял свят се посветиха на това, което обичат, аз се докоснах до светове, които са оставили или тепърва оставиха своя отпечатък в съзнанието ми. Това бе една седмица изпълнена с много приключения, магия и наслада, чувства, които бих изпитала дори и да не бях изпълнила повечето от условията. Дано всеки един от вас, избрал да се включи в Booktube-a-thon-а, е постигнал желаното и изпитал удоволствие от всяка прочетена книга.

Booktube-a-thon TBR || 2017

source

В книжното общество има най-различни маратони, благодарение на които успяваме малко или много да намалим купчинката си за четене на нови или дори отдавна отлагани книги. За втора поредна година се организира и БКМ, в който, в сравнение с миналата година, не успях да взема участие, но за сметка на това в последната седмица на юли ще се проведе и Booktube-a-thon – доста известно, и дори чакано,

събитие. Организирано от Ариел Бисет, то се провежда всяка година и освен с цел да прочетем седем книги за седем дни, то в периода, през който се развива, всички се обединяваме да правим това, което обичаме, без значение дали водим блог или youtube канал. 

Тази година, Booktube-a-thon-а ще се провежда от 24 до 30 юли, като повече информация може да откриете в официалния канал на маратона тук. А ето ги и моите избори за всяка една от категориите:

1. Прочети книга с човек на корицата.

За тази категория си избрах „Веровещица“ от Сюзън Денард. Имам голямо желание да прочета тази книга още от момента, в който разбрах, че ще се издава и на родния ни език и едва ли ще има по-подходящ момент от сега.

2. Прочети нашумяла книга.

Една от най-нашумелите книги на български пазар в последно време бе „Четирите цвята на магията“ от В.Е.Шуаб. Имам сравнително високи очаквани за романа на авторката и се надявам да не остана разочарована.

3. Прочети книга за един ден.

За това условие изборът ми бе „Медната ръкавица“ от Холи Блек и Касандра Клеър. Разчитам на това, че колкото по-големи са героите в книгите, то толкова по-добре ще бъде разказана историята, понеже начинът по който бе описано случващото се в първата част, макар и приятен, бе по-детски, а това, може би, бе основната причина да не ми хареса толкова много романа на Блек и Клеър.

4. Прочети книга за герой, който е много различен от теб.

Смятам че „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ от Бенджамин Алире Саенц е подходящ роман за тази категория, а желанието ми да прочета книгата е все по-голмо от преди.

5. Прочети цяла книга навън.

Лесно се разконцентрирам и четенето навън може да се окаже нелека задача и поради това тук си избрах „Този път, за да ме чуеш“ от Ралица Генчева. Прочела съм останалите ѝ две стихосбирки, които ми допаднаха и някои от тях истинки ме докоснаха. Надявам се това да стане и с дебютната ѝ книга.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата.

Често се случва така че корицата да ме заплени още дори преди да съм прочела за какво става на въпрос в самата книга. „Смъртни белези“ от Вероника Рот е един от тези случаи. Не съм голяма почитателка на трилогията „Дивергенти“ и филмите по нея, нито на самата авторка, но се надявам с този ѝ роман да открия онова, което е пленило толкова читатели из цял свят.

7. Прочети седем книги.

От всички категории в един четатон, най-голям е изборът точно за този вид условие. Преди известно време прочетох „Проклятието на тигъра“ от Колийн Хоук, а краят ѝ определено ме остави заинтересована от това, което тепърва предстои в следващата част от история. Поради тази причина, ако успея да стигна до тук, то ще започна „Търсенето на тигъра“.

Вглеждайки се в книгите, които избрах, страниците не са малко. Може би няма да успея да изпълня всички условия, но пък и това е възможно, макар и малко. Може би ще има промени в списъка в последствие, но е възможно да останат същите заглавия. Ще видим след като настъпи и последният ден на юли, а заедно с това и обобщението за прочетеното през следващата една седмица.

Booktube-a-thon Wrap up || 2016

Участието ми в Booktube-a-thon-ът започна далеч по-добре отколкото предполагах, като резултат също бе на сравнително хубаво ниво. Оказа се, че в TBR списъка ми настъпиха промени, като имам изпълнени 5/7 категории, което съдейки по БКМ, е доста по-приятен резултат.

Книгата, с която дадох началото на маратонът, бе „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл, отговаряща на условието, изискващо книга от любим автор. Роуъл бързо се изкачи в позицията на един от любимите ми писатели след прочита на „Елинор и Парк“. Този ѝ роман, с който взех участие, се чете бързо и лесно, въпреки че в началото не ми се струваше толкова интересен, колкото очаквах. Да кажем, че имах малко по-големи очаквания, но въпреки това определено не останах разочарована от прочетеното. По подробно мнение относно „Прикачен“ – тук.

Макар и включена последна като условие за прочит на седем книги, реших, че съм в настроение за Пърси Джаксън и се захванах с „Последният олимпиец“. Останах напълно удовлетворена от начинът по който се разви действието, въпреки че в един момент ми дожаля за Люк. Рик Риърдън се е справил успешно с краят на една обичана поредица, на всеки един от героите той отдаде край, такъв, какъвто заслужават. Обичам приятният му начин на разказване, а книгите му са подходящи както за малки, то и за големи, които просто искат да се откъснат за известно време от ежедневието си и да преминат през един свят изпълнен с епични битки.

В същото време бях захванала и „Островът на изгубените“ от Мелиса де ла Круз, отговаряща на условието за книга, която има жълто на корицата си и такава, която изисква прочит само след залез. През 2015 част от блоговете, които следях бяха ѝ направили ревю – позитивно или не, искаше ми се да прочета романът на авторката преди нейната адаптация. Това така и не стана, а и едва ли щях да я докосна скоро, ако не я бях включила в маратонът. В началото не бях кой знае колко заинтригувана, може би понеже знаех как е продължила историята, дори и да нямах връзка с нейното начало. В резултат романът се оказа приятна, а обемът на книгата от 280 страници допринася към бързото ѝ прелистване.

За третата категория, която беше относно книга, открита чрез Booktube се бях спряла на  „Стая“ от Ема Донахю. Нямах големи очаквания в случая, но така и не стигнах по-далеч от петнадесетата страница. Имаше нещо в самият стил на разказване, може би от самата гледна точка, чрез която се предава историята, което не ми хареса. Освен това обединих романът с още една категория относно нейният прочит и адаптацията ѝ. С което неизпълнените условия стават цели две. 

За петата категория, чийто прочит бе за книга по стара от мен,  изборът ми беше  „Тайният живот на Беки Б.“ от Софи Кинсела. Оказа се, че има нещо в главната героиня, които ме дразнеше и не постигнах особено добър прогрес с този роман на авторката. В последствие грабнах „Електра“ от Еврипид. Отне ми, може би, час за да прочета трагедията и единственото, което мога да кажа е, че се убедих, че не съм по този тип произведения, но като част от задължителната литература, трябваше да отделя време и за това. С тази трагедия успях и успешно да завърша годишното си предизвикателство в goodreads от 29 книги, така че излезе и още нещо добро с включването ми в маратонът.

Макар да имах проблеми с някои от книгите, включени в Booktube-a-thon-а, мога да кажа, че ми беше изключително приятно да се включа в инициативата, събираща хора от различни страни по едно и също време да правят това, което обичат. И да се надяваме, че следващият път нещата ще бъдат още по-успешни.

Booktube-a-thon TBR || 2016

source

Booktube-a-thon-ът е сред най-известните маратони организирани някога, а желанието да се включа в него, го имам още от миналата година, когато нямах достатъчно свободно време. Тази година той ще стартира непосредствено сред БКМ и по-точно – от 18 до 24 юли. Отново е съставен от седем категории, като официалното видео може да видите тук.
Предвид „успехът“ ми в БКМ, тук избрах някои по-леки четива и отново – едва ли ще изпълня всички седем категории, но в случая това не е важно.

Първата категория е за книга, която има жълто на корица. В първият момент се сещах само и единствено за книги, които вече съм прочела, но след убеждения от моя страна, че книгата е кратка и напомняща на детството, си избрах „Островът на изгубените“ от Мелиса де ла Круз. Преди време излезе и втората, а миналото лято „Островът на изгубените“ бе доста нашумял роман.
Следващата категория изисква прочит само след залез. Тук отново ще чета книгата, отговаряща на първото предизвикателство.
Относно книга, открита благодарение на Booktube избрах „Стая“ от Ема Донахю, не съм попадала на български ревюта, мисля, и освен това не съм забелязала и голяма популярност на четивото около мен, което ме прави любопитна по какъв начин ще ми се отрази точно този роман.
Следващата категория, макар и да изглеждаше лесна, също ме затрудни. В край на сметка за книга от любим автор се спрях на „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл. Самата тя пише доста увлекателно и приятно, а освен това създава и реалистични герои, всеки открояващ се от останалите.
За петата категория, чийто прочит бе за книга по стара от мен, мислех да включа нещо от литературата за 9. клас, но въпреки това се спрях на нещо коренно различно – „Тайният живот на Беки Б.“ от Софи Кинсела. Миналото лято за първи път прочетох нещо на тази писателка и останах с приятно впечатление. Романът е издаден първо през 1999 година, по-късно и през 2003.
Да прочета и изгледам адаптация по книга се рових дълбоко поради това, че дори и да чета книги, голяма част от тях или нямат филм по себе си или съм го гледала или в краен случай не успява да грабне вниманието ми нито книгата, нито филма. Въпреки това смятам, че намерих нещо подходящо и това е именно „Стая“ от Ема Донахю, това с което покривам и третата категория от маратона.
Седмата, последна, цел изисква прочит на 7 книги. Не съм напълно сигурна дали това ще успея да го изпълня, но ако имам тази възможност, си набелязвам книгата продължение на „Битката за лабиринта“ от Рик Риърдън, която включих в БКМ – „Последният олимпиец“.

Също както и при предхоният маратон обмислям да направя цялостен пост обощващ събитието, като има съвсем малка възможност да направя ревю на някоя от посочените книги.
Самите вие смятате ли да участвате в маратонът, който обединява хора от различни страни с една страст – четенето? Успех на всички и нека не го правим по задължение, а само и единствено с цел забавление, та дори и възможност да намалим малко купчинката си за четене.

Български Книжен Маратон TBR

Както повечето от вас знаят, предполагам, в периодът 11-17 юли ще се проведе Българският Книжен Маратон. Той е съставен от 5 основни и 2 бонус категории. Постът на Брияна може да откриете тук, заедно с първата обявена категория. 

В последствие останалите такива също бяха разкрити, благодарение на едни чудесни любители на книгите, а именно - Алекс и Райс, Криси, Ева, Плами и Ана. Линк към събитието във фейсбук може да откриете тук.

Първоначално не бях особено сигурна дали да се включа в маратонът, но понеже не съм участвала в нещо подобно и ми допада това да чета или гледам постове или клипове на други хора с техните tbr купчинки и wrap-up-овете им, реших, че дори и да не изпълня всички категории, ще бъде забавно, все пак за всичко си има първи път.

Първата от категориите, а именно за книга, чието действие се развива около море/океан ме затрудни малко или много. До последно така и не можах да се сетя за нещо, което да отговаря, но в последствие се спрях на „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ от Рансъм Ригс. 

Втората категория е относно книга от български автор – не съм чела нищо на Георги Господинов, за това съм и толкова любопитна относно творчеството му. Поради това се спрях и на романът му „Физика на тъгата“.

Книга, на чиято корица има български мотиви или цветовете от българския трибагреник, е третата по ред категория. И аз като някои други блогъри, които ще се включат в този маратон, съм се спряла на „Чудовищен“ от Алекс Флин, понеже така и не открих друга книга, отговаряща за целта, която да грабне вниманието ми.

Четивото, което избрах за книга, чието действие се развива в Европа съвпада с това, което е избрано и в първата категория – съответно книгата на Ригс.

Последната пета основна категория е за книга на автор, чийто инициали се препокриват с тези, на известен българин, а именно инициалите на Албена Бакрачева с тези на Александра Бракен и книгата ѝ „Неизчезваща“.

Шестата категория, една от бонусите,  е най-лесната от всички останали и по-точно е относно книга по избор. Тук имах най-голям брой книги от които да избирам и последната, на която се спрях е „Никога, никога“  от Колийн Хувър и Тарин Фишър. 

Следващата, и последна, категория е да се прочете книга, в която е спомената България. Тук се спрях на нещо, предложено от Ана в поста ѝ, а именно „Битката за лабиринта“ от Рик Риърдън.

След краят на маратона допълнително ще има отделен пост, или може би ревю на дадена книга, което обобщава цялостният ми резултат от това седемдневно събитие. Успех на всеки един, който ще вземе участие и помнете – не е важно колко книги сте прочели, а доколко сте вникнали в самия свят и какви чувства е предизвикал авторът у вас.