„Къде беше?“ от Гейл Форман.

След прочита на първата книга, "Да остана ли?", задължително си казах, че "Къде беше?" трябва да я последва. И не съжалявам.
Тази книга ни показва какъв е живота на Адам след раздялата му с Миа, какво е преживял през тези три години, когато не са поддържали връзка и чувствата, които изпитва. Всичко е от гледната точка на Адам, което всъщност докарва и по-голяма достоверност на нещата.
Въпреки че катастрофата е причината за всичко и трябва да оказва по-голяма роля в живота на Миа, Адам също страда от случилото се. Освен в живота на главната героиня, случилото се играе важна роля и в неговият.  На моменти имах усещането, че всъщност те са неговите родители, а не тези на "училищната" (да, ама нещата показват друго) им любов; в тази книга се наблягаше върху чувствата му, а до срещата им с Миа така и не знаехме какво се е случило с нейният живот през тези три години и как са потръгнали нещата за нея в Ню Йорк.

 „Ти беше толкова зает да ме спасяваш, че ме остави съвсем сама.“

Нощта, която прекарват заедно играе важна роля относно края, за който бях безкрайно щастлива и че нещата се наредиха по този начин.

Животът на Адам Уайлд в "Къде беше?" е доста по-различен от този в първата книга, когато едва знаехме и се запознавахме с персонажите; тук той вече е известен, има почитатели къде ли не, приятелка (която така и не харесах и искрено се надявах, че ще се разделят), но Миа я няма в живота му; поне не и до онази нощ, когато вижда плакат в Ню Йорк, нощта, която преобръща живота и на двама им през тези три години и изяснява случващото се, неща, които трябваше да си обяснят един на друг по-рано, но едва ли обратът щеше да е точно такъв, какъвто беше сега.

  „Тогава разбрах, че има разлика между това да знаеш, че нещо се е случило, макар и да си бил свидетел, и това да вярваш, че то се е случило.“

"Къде беше?", за разлика от "Да остана ли?", хвърля поглед върху бъдещето, а не върху миналото и това какво се е случило в Орегон.
От части подкрепям решението на Миа, макар Адам да не заслужаваше чак след три години да разбере защо тя се е отказала по този начин от него.
Песните, които пишеше Адам след раздялата им, бяха прекрасни. Чувствата му се изразяваха благодарение на тях, служеха му като разтуха. И всъщност, заслужаваше да се отдръпне от целият свят за поне глътка въздух.

„Ненавиждай ме. Опустоши ме. Унищожи ме. Но ме създай отново. Нали ще ме създадеш отново?“


Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл