Това е една наистина заслужаваща си вниманието, книга. Емоциите през които преминаха, въпреки че знаех какво ще се случи заради филма, ме оставиха без думи.Историята на Миа е незаслужена, но въпреки всичко тя се завръща при близките си. А колкото до Адам и отношенията между него и нея, понякога ми се искаше да му затръшна вратата в лицето, ей така - без причина, а в другия момент - да му благодаря за това, което прави за Миа.
Всъщност той допринесе към това тя да остане накрая.
"...ще те изгубя така, ако не те изгубя днес. Ще те пусна да си отидеш, ако останеш."
Гейл Форман е описала нещата прекалено добре, отличава се с историята си и беше мое удоволствие да прочета тази книга.
Обожавам Ким; това е вид приятелка, която всеки се нуждае да има в живота си. Продължава да подкрепя Миа въпреки всичко и не я интересува нищо друго, би направила всичко за най-добрата си приятелка. Обожавам и начина по който двете са се сприятелили. Подбира точните думи, в точният момент.
"Все още имаш семейство."
Братчето на главната героиня беше най-сладкият персонаж и поне той също трябваше да оцелее заедно със сестра си. Никой всъщност не заслужава такава съдба.Всичко е навързано като една златна нишка.
Спомените на Миа не отегчават, а напротив - засилват чувството на безсилие, при което всичко зависи от нея самата.
Взаимоотношенията между Адам и Миа са едно от най-прекрасните неща в "Да остана ли?".
"Да остана ли?" се отличава със сюжетната си линия, персонажи и прочие. Времето което ми отне за прочита бе ден, което не е никак много и си заслужава вниманието върху случващото се.Знаех, че животът на героинята ще бъде прекалено объркан след събуждането й в болницата, осъзнаването, че наистина е загубила семейството си, но все още има хора, които я подкрепят; като Ким, Уилоу, Хенри, баба й и дядо й, Адам, останалите от групата му, а и още доста близки приятели и роднини.
"В момента в чакалнята има двайсетина човека. Някои са ти роднини.Други не са. Но всички ние сме твоето семейство."
Няма коментари:
Публикуване на коментар