24 май 2015 г.

„Мисти“ от Джос Стърлинг.

Нямаше как да не заобичам "Мисти", при положение че толкова ми харесаха и предишните три книги. "Саванти" е на чело с любими персонажи, а начинът на писане на Дж. Стърлинг е просто зарибяващ. Тази жена ме грабна с първата книга "Скай" (а може би заради Зед) и едва ли ще остана разочарована.
За да разберем история на Мисти, която не подозира, че въобще чрез това приключение да помогне на брат Бенедикт, ще открие сродната си душа - трябва да тръгнем от самото начало; като цяло, това приключение е относно съдбата на Уриел и неговата сродна душа. Нещата се развиват доста комично при срещата с предполагаемата му бъдеща приятелка/жена/годеница (?) и то заради дарбата на Мисти. Но пък Франси играе роля в щастието на Уриел и собствената си сестра-близначка.

Това, което ми направи впечатление е, че знаех основните неща преди да са се случили - като например кой е сродната душа на Мисти и нямах търпение да дойде онзи момент в който те двамата ще прозрат истината (идваше ми да прелистя страниците до този момент, ама аз нали много обичам героите на авторката). Този факт обаче не ме подразни и следователно не си спечели отрицателно мнение.

Харесвам Алекс (нищо, че щом се появи чичо му, започна да се държи като кретен; ама айде, нали знаем историята между семейството му- тъй че, просто да му е). Начинът по който започна да се държи малко на по-късен етап с Мисти беше просто очарователен; бяха такива бебчета заедно.

"Ти ме караш да се смирявам;а аз те карам...?" 
"Да съм щастлива."

Чичото на Алекс ми се стори подозрителен още при самата му поява, въпреки че според главната ни героиня, той казва истината; така е, но въпреки всичко накрая бях права за това, че там има нещо гнило.  Някак си, свикнах да има по един такъв персонаж в "Саванти" и чичо Йохан не го намразих (много!), за разлика от тези в историите на Скай, Феникс и Кристал. Ако се вниква в думите относно тях, и им се обръща достатъчно внимание, то ще видим, че има една обща черта помежду им.

Джейсън, макар да се поява чак към краят на книгата, не му попречва да бъде адски мил и всеотдаен; това, което обаче не знае, е историята за живота на родителите му преди да се роди. Помага на Мисти и просто няма как да не го заобичаш, нищо, че е на около четиринадесет. А това, което ме зарадва още повече - роднинската връзка между него и още един човек.


Историята на двамата главни герои всъщност е доста лесна за приемане, но това което те изживяват - не чак толкова; като е на три годинки Алекс бива изоставен от родителите си и разбира се, казва ни се и причината; на по-късен етап в книгата обаче, ни се разкрива още нещо, което е свързано с него и семейството му.  За разлика от Алекс, Мисти сменя около три училища. а на всичкото отгоре - дарбата й е да казва истината и изгуби ли контрол - то всички около нея могат да си признаят какво са направили. Претърпява няколко неща в кратък период от време, но важното е, че получава това, което иска. 


  "Добре казано. Аз те правя щастлива. А заедно можем да управляваме света."

1 коментар:

  1. Заставам с две ръце за теб. Книгата е великолепна както и ревюто ти!

    ОтговорИзтриване