„Мрак“ от Джилиан Флин

Действието се развива около Либи Дей и това, което е сполетяло семейството й; объркана и уплашена от случилото се, седемгодишното момиче посочва брат си като извършителят на убийствата, като той получава доживотна присъда. По-късно обаче, вече жена, Либи попада на клуб на изследователи, а на читателите им се разкрива постепенно какво се е случило през този, фатален за семейство Дей, ден.

В "Мрак" обстановката допълва изградената от Джилиан Флин картина, а истината се разкрива постепенно и още от първите страници може да предложиш няколко лица, които да са причинили убийствата - Бен (който реално е обвинен) и Ранър, баща на Мишел, Деби, Либи и Бен.
Нишката относно краят на книгата има смисъл с всички събития и може да се потвърди кой е истинският извършител.

Хубаво на тази книга бе, че нямаше любовни триъгълници, което нямаше да се вписва в общата картина, а вместо това всичко бе съсредоточено върху тази нощ във фермата на Дей;
появата на малката Криси Кейтс, на която авторката също е отделила внимание и ни се разкрива какво се е случило с живота й; Трей и неговият магазин, дори и Диондра.

Персонажите, които Джилиан Флин е изградила са нещо по-различно от това с което съм свикнала, но нямаше как и да не забележа по-малките детайлите относно връзката между семейството на Либи, старанието на Пати да остане спокойна във всеки един момент, изпълнен с тревога. И начинът по който Бен прие присъдата си, макар и да знаеше какво наистина е сполетяло семейството му през онази нощ.

Действието е не чак толкова предсказуемо и още от самото начало ти се иска да разбереш кой е този всеизвестен убиец и дали наистина Бен е виновен за смъртта на двете си по-малки сестри и майка си.

“Coffee goes great with sudden death.”

Джилиан Флин ни връща отново в онези дни, които освен, че поставят началото на това събитие, то ни се разкриват и самите чувства на героите и техните дни преди отнемането на животите им.
Краят е достатъчно удовлетворяващ за да остави поне малка следа от историята на семейство Дей.

“I assumed everything bad in the world could happen, because everything bad in the world already did happen.”