Всичко се завърта около Ема, най-обикновено момиче имащо страх относно летенето със самолет, и Джак. Попаднала във въздушни ями, жената започва да разкрива най-съкровените си тайни на мъжа до нея и не осъзнава, че всъщност вече са се приземили и всеки един от пътниците е оживял. Съдбата обаче бе приготвила нещо различно и за двама им и на следващият ден разбира, че собственикът на сградата ще ги посещава.
И тогава - бум, двамата се срещат и остават напълно изненадани от това. Макар и да ни се разкрива още в резюмето, на мен ми бе интересно как по-точно ще се развият нещата помежду им предвид това, че Джак знаеше неща за нея, който никой друг не подозира.
Начинът по който Софи Кинсела бе предоставила в тази книга бе достатъчно добър за да разсее читателя със драмите, които се създадоха постепенно между главните герои.
Идеята честно казано не е нещо ново и супер оригинално, но пък е издадена преди близо 12 години, което би трябвало да значи, че е нещо добро за онова време, нали?
Ема беше по-свободна от колегите си пред Джак, което ми харесва. И макар да ме дразнеше с отношението си към Конър в началото, то това се промени след раздялата им, беше безценно как бившият й отказва да реагира на това, което тя му казваше.
Джак беше онова горещо парче по който всички си падат. Това обаче бе далеч от представа ми за него, по-добрата му версия е онази, която го е страх от тъмното и си държи бейзболна бухалка под леглото. просто така.
Това беше книга, която ме държа до пет часа сутринта хилеща се от смях и в пълен контраст с времето навън. Краят е удовлетворяващ, макар и предсказуем.
Книгата е лека и приятна за четене особено за през този сезон на годината.
“The truth is, some relationships are supposed to last forever, and some are only supposed to last a few days. That’s the way life is.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар