Действието се развива около Конлан, принцът на Атлантида, прекарал няколко години в плен при кралицата на вампирите. Появява се и друго действащо лице в тази история - Райли, обикновено момиче, като в последствие разбира, че е емпат. В книгата присъстват и самите войни на Конлан, както и шейпфшифтъри. Действително мисията на войните и принцът е да си върнат откраднатия тризъбец.
Идеята не е нещо кой знае какво, но пък действието е развито в по-добра посока отколкото си представях.
Единственото, което не ми хареса чак толкова е начина по който Конлан и Райли веднага едва ли не, си паднаха един по друг, нищо, че той я смяташе за заплаха заради това, че е емпат.
Конлан, нищо, че ми се стори като мъжът по който всички си падат, ми хареса. Връзката му с главната героиня също.
Райли. Имах усещането, че е готова да погуби своят живот само и само за да спаси нечий друг. И е истина, не веднъж Алиса Дей я представи като жертвоготовна дама.
Куин е сестрата на Райли с която се запознаваме по-към средата на книгата, края. Макар да криеше това която е всъщност, Куин ми спечели доверието, а да не забравяме и това, че макар да изглежда по-слаба, то тя е далеч от това понятие.
Аларик, в началото ми се стори като задник, но пък това далеч не означава, че не го харесвам; с продължаването на появата му, започна да ми се струва все по-симпатичен от самото начало.
“Пази я вместо мен Конлан - Аларик”
Вен, Джъстис, Бастиян, Денал, - всеки един от тях, както и гореспоменатите персонажи, е себе си по свой собствен начин и притежава своя характерна черта.
Начинът на писане не е труден за четене, а относително лек и приятен. Краят е удовлетворяващ предвид събитията, които бяха на път да случат още от първите страници, а интересът се поддържа на добро ниво.
“Един дъх и една догма на единадесет хиляди години”
Няма коментари:
Публикуване на коментар