Идеята във втората книга се развива около Вен, друг войн и брат на Конлан, и неговата любима - Ерин, вещица, но и не само.В "Пробуждането на Атлантида" главният действащ персонаж избран за мъж ми се стори по-непринуден от брат си и някак не чак толкова перфектен. Заобичах Вен още в първата книга, а симпатичността му в тази книга и отношението му към Ерин още в самото начало ми се стори съвсем на място.
Макар действието да е съсредоточено върху войнът и вещицата, то историята на героите с които се запознахме в първата част не остава на заден план - тук разбираме как се развиват нещата между войните на Посейдон, но и с това колко всъщност е тежка бременността на Райли и начина по който всеки един член и близък на Конлан се тревожат както за нея, то така и за бъдещият наследник, но и за самият баща, знаейки, че ако нещо се случи на любимата му и детето им, то мъжът няма да успее да го преживее.
И няма как една книга, макар и част от поредица, да мине без някой злодей, заплашващ животът на любима двойка. И тук се появява Калигула и, но и известен, но най-вече и омразен, персонаж - Анубиса. Няма как да не е в центъра на случващото се.
Начинът по който Алиса Дей продължи с развитието на идеята за изгубената и вече пробуждащата се Атлантида, е повече от добър. Освен това авторката на поредицата ни разкри нещо и от историята на Джъстис, което напълно изненадва читателя и няма никакви улики, които да разобличават тази история.
Любовта между Вен и Ерин е заслужаваща си и дори забавна на моменти; той, чувствайки се, че трябва да я пази от всичко и всеки, дори включвайки своите братя, а тя не е толкова беззащитна, колкото изглежда. Двамата са напълно допълващи се.
" -У дома, Ерин -прошепна й той, докато очите й се затваряха. - Отиваме у дома. "
Няма коментари:
Публикуване на коментар