„Полудив“ от Сали Грийн

Във втората книга от трилогията "Полуживот" на Сали Грийн, авторката ни представя по-различна версия на главният герой. Това през което е преминал последните години му се отразява и дори и да обещаваше да не убива никой и да се държи като добър бял магьосник, то във "Полудив" е напълно различен - убива, но не изпитва и чак такова голямо съжаление към това, което е сторил.

Сали Грийн продължава и тук с добрият си начин на писане, а самото действие се развиваше в наистина добра посока. Както в първата книга, то така и в тази има известна доза напрежение за това какво предстои и не е по-малко безинтересна от "Полулош".

За разлика обаче от "Полулош", то в "Полудив" обстановката е по-различна. Виждаме какво предстои за белите и черните магьосници и колко жестока може да бъде войната, която тепърва предстои.

Основната цел на Натан Бърн в началото е да спаси Аналис от мъртвешкият сън в който е. Заедно с това се надява и приятелят му Гейбриъл да е жив, въпреки че колкото време минава, то главният герой вече се съмнява той да е оцелял. 

Срещаме няколко нови персонажа, Ван - допълваща образа на книгата и е някак по-специфичен герой. Несбит - забавен,  освен това наполовина черен, наполовина безцветен магьосник. Първата му среща с Натан и вече ми грабна интереса. Знаеше какво точно да направи и как да го стори.

Героите с които се срещнахме в първата част на трилогията също присъстват в по-голямата част от книгата - Гейбриъл, който е много по-подходящ за Натан; Аран, който ми разби (не с лошо) сърцето при онзи трогателен братски момент; Аналис, която ми се стори антипатична повече отколкото можех и да предположа и то не само заради последните й действия в продължението на първата книга.

Връзката, която Сали Грийн създаде при Гейбриъл и Натан е някак сладка, не е натрапчива и ти се иска да бъдат включени още моменти между двама им. Готови да се предпазят един друг са готови да рискуват своят живот стига другият да оцелее.

Краят на "Полудив" е умопомрачителен, разтърсва те из основи и не те оставя за миг на спокойствие. Сали Грийн точно в този момент поставя едно добро и заинтригуващо читателя начало на тепърва предстоящата война между бели и черни.

“The point of being good is doing it when it’s tough, not when it’s easy.”