„Онова лято“ от Лорън Уилиг

Обичам да чета новоиздадени книги след като шумотевицата около тях поутихне. И този път не бе изключение, с всяка една следваща страница се потапяш в историята на главните герои и интереса ти нараства със следващата глава.
Книгата обхваща два различни периода, но въпреки това връзката помежду ѝ не е накъсана.
Джулия Конли и Имоджен Грантън са двете действащи лица от страна на жените, а Никълъс Дорингтън и Гавин Торн - от тази на мъжете.
В "Онова лято" присъстват елементите на забранената любов, която макар да има не малко проблеми, завършва по един сладък начин.

Всичко започва, когато Джулия разбира, че е наследила къща от леля Реджина за която няма спомени. Отивайки на място за да успее да продаде имота, тя се натъква на Натали, брат ѝ Андрю и Никълъс - антиквар, приятел на брата и сестрата.
С времето прекарано в къщата, съзнанието на  Джулия започва да преоткрива различни събития за които не няма спомени и това е причината поради която първоначално си мисли, че не са реалност. Заедно с нейната история, навлизаме и в тази на Имоджен, заблудило се от любов младо момиче, което открива, че баща ѝ е бил прав преди време и че съзнанието ѝ е било заблудено. Колкото повече страници се преминават, толкова по-навътре в действието се намира читателя.

Начинът по който Лорън Уилиг описваше нещата от началото до самият край пленяват читателя и го поставят в една приятна обстановка, макар самите събития да не са толкова хубави.
Съчетавайки двете епохи, авторката на "Онова лято" се е справила повече от чудесно, а самите характери на Джулия, Имоджен, Ник и Гавин съответстват на епохите в които живеят.

Двете жени са напълно различни една от друга - Имоджен рискува за любовта на живота си, а Джулия играе на по-сигурно. И въпреки това двете се оказват тясно свързани.
Гавин Торн, художник; нает от съпругът на Имоджен, той започва да изпитва привличане към нея. Любовта между него и  Грантън е изпълнена с премеждия, тайни срещи, но и изключително силни чувства един към друг.
Ник, антиквар; начинът по който се появи онази събота с Нат и брат й пред къщата на Джулия беше не толкова интригуващ, колкото самото му държание. И точно то бе причината да смятам, че ще има симпатия помежду им. Харесах го точно поради това първо впечатление, което оставя в читателя и че е далеч от чак толкова перфектните образи.

Това, че Лорън Уилиг предоставя информация относно Братството на прерафаелитите заинтригува читателите, като всъщност разкрива детайли, но не прекалява с тях и са в напълно умерено количество.

Чувствата между Джулия и Ник, Имоджен и Гавин са достатъчно силни за да пленят читателя с това, което оставят след прочита примесени със повече от задоволителен край.