„Полулош“ от Сали Грийн

Натан, син на черен магьосник и бяла вещица. И причината да бъде пренебрегван е съсредоточена върху това, че освен е наполовина бял, наполовина черен, то баща му е и най-издирвания от черните магьосници. Единствените, които са до него и го подкрепят въпреки произхода му са брат му Аран, сестра му Дебора и баба им. Те го обичат и са до него дори и при положение, че баща му - Маркус е убил техният баща. Изпитанията в живота на младото момче обаче тепърва предстоят.

Начинът по който Сали Грийн предостави обстановката бе пленяващ читателя. В първите няколко страници действието е по-забавено, но за сметка на това в краят на книгата вече виждаме израсналият Натан и тази негова страна, която е успяла да се справи дори и далеч от единствените хора, които го обичат. Обстановката поглъща цялото ти внимание и неусетно разбираш, че си преполовил по-голямата част от книгата.
Стилът на писане е изключително лек, повече отколкото очаквах, и няма как да не разбереш нещата.
Сали Грийн пояснява в тази книга, че добрите не винаги са такива. Това, че са бели не означава кой знае какво при това положение.

Липса на герои нямаше, на по-късен етап в книгата се появяват и още няколко изключително интересни персонажа - Роуз, Гейбриъл и Меркюри. Всеки един от тях си има своя собствена история.
Роуз, бяла вещица, която е като семейство за Меркюри и не е особено привлечена от вида си. Силна и смела, дори и самоуверена, тя се изправя пред какви ли не опасности и оцелява.
Гейбриъл, черен магьосник в тялото на безцветен. Още при първата му поява нещо в него ме заинтригува и ми се искаше да се появява и за напред. По-късно след като самата Роуз разкрива на Натан, че Гейбриъл изпитва по-различни чувства от приятелски, ми се стори още по-симпатичен и се превърна в един от любимите ми персонажи.
Меркюри ми се стори малко по-различна от останалите и някак се открояваше от цялата картина, като всъщност тя е черна вещица при която доста магьосници отиват за да потърсят помощ.

Аран бе от онези персонажи в книгите, които просто ти спечелват сърцето при първата им поява; един от малкото, които бяха до Натан и го защитаваха от всеки друг. Всеки път в който се опитваше да излъже по-малкият си брат, макар и неуспешно, ми се струваше адски мил и внимателен, какъвто всъщност е.
Дебора, макар и да не се запознаваме много с нейният характер, е същата като Аран - подкрепя двамата си братя и е до тях изправена пред трудностите.
Баба им е по-смела отколкото всъщност изглежда; и крие повече тайни отколкото може някой да си помисли.

Макар Съвета да се опитва да използва Натан за залавянето на Маркус, то главният герой намира време и за любов. И момичето, което печели неговото сърце е Аналис, бяла вещица от семейство О'браян. Всички знаят как ще завърши тази любов между един нечистокръвен и една бяла вещица.

Приключението да вземе трите дара, които му се полагат както на всеки друг магьосник не е леко, бива заловен, налага се да се крие и да не вярва на никого и най-вече му трябва доза търпение за да достигне крайната си цел.

"Полулош" не е натоварващо четиво, чете се бързо и сравнително лесно. Сали Грийн успява да предразположи читателя и го подготвя за животът, който ще се разкрие пред главният герой заедно с неговите препятствия.

“The trick is not to mind.
Not to mind about it hurting.
Not to mind about anything.”