31 юли 2015 г.

„Обречени на безсмъртие“ от Ейми Плъм

Ревенант, първа книга: Обречени на безсмъртие - Ейми ПлъмДействието се развива около Кейт Бомонт Мерсие, загубила родителите се и това е причината да се преместят заедно със сестра си във Франция. Ненадейно тя попада на няколко момчета в едно кафене, сред които е и Венсан, срещите им обаче продължават и за напред. Животът му обаче не е лесен, защото е ревенант и нещата през които и двамата преминават не са никак лесни.

Начинът на писане на авторката е лек и приятен за четене, не осъзнаваш колко бързо отминава времето и когато си стигнал до краят на първата част. 
Случващото се, се развива във Франция, Париж, което беше другата причина да започна тази книга и тя да ми хареса повече от очакваното.
 
Венсан, на пръв поглед (без да знаеш какъв е) е съвсем нормално момче, впечатлено от момиче, което едва е срещнало в някое кафене. След като Кейт разбира за същността му взаимоотношенията помежду им стават все по-добри и прерастват към нещо повече от харесване. Има раздели, където понякога ти се иска да убиеш един от тях (нищо, че един на практика не може да го убиеш ей-така).

Кейт в началото може да се опише като затворена в себе си, но предвид обстоятелствата, които сполетяват нея и сестра й в Ню Йорк, то донякъде тя има това право. И тогава се поява принца на бял кон. Всъщност Кейт е далеч по-силна от колкото предполага, че е.

Джоржия е по-голямата сестра на Кейт и единствената й връзка между предишният й живот в Ню Йорк и тази с родителите й, въпреки дядо и баба си.  Джорджия е забавна и въпреки караниците помежду нея и Кейт, тя я подкрепя в решенията й и е до нея в трудните моменти. В първият момент читателят може да реши, че тя не страда за загиналите си родители, но всъщност просто не показва чувствата си като по-малката си сестра.

Амброуз, Жул, Шарлот и Шарл не са никак маловажни и всички са свързани като едно семейство. И не са никак неприятни както изглежда в началото.

Връзката помежду всички герои е изградена по един специфичен начин, който няма как да не те накара да се усмихнеш; а любовта на Вен и Кейт е по-скоро сладко-горчива отколкото сладникава. Забавните моменти също не липсват и светът, който е изграден от Ейми Плъм не е никак лош.

Всичко до почти краят на книгата е почти нормално относно самата идея, но в последните няколко страници се поява и персонажът, който трябва да сритва задници. И въпреки всичко през което преминава всеки един от тази книга, то краят е напълно удовлетворяващ читателя.

“I have to warn you that my bedroom isn't the best place to stage an assault on me. It's where I'm at my weakest, with my bed a mere twenty feet away.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар