3 август 2015 г.

„Саможертвата“ от Ейми Плъм

Ревенант, втора книга: Саможертвата - Ейми ПлъмМакар книгата да не започва с някакво по-раздвижено действие, то последните десет страници ми харесаха и съжалявам за това, че няма как да се сдобия с третата книга и с това, че все още я няма на българският пазар.

Във втората част връзката на Кейт и Венсан отново не е никак лесна, но се убеждаваме в това, че чувствата им са по-силни от харесване. Обичах ги в "Обречени на безсмъртие", обичам ги и в "Саможертвата". И двамата преодоляват известни

предизвикателства само и само за да се опитат да предпазят любовта си, като са готови да се жертват един за друг и това бе едно от нещата, които ми харесаха.
 Животът на главната ни героиня претърпява известни промени, известни ни още дори от първата част, но в "Саможертвата", те са реално изложени.

Има два нови персонажа - Артур и Виолет, които се споменават в тази част. На пръв поглед Артур изглежда леко отдръпнат и подозрителен, но пък в един момент читателят се изненадва малко или много, защото самата аз повярвах на Кейт в последните страници.
Виолет изглежда симпатична и приятелски настроена, но още с това, че дойде на мястото на Шарлот и Шарл не ми хареса; това продължи до краят, въпреки че след сприятеляването й с Кейт ми се стори малко по-добра от светлината в която я виждах.
Джорджия остана симпатичната сестра, която приема всичко по-спокойно отколкото всеки друг би го приел на нейно място и продължаваше да бъде рамо до рамо със сестра си, независимо дали това можеше да я нарани по някакъв начин. Хареса ми и начинът по който се отнасяше с Виолет и това, че също не й беше приятна колкото на останалите.
“Those are pretty," She commented, leaning down to smell the flowers.
"They're from Violette," I said, watching for her reaction.
"They look like weeds," she replied, straightening.”
Любовта между главните герои ми беше приятна, а начинът по който се отнасяха останалите ревенанти с Кейт бе сладък и това, че всеки един от тях се опитваше да я предпази ми свиваше сърцето всеки път и не го пускаше.
“Before I saw you, I hadn’t cared for anyone for . . . well, for the good part of a century, and it felt like my heart had been permanently disconnected. I wasn’t even looking anymore. And without expecting anything . . . without any hope at all, suddenly you were here.”
п.с. спойлер /?/ само аз мисля, че точно Кейт ще се окаже Героят?

Няма коментари:

Публикуване на коментар