„Саможертвата“ от Ейми Плъм

Ревенант, втора книга: Саможертвата - Ейми ПлъмМакар книгата да не започва с някакво по-раздвижено действие, то последните десет страници ми харесаха и съжалявам за това, че няма как да се сдобия с третата книга и с това, че все още я няма на българският пазар.

Във втората част връзката на Кейт и Венсан отново не е никак лесна, но се убеждаваме в това, че чувствата им са по-силни от харесване. Обичах ги в "Обречени на безсмъртие", обичам ги и в "Саможертвата". И двамата преодоляват известни

предизвикателства само и само за да се опитат да предпазят любовта си, като са готови да се жертват един за друг и това бе едно от нещата, които ми харесаха.
 Животът на главната ни героиня претърпява известни промени, известни ни още дори от първата част, но в "Саможертвата", те са реално изложени.

Има два нови персонажа - Артур и Виолет, които се споменават в тази част. На пръв поглед Артур изглежда леко отдръпнат и подозрителен, но пък в един момент читателят се изненадва малко или много, защото самата аз повярвах на Кейт в последните страници.
Виолет изглежда симпатична и приятелски настроена, но още с това, че дойде на мястото на Шарлот и Шарл не ми хареса; това продължи до краят, въпреки че след сприятеляването й с Кейт ми се стори малко по-добра от светлината в която я виждах.
Джорджия остана симпатичната сестра, която приема всичко по-спокойно отколкото всеки друг би го приел на нейно място и продължаваше да бъде рамо до рамо със сестра си, независимо дали това можеше да я нарани по някакъв начин. Хареса ми и начинът по който се отнасяше с Виолет и това, че също не й беше приятна колкото на останалите.
“Those are pretty," She commented, leaning down to smell the flowers.
"They're from Violette," I said, watching for her reaction.
"They look like weeds," she replied, straightening.”
Любовта между главните герои ми беше приятна, а начинът по който се отнасяха останалите ревенанти с Кейт бе сладък и това, че всеки един от тях се опитваше да я предпази ми свиваше сърцето всеки път и не го пускаше.
“Before I saw you, I hadn’t cared for anyone for . . . well, for the good part of a century, and it felt like my heart had been permanently disconnected. I wasn’t even looking anymore. And without expecting anything . . . without any hope at all, suddenly you were here.”
п.с. спойлер /?/ само аз мисля, че точно Кейт ще се окаже Героят?

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл