20 юли 2015 г.

„Огнената наследница“ на Сара Дж. Маас

Последните няколко страници ме разбиха и всичко приключи прекалено неочаквано, въпреки намаляващите страници.

Историята на Селена продължава и в третата книга ние я виждаме като обвиняваща се за смъртта на любимите си хора, които не е могла да спаси - родителите си, Сам, Нехемия.
Биват ни разкрити моменти от живота й, които не са споменавани в предишните две книги.

В "Огнена наследница" срещаме няколко нови герои, които за пореден път са изградени на добро ниво и дори и да не ти допадат - няма как да не ти се понрави начина по който ги е описала Сара Дж. Маас.
Манон е вещица, която в началото не ме бе заинтригувала; но с напредването на участието й в главите си изградих представа за нея по-добра от тази на баба й или някоя от останалите вещици, участващи в това събитие.

Едион пък ми се стори симпатичен още при първата му поява, въпреки държанието му. Особено ме зарадва това, че не бе този за който кралят си мислеше, че е и се оказа добро момче, което обаче си спечели яростта на този, които е причината за всичко случващо се в живота на главните герои. Това бе другата причина да стане от любимците ми в тази книга.

Сорша и връзката й с Дориан не ми се понрави в началото, най-вероятно защото го шипвах със Селена, но пък това, че двамата си имаха своите моменти на щастие нямаше как да ме остави разочарована, въпреки нелепият край. Заслужаваха да бъдат щастливи. Но често казано - повече страдах заради Нехемия отколкото за Сорша, нищо, че тя бе поредната жертва на кралят и не заслужаваше тази си съдба.

Дориан беше още по-уверен от първата книга. Издигна ми се в очите и видях порастване в персонажа му от началото на тази история. Вече не беше онова сплашено момче или пък това от магията в "Среднощна корона". Тук той се изправи пред баща си за да защити най-добрият си приятел и сега е в капан, кой ще използва така родният си син? Това беше още една причина за ненавиждането на краля. Още в онзи момент, когато той, Сорша, капитанът и Едион бяха изправени пред бащата му, знаех, че все някой от тях скоро няма да бъде сред живите и щеше да бъде оплакван.

Роуан, макар и първата им среща с главната героиня да бе по-различна, беше онова загадъчно момче, преживяло загуба и това предизвикваше лошото му държание. Въпреки всичко бе един от най-интересните ми, и любими, персонажи в "Огнената наследница"

Селена за пореден път ни доказа колко силна може да бъде в действителност, въпреки преживяното и всичката болка, която е била през цялото време в нея. Накрая обаче, както винаги, тя се изправи на крака и е готова на всичко за да спаси и защити тези, които обича. Дори и да сме смятали, че детството й е било тежко от предишните книги, то след прочита на тази разбираме и каква загуба я е сполетяла отново в нощта, когато вижда родителите си убити.

Действието, макар и да започва с по-бавно темпо, се развива в повече от добра посока и едва ли може да останем недоволни от краят на третата книга, която ни подтиква да желаем прочита на "Queen of Shadows" колкото се може по-скоро.
 “She was Aelin Ashryver Galathynius—­and she would not be afraid.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар