Точно това очаквах да се случи в първата книга; не мога дори да си представя нещо по-подходящо и добро като продължение на "Стъкления трон". Останах очарована от тази част, беше доста по-завладяваща. И искрено мога да заявя, че втората част на книгата ми допадна доста повече и интереса ми се засили щом дойде съществената част.
В "Среднощна корона" е наблегнато повече върху взаимоотношенията между Каол и Селена, вместо между Селена и Дориан, това бе и причината Каол да ми се стори по-симпатичен тук, за разлика от първата книга. Но въпреки това, една малка част в мен не ги признава като двойка. Наистина ми допаднаха моментите помежду им, бяха сладки и имаха щастието, което и двамата от край време заслужават, както и че Селена най-накрая откри някой след смъртта на Сам.
Издразни ме това, че Каол не сподели на Селена относно разговора на Нехемия с кралят. Все едно й няма доверие. 
Относно Дориан. Чертата, която не престава да ме човърка е, че макар тук той да открива нещо за себе си, все още продължава да ми изглежда по-сплашен от обикновено, интересно ми е дали ще бъде по-смел в следващата книга.Краят бе разтърсващ из основи, макар че авторката постепенно ни подготвяше за отговори, чиито ние нямахме търпение да научим.
И дойде момента в който видях малко по-чувствителната Селена, нещо, което не бяхме срещали до сега.
Магията е тук дами и господа, а нещата стават все по-интересни откъм страна кралят и случващото се в страната му.
Някои от персонажите претърпяха известни промени, а сега, когато знаем отговори на някои от въпросите си, нещата започват да става все по-вълнуващи.
“But death was her curse and her gift, and death had been her good friend these long, long years.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар