„Елинор и Парк“ от Рейнбоу Роуъл.

Очаквах съвсем различен край и развитие относно събитията около Елинор. Не останах разочарована, но пък не бях и супер впечатлена, очаквах нещо повече.

Главната героиня в книгата - Елинор е новото момиче в града, като заедно с това отношенията в семейството и също не са никак добри. Вторият й баща е тотален задник и всичко е наопаки. Тогава обаче се поява и Парк, симпатичният Парк, който предпочита да не се набива на очи. Чувствата и на двамата обаче се засилват и всичко прераства в нещо повече. Към краят на книгата обаче всичко се обръща, отново, зле за Парк и връзката му с Елинор.

Исках да прочета тази книга от самото й издаване, но или я нямаше в наличност, или просто не ми беше до нея. И имам чувството, че малко я надцених и сега си плащам за това.
По принцип не си падам и по книги, които се развиват назад във времето, не и много, но лично тази през която случващото се е през 1986, ми хареса. Начинът на живот е доста по-различен от този, който знаем, всичко преди 1990 година е било доста по-интересно и някак по-реалистично.
Хареса ми това в Парк, че не обръщаше голямо внимание на външният вид на Елинор, нещо на което ние постоянно правим на внимание. Това е още едно доказателство какви са били хората тогава и какви сме днес, независимо от възрастта си.
Връзката им е някак специфична, а самите те се допълват по един свой собствен начин, понеже и двамата са напълно различни.
Единият има щастливо семейство, което го обича.
А другият бива обиждан без да го е заслужил; но въпреки това оцелява в предвид обстоятелствата.
Не останах безразлична от прочита на "Елинор и Парк", като всъщност не е и някоя в която сладките взаимоотношения са много, на мен лично на места ми беше горчива, но не по някакъв гаден начин, а по-скоро сладко-горчива. Обикнах начина по който се зароди любовта помежду главните ни герои, толкова нетипичен за поколението сега и някак далечен, макар да не са изминали чак толкова много години от този период.

Във втората част нещата ми допаднаха далеч повече, начина по който Елинор и Парк започнаха да се държат един към друг беше далеч по-добър и сладък, взаимо създадоха една нишка от връзката си, като я бяха я започнали точно в онзи момент в който Парк и каза да седне в автобуса в първият й учебен ден.
Дори започнах да харесвам Стив и Тина в последните страници на книгата, най-вероятно защото по един или друг начин помогнаха на Елинор да се измъкне от вторият си баща, както и да стигне до Парк.
Двамата ни главни герои бяха супер очарователни, а любовта им беше една завладяваща история.
“I don’t like you, Park. Sometimes I think I live for you”

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл