„Академия за вампири“ от Ришел Мийд


Започнах поредицата с много негативно настроение, но единствено съжалявам за това, че не я прочетох по-рано.
Книга №1 - "Академия за вампири"

source: tumblr
Реално погледнато, първата книга от поредицата си нямах и на представа, че ще бъде толкова добра като за начало. Започвала съм поредицата поне три пъти и винаги съм се отказвала на втора-трета глава; но този път стигнах до края и съм горда с това.
Единствено съжалявам, че не я прочетох по-рано.
Особено това, което ми хареса в тази книга бе, че имаше и нещо по-различно, не се състоеше главно от вампири, както се изразяват днес по повечето филми, сериали и книги.
Може би това, че не я довършвах се дължеше на причината, че всъщност главното действие се развива, в която и да е било книга накрая, адски бавно и на моменти е адски скучно с толкова много описания, при положение че очакваш да дойде нещо неочаквано.
От самото начало когато видях Димитрий и разбрах, че ще й помогне да навакса, си знаех, че ще се случи нещо между тях, което всъщност не ми е проблем, даже бях супер ентусиазирана от това кога ще дойде тяхната първа целувка. А да не говорим и за цялата история с Виктор. Книгата всъщност си заслужаваше времето.
Мога да се похваля и с това, че първо прочетох книгата и след това филма. Каста ми допада, но най-вече ми хареса момичето, което играеше Роуз. Макар да не ми хареса колкото книгата, като цяло бе добър и му давам 3 от 5 звезди.
 
 Книга №2 - "Ледено ухапване"
попаднах на този fan-casting за ролята на Ейдриън и останах впечатлена.
 Нямам думи с които да опиша тази част от поредицата; в началото бях малко шокирана от появата на Джанин - майката на Роуз, въпреки че прочетох резюмето появата и малко ми се стори неочаквана; и не само това разбира се, всичко което се случи в тази книга е като начало за следващата.
Не мисля, че обаче всичко това трябваше да се случва на Мейсън, не го заслужаваше (донякъде той сам си е виновен, защото той тръгна към Споукан за да убива.) Ако разбира се той бе продължил напред щяха да станат много момчета наведнъж.Но пък Роуз заслужава поне малко щастие преди да й се случи това, което е тепърва в останалите книги.
Това, което ми хареса още повече беше появата на Ейдриън. Той е голямо сладурче между другото, което адски много си противоречеше с Димитрий и просто бях "той или другия".


Книга №3 - "Целуната от сянката"

source: tumblr
 Това, което най-много ме шокира е случилото се с Димитрий. Сериозно, точно това не очаквах, не че не бе изключено, все пак те се бият със стригои и е нормално някои от тях да загинат, каквото точно се случва; все пак тяхната главна цел е да се грижат за мороите и е нормално да жертват себе си за тях. И въпреки това съм доволна от това, че имаше дадени отговори на няколко въпроса, които имах от край време. 
Малко ме ядоса решението на Роуз накрая и това, че използва Ейдриън и парите му за да постигне целта си; но пък от друга страна ми хареса това, че тя отново не се предаде, нищо че това и се бе отразила наистина не кой знае колко добре в предвид всички събития, които се случиха в живота й след като се върна в Академията.
До сега не бях споменала, но обожавам Кристиан. Адско сладурче като Ейдриън е, а да не говорим, че с Лиса си пасват идеално и съм доволна на това, че още в първи сезон станаха двойка и статута и на двама им, не им попречи да имат тези общи моменти.


 Книга №4 - "Кръвно обещание"
source: tumblr (?)
 Най-шокиращото в тази част от поредицата беше, че разбрахме кой е бащата на Роуз. Имах леко съмнение кой е всъщност той и определено се долавяше нещо като "бащински инстинкт" като се замислиш след като си разбрал същността му. 
Това, което ми е най-най-най-любимо от тази книга бе след завръщането на Роуз в Академията; това, че тя отново ще се запише на обучение и най-вероятно ще бъде пазител на Лиса; това, че най-накрая Роуз прие майка си като майка (макар, че това започна да се заражда преди това, но хей, не това е важното); и разбира се момента между Ейдриън и Роуз в кухнята, когато си говореха за есето. Наистина ми се иска да са заедно, макар че го шипвам повече със Сидни, а Роуз със Димитрий, въпреки обстоятелствата... Най-омразното ми нещо бе Ейвъри; въпреки че от една страна точно тя е причината за щастливия край между Лиса и Роуз за което съм благодарна. И от една страна започнах да се отчайвам след като Роуз се държеше така - имах чувството, че наистина ще се превърне; нищо, че нищо нямаше да е такова, ако се бе случило наистина. 


 Книга №5 - "Духовна връзка"
source: tumblr (?)
О. Боже. Мой. Финала на тази част от поредицата бе най-шокиращия момент. Наистина не я харесвах, но пък ме е яд, че обвиниха за всичко Роузмари. Вярно, беше казала нещо, но така ли и никой не се усъмни в това, че ако тя самата беше извършители, то нямаше да остави такива улики, благодарение на които да я натопят и осъдят? Така и никой не се замисли над това, че вината не е нейна. 
Да се върнем в началото на книгата - очаквах тези постъпки от страна на Димитрий като стригой като имаме и в предвид как завършиха нещата между него и Роуз в предната част на поредицата. Но пък от една страна отвличането на Лиса и Кристиан си беше в негова полза, разбира се докато не се завърна старото му "аз", за което съм по-щастлива от всякога. Но с това дойдоха и още проблеми за разрешаване, което никак не е на добре. Основното в тази част бе връщането на душата на Димитрий и обвиненията спрямо Роузмари; хареса ми това, че Ейб се поява по-често и съществува онзи момент понякога "баща и дъщеря" или поне нещо, което се доближава до това.
Разтърсващо бе истината за бащата на Лиса. Вярно, че подочухме (четохме?)  нещо за него и живота който е бил в Лас Вегас и донякъде истината вече се бе появила още тогава, но нямаше как да се осъзнае. 
И най-много ме разочарова държанието на пазител Беликов спрямо Хатауей; въпреки че бе нормално при положение, че има ясни спомени за това което е направил на нея и някои други от света.

 Книга №6 - "Последна саможертва"
Untitled
source: tumblr (?)
Началото и не ме шокира за сметка на това щом разбрах кой е убиеца на кралицата. И честно казано преди не я харесвах, но с всичко това за нейната смърт и ала-бала някои подробности, започна ми прави добро впечатление. Имах си свои теории за убиецът, които разбира се включваха и Амброуз, Даниела, но и Таша. Така и не изключвах това, че тя също не реагира на добре с всички тези неща, причините за смъртта на някогашната кралица Татяна.
И, мамка му, нека прескочим онзи период в който Димитрии осъзна, че не е спирал да обича Роуз; но адски много ми харесаха думите му, че няма да вземе жената на друг мъж и то докато бяха в хотел... но въпреки всичко, накрая Ейдриън, малкото бебче, пострада без да го е заслужил. 
И, Виктор Дашков.. това рано или късно щеше да се случи, макар не и от ръцете на Роузмари.
Но винаги, както казаха всичко през този период с нея, не беше нейна, а просто причина от всичко това с духа. 
Другото, което по някакъв начин ме изненада е, че това е сестрата на Лиса; не очаквах да е тя, дори бях забравила в този момент за този герой. Но пък нали точно заради нея отчасти нещата си дойдоха на мястото. И важното бе, че завърши с щастлив край; поне за повечето.
Радвам се, че Роуз получи така винаги желаното от нея, макар че за малко не загина. И Ейб. Как да не го обича човек; страхотен баща и още повече се подразбира какво се е случило между комбинация от характера на Джанин и този на Ибрахим - Роуз Хатауей, твърде твърдоглава, но винаги готова на всичко да изкара истината на яве и да защити любимите си и обични хора; дори това да коства нейният живот.

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл