Първата книга, "Рубинено-червено" ми беше пределно ясно какво и кога ще се случи, поради това, че направих грешката да изгледам филма преди да прочета книгата. И съжалявам, защото ако не го бях направила, то книгата щеше да е завършена за два дни и да е вече в топ десетката с най-интересните, които съм чела до този момент.
Самият сюжет е доста интересен. Все пак кой не обича пътуване във времето?
Адски ми харесва персонажа на Гидиън, въпреки че на места ме дразнеше с поведението си. Но пък за сметка на това, действията между него и Гуен се развиваха повече от добре. Нещата
при тях се пасваха доста добре.
Повечето не харесват Шарлот заради държанието й. Но пък от друга страна - тя е пропуснала забавленията като дете, тренировките и всичко останало за първият й път, когато ще пътува във времето са доста натоварващи. Особено ако ти се случва откакто се помниш и не си изживял детството. Всъщност майка й също допринася за поведението на Шарлот. Но като цяло е доста добър персонаж при положение, че при нея това е бил живота й от както се е появила на бял свят.
Как да не обичаш семейството на Гуендолин? Те са толкова добри, а братчето й е най-доброто братче за което съм чела до сега. Леля Мади е доста необичаен персонаж, но пък се връзва с пътуването във времето.
Графът ми е доста антипатичен от самото начало, по-точно от срещата му с Гуен и Гидиън. След това така и не се нассилих да открия нещо по-добро в него, което да ми привлече вниманието и да го харесам като персонаж.
Люси и Пол в "Рубинено-червено" ми се сториха доста интересни, едни от най-интересните герои в първата книга; но доста ме изненада това, което се случи в "Сапфирено-синьо" (разбира се, филма отново пререди книгата)
Книгата не беше скучна и без развитие; всъщност е доста добре написана, има доста интересни моменти и си заслужава. Друг е въпросът дали харесвате този тип книги или не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар