8 април 2015 г.

„Целувка за Ана“, „ Звезди за Лола“ и „Рисунка за Айла“

Толкова много ми харесаха тези три книги на Стефани Пъркинс, че даже съм готова да прочета и още нещо нейно. Очаквах да има прекалено много романтика, до толкова, че да дойде онзи момент в който ще се откажа да я довърша. Това беше първото произведение на тази авторка, което чета и не останах разочарована.

ANNA AND THE FRENCH KISS by Stephanie PerkinsМоже би най-любимата ми от трите е "Целувка за Ана", защото... ами като за начало не беше толкова лигава, колкото предполагах. И Сен Клер - да кажем, че очаквам такова момче като подарък за Коледа под елхата, макар празника да е твърде далеч; много ми допадна начина по който се развиха нещата за Ана. Важното бе, че всичко за тези двамата се нареди повече от прекрасно +допълнението в третата книга, когато почти всички от групата бяха в пицарията и станаха свидетел на онази гледка, която ми е най-любима (малко трудничко, предвид всички сладки и скфндн моменти помежду им).

Lolla and cricketВтората книга не ме грабна и малко трудно се наех да я завърша; може би се дължеше на характера и стила на Лола, защото не очаквах това, или пък заради самата обстановка и адски кратката поява на Ана и Етиен. Мразя Макс. В началото малко го обичках, ама осъзнах, че е пълен кретен. И разбира се, направо ми идваше да скоча до небето заради това, че Лола скъса с него; поне разбра, че само си е губила времето и въобще не е забравила чувствата си към Крикет, който също ми се струва адски сладък; нищо, че е постъпил така когато двамата са били по-млади.


isla and the happily ever after Третата книга е на съвсем малко разстояние от първата; това са ми двете любими. Джошуа ми е адски сладичък, а да не говорим за Айла. Двамата са просто перфектни един за друг и заслужаваха да бъдат заедно. Не очаквах такова развитие в началото, но пък не останах разочарована. Беше ми приятно да чета за нещата между тях; а Джошуа още си го обичам от първата книга; разбира се не чак толкова, но пък сега е един такъв любим персонаж, че просто нямам думи. Един от най-кофти моментите е онзи в който не общуват около два месеца и разбира, причината им за това. Но пък ме зарадва това, че по-малката й сестра помогна за срещата им и това, че двамата наистина получиха щастливия си край. Очаквах повече съпротива и от страна на родители на Айла, особено след онова им излизане без позволение, но пък това не е чак толкова важно. Особено обожавам сценария накрая, преди да се съберат; нещата, които бе нарисувал в една от последните страници бяха толкова епични, че са едни от най-любимите ми моменти.
А Джош е най-милото същество, заслужаващо всичко това с Айла. ♥

Няма коментари:

Публикуване на коментар