събота, 15 декември 2018 г.

„Девети ноември“ от Колийн Хувър

Резултат с изображение за deveti noemvriЗа нас като читатели е характерно едно – понякога връзка изграждаме не само с героите на даден роман, но и със самият му автор. Колийн Хувър е именно един от тези автори за мен към които почти мигновено се привързах. Може би това донякъде се дължи, че именно благодарение на нейна книга, започнах да пиша ревюта и следователно да водя този блог. Може би пък това далеч не е така, но цели три години по-късно аз продължавам да се докосвам до световете, които тя изгражда във всяко една следващо свое заглавие. И далеч не оставам разочарована от това. 
„Девети ноември“ бе следващото произведение на Хувър, което ми се искаше да прочета. Тръпнех от вълнение да се потопя в тази непозната, но изглеждаща с голям потенциал, история. Искаше ми се възможно най-скоро да опозная героите и искрено се надявах да не бъда разочарована. Защото макар и понякога даден автор да е един от тези, които харесваш, то страхът, дори и минимален, от това да не ти допадна следващата им книга, го има. 
И въпреки тези ми, почти несъществуващи, опасения, романът на Колийн Хувър не успя да понижи очакванията ми, а дори напротив. За пореден път ми показа какво толкова ми харесва във всяко едно заглавие, които досега съм прочела. 
„Девети ноември“ всъщност ни представя историята на Фалън и Бен – два напълно различни образа, всеки от които има своите белези, оставени им в даден момент от миналото. Засегнати са множество теми, част от които е и тази за самочувствието на всеки един от нас и това, колко лесно може то всъщност да се понижи. 
За всеки един читател, запознат с творчеството на Хувър, засягането на тежки проблеми, които са част от нашия живот, не е нищо непознато. Това всъщност е една от причините заглавията ѝ да бъдат толкова достоверни. Понеже дори и истината да се преплита с лека художествена измислица, то не тя преобладава. И въпреки че темите в книгите ѝ не са често едни от най-приятните и дори леки, то Хувър успява да предаде историята ненатоварващо и по един красив начин, специфичен за самото ѝ творчество. 

Може би в действителност историята не би се понравила на всеки един - за някои ще бъде прекалено драматична, за други пък прекалено сладникава. На мен самата някои моменти ми се видяха изпълнени с повече драма от необходимото, но въпреки това „Девети ноември“ успя да погълне цялото ми внимание и по този начин да преполовя страниците по-бързо отколкото предполагах, че ще съм способна. А фактът, че всеки един следващ девети ноември крие по някоя изненада, дали приятна или не, се оказа допълнителен фактор към това да прелиствам страница след страница, без да осъзнавам, че с всяка една аз се приближавам към финала и краят на историята.

За да бъде достоверен един роман, освен реалистичен сюжет е необходимо самите герои също да бъдат изградени по този начин. А тези тук определено са едни от тях. 
Фалън е преживяла нещо, белязало я до края на живот ѝ и постъпва така, както много от нас биха направили на нейно място. Едва на осемнадесет, тя вече е принудена да се изправи пред света такава, каквато никога не е очаквала, че някога ще бъде. Пожарът не само е отнел успешното ѝ бъдеще в света на киното, но е унищожил и без това влошените отношения с баща ѝ и е съсипал увереността, която някога героинята е имала. Въпреки това има нещо, което случилото се преди две години, не е успяло да достигне, а именно решителността, която проявява Фалън, борейки се за мечтите си. Макар и с понижено самочувствие, тя не се бе превърнала в слабохарактерна героиня, готова да се откаже при по-голяма трудност по пътя към целите ѝ. 
Бен, мъжкият персонаж, всъщност е типичния образец за герои, които често почти мигновено достигат до сърцето ти и обичаш дори и след края на романа. Мил и умен, добре изглеждащ, забавен, готов на всичко за тези, които обича – черти, което всяко момиче търси в едно момче. Бен е именно такъв, а дори и повече. Зад тази усмивка и привидно щастливият живот, който води обаче, се крие много болка и тъмнина. А причината за това тепърва ни бива разкрита. 
Самите отношения между Бен и Фалън са едно от нещата, които ми харесаха. Това, че се познаваха едва от ден не се оказа пречка да се сближат и да покажат на другия Света такъв, какъвто е. И въпреки малкото време, откакто са част от живота на другия, връзката им не бе ни най-малко пресилена и фалшива. Сладко-горчива – така бих описала любовната историята. И макар и някои моменти да бяха по-сладникави, няма как да отрека, че историята им не стопли душата ми.
source

В романа ключова роля играят и други персонажи, които не по-малко правят впечатление. Амбър и Глен – най-добрата приятелка на Фалън и нейният приятел, които винаги указваха нужната подкрепа на главната героиня; майката на Фалън, която макар и почти да не участваше в романа, успя да предаде на читателя колко много подкрепя дъщеря си във всяко едно нейно решение и разбира се бащата на женския персонаж – Донован, който макар и в началото да бе показан като груб и незаинтересован от живота на дъщеря си, успя с последните страници да покаже една друга своя страна, която не сме видели. Но освен тях участие взимат и Кайл и Иън – по-големите братя на Бен, които неимоверно бяха до него и готови да му помогнат в нужда. А за тези, прочели „Жестока любов“, Хувър е подготвила мъничка изненада, която би била като лъч светлина в даден етап от романа. 

„Девети ноември“ е роман, който те поглъща и те превръща в едно цяло с него; това е роман, който ще те натъжава и наранява, ще предизвика сълзите ти, но и усмивката ти. Роман за неподправена и силна любов, съжаление, болка и силата да оставиш миналото зад гърба си и да продължиш в настоящето. Историята на „Девети ноември“ е повече от това, което може да видим. А за почитателите на романтика с нотка реалистичност, това би било повече от подходящо четиво, за което едва ли ще съжаляват, че са отделили време.
„Когато си готов да се откажеш от всичко, което има най-голямо значение за теб, само за да направиш друг човек щастлив, това е истинска любов.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар