вторник, 25 декември 2018 г.

Коледно-декемврийски книжен маратон || Равносметка

Весела Коледа! 

В началото на месец декември се включих в книжния маратон на Криси и Марто - Коледно-декемврийски книжен маратон, за който щом разбрах, веднага изпитах желание да взема участие. И го сторих. Къде успешно, къде не, но го направих. И не съжалявам, защото макар и да не успях да изпълня всяка една от категориите, се докоснах до четива, които, може би, нямаше да прочета до следващата една година. 
2018 не бе особено успешна откъм прочетени заглавия, както предстои да стане ясно в книжната ми равносметка, която скоро ще публикувам. Но не мисля, че това се оказа факторът, който повлия на решението ми да участвам в маратона, а по-скоро фактът, че краят на тази година е почти тук и е време за последно да се потопя в нечий свят и да завърша удовлетворена този последен месец. Нещо, което в действителност успях да постигна. 

Започнах коледно-декемврийския книжен маратон с „Хартиени сърца“ от Али Новак, която бе посочена за четиво само след залез. Истината е, че не обмислях да чета книгата някога – нещо, което споменах още в поста, когато заявих участието си в събитието. Въпреки това обаче дадох шанс на заглавието и не мога да кажа, че съм разочарована, но определено не съм и впечатлена. Не е нищо оригинално и невиждано досега, но историята би допаднала на тези, които копнеят за нещо романтично примесено с леки нотки на драма. Повече за романа в ревюто му тук
Продължих участието си с „Девети ноември“ от Колийн Хувър, книга, отговаряща на условието за заглавие, което искам да прочета най-много през декември. За тези, които ме познават е ясно, че Хувър е една от слабостите ми и няма как да пропусна някой нейн роман независимо кога е издаден. „Девети ноември“ не е сред любимите ми, но това далеч не ме прави да съжалявам за отделеното му време. Запозна ме с нови герои към които бързо се привързах; въведе ме в един свят, който ме погълна изцяло, но и ме накара да се замисля над факта, че понякога не оставяме миналото да си остане такова и му позволяваме да оказва влияние над настоящето. Романът на Колийн Хувър засяга именно тази тема, а в комбинация с романтичната история и нотките реалистичност, загатнати из цялата творба, той е от онези, които си заслужават всяка една от отделените му минутки. Повече за заглавието в ревюто му тук
Третата, и последна, категория, която изпълних, бе относно кратка книга като това бе именно „Целувка в Париж“ от Катрин Райдър. Макар и да не бе задължително да има някое четиво на коледна тематика, аз реших да включа едно такова. Самата книга ме остави раздвоена – идеята не бе нещо, което не сме виждали; така и не успях да се привържа към героите, които дори в повечето от страниците ме изнервяха с решенията си, а и самото действие се разви някак по-бавно от необходимото. И въпреки това, имаше отделни моменти от романа, които ми допаднаха, изненадващо за мен самата. 

Тук всъщност и приключи участието ми в маратона. Не мога да кажа, че съм разочарована, защото не очаквах да стигна дори до тук, а изборът за категориите също не се оказа от най-лошия. Искаше ми се да се докосна и до другите три книги, които избрах – „Ясновидците“ от Либа Брей, която твърде дълго отлагам, а очаквам с нетърпение да прочета; „Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох, за която съм чувала само добри отзиви, но явно така ѝ не е дошъл моментът ѝ; и разбира се, „Задръж звездите още миг“ от Кейти Хан, която не веднъж съм започвала, но никога не съм довършвала. Това, което се случи за пореден път и сега. 
И макар да изпълних едва 3/6 категории, останах доволна от решението си да участвам в четатона. А някой от вас взе ли участие и ако да – то постигнахте ли желаното?

Няма коментари:

Публикуване на коментар