събота, 8 декември 2018 г.

„Хартиени сърца“ от Али Новак

Резултат с изображение за хартиени сърца
Една от категориите в маратона, за който писах по-рано този месец, бе за книга, чийто прочит да бъде след залез. Първоначално не бях убедена дали именно „Хартиени сърца“ да бъде заглавието, на което да заложа. Също както не обмислях и някога да прочета романа, предвид факта, че преди две години се запознах със сюжета на „Сърца за разбиване“ и не очаквах нещо различно и тук. В последствие обаче направих избора си, за който не съжалявам. Понякога всеки се нуждае от глътка романтика, а Коледа за мен е повече от подходяща за това, независимо как ще я получи човек – чрез книга, филм или по коренно различен начин. Самите любовни тийн романи неотдавна се превърнаха в моя слабост и колкото и банален да е даден сюжет, това едва ли би ме спряло да се откъсна от другия си любим жанр – фентъзи. 
„Хартиени сърца“ от Али Новак ме изненада и то приятно. За разлика от „Сърца за разбиване“, където авторката ни запознава с историята на Оливър – фронтмена на групата „Хартбрейкърс“ и Стела, която с развитието на идеята стана важна част от обкръжението на момчетата, то тук бива разказана историята на Алек и Фелисити – герои, чиято съдба е някак позната, но същевременно и различна от тази на приятелите им. 
В тези 312 страници пред нас се открива възможността отново да се потопим в света на момчетата от групата, но и също така се срещаме с някои нови, далеч все така интересни герои, които тепърва опознаваме с всяка следваща отгърната страница. 

Романът на Али Новак може би не е нещо вече невиждано за никого от нас – на пазара се срещат купища заглавия с подобен сюжет, по който би могъл да отгатнеш какви събития ще се случат и как в действителност ще завърши книгата. И въпреки „Хартиени сърца“ да се причислява към тази купчинка, то произведението на Новак успява да те докосне, самото то носи усещане за топлина и уют; поглъща вниманието ти и изцяло те потапя в света на едни тинейджъри, чиито проблеми може би не са едни от най-сериозните, но въпреки това те откъсват от своите собствени и за миг ти си там, където те не могат да те достигнат. 
Преплитайки теми като любов, приятелство, музика и дори литература в едно, авторката изгражда една история, която дори и вече позната ни от някъде другаде, все пак може да се превърне в една от любимите ти. А какво по подходящо време би било от Коледа, за да се потопиш в любовната история на Алек и Фелисити, изпълнена с немалко препятствия и драма? 

Бързо се запознаваме с образа на Фелисити – герой, чийто живот не е бил никак лек. Но нима това е нещо необичайно? Проблемите ѝ се коренят именно с изчезването на по-голямата ѝ сестра – Роуз. Това се оказва и причината главната героиня да се старае към съвършенство, опитвайки се всячески да направи майка си щастлива, предполагайки че това е единствената възможност. В хода на действието единственото желание на Фел е да постигне това, за което се е стараела толкова дълго време, но понякога не всичко се случва така, както ние желаем, а това е способно да обърка всички планове, които сме кроили. 
Преминавайки от това, че знае коя е до това, че се е заблуждавала и достигайки до това коя всъщност е, Фелисити израства като персонаж и промяната ѝ е повече от забележима. 
Персонажът, който нямаше как да не обикна още в „Сърца за разбиване“ бе именно Алек – мълчалив, но искрен; умен и готов на всичко, за тези които обича. Зад привидно затворената му външност обаче, Алек се оказва забавен, човек, който винаги би ти станал опора в трудните моменти и винаги готов да те насочи, ако си изгубил пътя си. Макар и животът му също да не бе напълно лишен от проблеми, едно става ясно – винаги би поставил хората, които обича на първо място пред себе си. 
Любовната история е това, което е в самата основа на „Хартиени сърца“ – история, която бива предадена на читателя по един изключително ненатоварващ и приятен начин с лек сладко-горчив привкус.
Али Новак бързо въвежда и други двама, все още непознати за нас, образи. Това са тези на Аша и Бумър – най-добрите приятели на Фелисити, които неизменно са до нея и я подкрепят във всяко взето решение, дори и то да се окаже грешно. Силното приятелство, изградено през годините, понякога се оказваше именно онази подкрепа, от която понякога Фелисити се нуждаеше в трудните за нея моменти. 
Друг образ, който изиграва ключова роля за самият сюжет, но така и не опознаваме, е сестрата на Фелисити – Роуз. Тя бива представена като бунтарка, по-непокорната от двете момичета и съвсем различна за разлика от Фел – винаги спазваща правилата. 
Освен това, за тези, които копнеят да се срещнат отново с магнетичния Оливър, забавния Джей Джей и не по-малко очарователния Зандър, това е правилният роман. Защото макар и да взимаха участие в само една малка част, то Али Новак ни предоставя възможността да се срещнем отново с тези момчета и да си припомним защо сме ги харесали още от самото начало. 

„Хартиени сърца“ е именно от онези произведения, които отбягвайки, може да съжаляваш, че не си прочел. Определено това не е най-новият фентъзи роман с оригинална идея, но за сметка на това ти предоставя история, в която най-неочаквано може да се влюбиш и ти самият. Това е роман за преоткриването, музиката, която участва в голяма част от нашия живот, но и за онази чиста, неподправена любов, която всеки заслужава да изпита поне веднъж. 
„Сега той е наранен и ако щеш вярвай, това е хубаво. Ако не беше, значи не му пука за теб. Хората не се измъчват за човек, който не е докоснал сърцето им.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар