September Wrap up and October TBR

09/12

Август беше най-разочароващият месец до момента. С изключение на някои задължителни книги от училище, не прочетох нищо друго. Дори и да исках, започнех ли първото изречение – желанието ми умираше. Усещах, че има голяма възможност да се дължи именно на двата маратона, в които взех участие през юли. Единственото, което ми доставяше удоволствие бяха сериалите, да разбера какво ще се случи с връзката на Ема и Кийрън ми звучеше далеч по-вълнуващо от всичко останало.

За мое щастие, изминалият месец се оказа далеч по-продуктивен. Започнах с „Верижна реакция“ от Симон Елкелес. Прочетох я за изключително кратко време, и въпреки че не е любимата ми от трите книги, ми допадна. Имах усещането, че авторката е събрала най-интересните моменти в последните стотина страници и поради тази причина и самият край бе не толкова развит, а някак прибързан, което бе причината и да дам по-ниска оценка от на останалите две книги. Луис и Ники също не са любимата ми двойка, но и при тях се наблюдават доста забавни сцени както при останалите. Романът е изключително приятен и лек, въпреки повтарящата се основа върху която е изграден. Пълно ревю тук.

Първата част на „Никога, Никога“ от Колийн Хувър и Тарин Фишър я бях включила в БКМ и след прочита ѝ ми се искаше да разбера каква е причината за това, че главните герои не помнят нищо. А и Сайлъс бе сладурче, така че нямаше как да не продължа и с останалите две части. Втората продължаваше да поддържа тази мистерия, а нейният прочит отнема едва няколко часа.

Веднага след това се захванах и с третата, финална, част, понеже ми се искаше най-накрая да разбера какво е довело до тези събития, макар и в последните няколко страници на предходната част да имах някои теории. Оказа се не това, което очаквах. Не подозирах, че причината за амнезията им може да е нещо подобно. И малка част от мен очакваше повече. Любовната историята на Чарли и Сайлъс бе очарователна, но и изпълнена с доста препядствия по пътя. Не за първи път се срещам с творчеството на Колийн Хувър и определено няма да е за последен. Въпреки че този ѝ проект е общ с Тарин Фишър, ясно се долавя типичния елемент за нея, който е вмъкването  на важен житейски урок,  от който можеш да си вземеш поука след края.

Следващата книга беше „Бухтичка“ от Джули Мърфи. Хареса ми. Същевременно лека и приятна, книгата засяга важни теми, играещи главна роля в живота ни, но не натоварва. Забавна и свежа, тя вдъхва кураж да се изправиш пред обществото и да им покажеш, че не всички трябва да имат перфектното телосложение или перфектна усмивка, за да имаш и ти това, което и останалите. По-подробно мнение тук.

„Finding Cinderella“ от Колийн Хувър беше в to-read‎ листа ми от началото на 2015 и понеже бях на вълна да намаля малко четивата, които се задържат от повече време, реших да бъде една от книгите, които да бъдат отметнати. Новелата за Сикс и Даниел ми хареса и благодарение на нея имах шансът да ги опозная малко повече, понеже останалите две книги не бяха съсредоточени върху тях и не получихме тази възможност. Главите бяха по-дълги, но това не се оказва пречка за бързото прелистване. Стилът също не беше сложен, позволявайки ти бързо да навлезеш в света на героите.

Ако „Тъмна дарба“ от Александра Бракен бе за 5/5 звезди, то продължението ѝ заслужа поне 10/5. Често читателят остава разочарован след първата книга, ако тя е била наистина добра, но случаят с „Неизчезваща“ далеч не е такъв. Авторката ни среща с обичани герои и с такива, които и да искаш, няма как да мразиш въпреки постъпките им. Отново се потапяме в света на Руби, която се завръща по-силна и решителна от тази, която беше в първата книга. Наситен от напрегнати моменти, романът успява да прикове цялото ти внимание, карайките да искаш третата книга на момента. Пълно ревю - тук.

“Kindred Spirits” от Рейнбоу Роуъл представлява кратък разказ, който не успя да ми хареса така, както останалите ѝ книги, но въпреки това е приятен за четене, успяващ да те отпусне. Започнах историята с цел да се докосна още веднъж до творчеството на авторката и подозирах, че определено няма да е сред нещо любимо, написано от  Роуъл, при положение че се споменават и филмите за Star Wars, а аз не съм им особено голяма почитателка. Въпреки това, за прочита на книжката са нужни около час-два, а междувременно Рейнбоу ни е гарантирала и няколко комични ситуации.

Следващото четиво, което започнах бе „Хрониките на Магнус Бейн“ от Касандра Клеър. Въпреки че бях наяно, че не всички разкази ще ми харесат, една част се оказаха доста приятни за четене в комбинация с така характерният за Бейн хумор. Книгата се оказа един допълнителен шанс за почитателите на Клеър да се срещнат с познати фамилии нефилими, както и да опознаят още повече самият магьосник.

Последната книга бе „Сирената“ от Кийра Кас. Това е първият роман на авторката, който освен това е и публикувала самостоятелно. Като за такъв не би трябвало да имам високи очаквания и да съдя по така успялата ѝ поредицата за Максън и Америка. Историята на Калѐн и Акинли беше очарователна, сладко-горчива на места, а самата книга е написана по доста лек начин, което позволява да се чете по-бързо. Това, което ме дразнеше на моменти е връзката между Океана и главната героиня – навярно след толкова години е напълно нормално отношението им една към друга да е такова, но Калѐн ми се струваше привързана към нея повече от необходимото, дори и ако тя за нея бе единственият „родител“ след корабокрушението. Краят също не ме изненада особено, след дадена страница имах предположение какво може да се случва в действителност с героите,  което се оказа доста близко с истината. Може да не е нещо впечатляващо, но определено не е и толкова разочароващо като за начало на кариера, на вече успял автор.

Определено мога да заявя, и то напълно спокойно, че септември бе най-ползотворният ми месец от цялата година до сега. Втората му половина определено не бе толкова успешна, но хей, училището си казва думата.

През октомври, освен, че трябва окончателно да съм привикнала да отделям време за учене, е и месецът, през който голяма част от сериалите ми започват, а в комбинация с четенето става малко по-сложно.

Първата книга, която ми се иска да приключа е „Кажи ми три неща“ от Джули Бъксбаум. Започнах я преди няколко дни и ми остават няколко страници докато стигна до краят ѝ, но определено е нещо леко и очарователно.

След това ми се иска да прочета и „Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме“ от Сюзан Бет Пфефър.