„Сърца за разбиване“ от Али Новак бързо се превърна в една от най-обсъжданите книги за това лято в книжното общество. След множеството от прочетени ревюта и добрите отзиви като цяло, най-накрая достигнах и до този роман, в края на който се причислих към хората, останали доволни от него.
Четейки резюмето, човек може да си каже, че книгата е тежка, сложна дори, поради болестта на Кара. Всъщност Али Новак се е справила успешно с това, че дори и засягайки тази тема, „Сърца за разбиване“ да бъде ненатоварваща, свежа и приятна. Показва колко жестока може да бъде съдбата, но същевременно ни подканва да не се отказваме и да виждаме положителната страна, защото от това може да зависи дали ще бъдем щастливи след извървения път.
Преплетени биват надеждата за едно по-добро бъдеще, мечтата да видиш любимата си група, музиката, както и любовта. Заедно, те образуват това, което книгата е; всеки един от тези елементи е важна част за развитието на историята.
Стела е този герой, при който се наблюдава най-голяма промяна. Страхът ѝ да се отдели от сестра си предвид положението ѝ, е това, което я спираше да бъде себе си. Ако героят бе друг, най-вероятно щях да бъда на различно мнение, но тази привързаност между двете им заедно с брат им е едно от нещата, които просто заобичах от самото начало и далеч не бях против това решение на героинята да живее изцяло за сестра си. Стела винаги беше до тях както и те до нея, защитаваха се един-друг и най-вече не спираха да вярват, че всичко ще се нареди.
Докато в началото главната героиня бе неотлъчно до близначката си, в последните страници я виждаме като далеч по-самостоятелна и най-вече – живееща собственият си живот, но с все същата силна връзка със семейството си. Научи се да вярва в себе си и това, на което е способна само с един фотоапарат в ръка, но и откри приятели, които скоро след това се превърнаха за нея във второ семейство. Едновременно с по-милата ѝ страна, се срещаме и с тази, в която бива ли ядосана, тя казва всичко в лицето, като по-късно може да съжалява, но това бе друга нейна черта, която нямаше как да не харесам.
Дрю, братът на Кара и Стела, ми се стори симпатичен от самото начало. Макар и не най-големият сред двете момичета, той се държеше точно като един по-голям брат, защитаващ по-малката си сестричка от това да не бъде наранена. Заедно със Стела бяха готови на всичко за да зарадват Кара и нямаше как това да не ме спечели.
При сестра им положението бе най-лошо и макар самата тя да бе болна, продължаваше да се усмихва. Тази борбеност от нейна страна със болестта и това, че не се отказваше бе причина да ми хареса като герой. Може би вътрешно и тя е имала съмнения относно живота си и това дали ще се излекува, но точно тя бе и тази, която вдъхваше надежда на семейството си и макар да бе в болница, тя бе също толкова жертвоготвна за Дрю и Стела, колкото и те за нея.
Тази връзка между тризнаците стопляше сърцето ми при всеки един техен момент, усещах колко силна е тя от страниците на книгата и ми напомняше за това колко е важно да казваме на хората, които обичаме какво означават за нас било то приятели или на някого от семейството точно поради тази причина, че не знаем какво ни е подготвила съдбата.
Момчетата от „Хартбрейкърс“ също бързо спечелиха сърцето ми. Заедно, четиримата се допълваха и едва ли групата щеше да е толкова добра, ако един от тях липсваше. Оливър, техният фронтмен, бе този, който криеше най-много тайни за миналото си, но и този, който бързо обикваш. Разбиращ и очарователен, Оли веднага прави впечатление и би спечелил сърцето на всяко момиче, дори и да не бе известен. Джей Джей, най-забавният от всички момчета, винаги ме караше да се усмихвам, а от това няма по-добро и как да не го харесаш като герой. Зандър пък ми се струваше още по-сладък с тези си алергии към най-различни неща, той също като останалите бързо си проправи път към сърцето ми и така и не го напусна след затварянето на последната страница. Докато тези три момчета бяха общителни, то Алек бе най-мълчаливият в „Хартбрейкърс“, но и най-мъдрият от тях. Той бе човекът, който ще ти покаже пътя и ще ти даде добър съвет, този, на когото вечно може да разчиташ.
Звучащ като типичен тийн роман, „Сърца за разбиване“ далеч не е такъв. Реалистични описания и разнообразие от герои са само малка част от това, което е книгата. Важна част от нея са себеоткриването, преодоляването на страха и изправянето пред непознатото.
В романът може да няма важни житейски уроци, но същевременно ни показва да се борим и приемаме предизвикателства, защото нищо не е сигурно.
„Сърца за разбиване” е книга, която макар и да изглежда подозрително позната със сюжета си, в която няма как да не се влюбиш. Сладък и свеж, романът се чете бързо и лесно, и те кара да се усмихваш и най-вече да се наслаждаваш на това, което имаш.
„Животът никога не ти дава почивка. Той е суров и не прощава, и когато те връхлети, имаш само два варианта: да легнеш на земята или да се изправиш и да се бориш.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар