„Кажи ми три неща“ от Джули Бъксбаум

„Кажи ми три неща“ от Джули Бъксбаум ме накара да чувствам.

Романът на авторката е относно страха при преместването на ново място, срещането на нови лица и оставянето на близките ти и всичко, което познаваш зад гърба си. След като главната героиня губи майка си, тя заедно с баща си, се налага да се преместят в  Лос Анджелис, който се оказва доста по-различен от познатият Чикаго. Чрез това, Бъксбаум е създала една реалистична книга, в нея са показани все неща, които може да се случат на всеки един. И точно това бе една от причините да ми хареса толкова.

В началото нямах големи очаквания – бях попадала все на ревюта, които казваха, че книгата не е нищо специално, но въпреки това е добра. И след прочита ѝ, пре-спокойно мога да заявя, че това е така. Макар историята да бе предвидима на места, тя бе също толкова очарователна, но същевременно и поучителна. Уроци, които си струва да научим, понеже не сме застраховани от това, което се случва и на Джеси.

Джеси Холмс е момиче, което не е имала нищо в излишък, била е щастлива със семейството си и е имала силна връзка с тях. Докато не се случва това с майка ѝ. Целият ѝ живот се променя, но коренната промяна настъпва тогава, когато трябва да изостави родният си дом и да отиде на място, където не познава нищо и никой. Всъщност тя бе един от най-истинските образи в книгата на Бъксбаум. Въпреки подигравките от страна на другите учениците, тя не направи и ни най-малка крачка към промяната и остана вярна на себе си и това, което винаги е била. Злобните коментари на останалите я нараняваха, поне в началото, докато постепенно те самите се превърнаха в част от книгата, а Джеси я интересуваше все по-малко от мнението на Джем или Кристъл.

Отношенията им с Някой Никойски ми бяха също толкова интересни. Тази връзка, която се основаваше основно на и-мейли, а в последствие и на чат, беше изградена по начин, по който тя ставаше все по-силна с всяко едно съобщение изпратено от другият. Постепенно се научиха да си вярват, макар той да не знаеше нищо съществено за нея, а тя дори да не знаеше как НН изглежда. Първоначалните ѝ съмнения дали той е той или е тя, дали не е някой, който ѝ се подиграва, се изпариха изцяло в даден момент.

Мистерията около разкриването на НН и кой всъщност стои зад всички изречени думи, я има малко или много. Също като главната героиня, читателят може да изпитва колебания относно няколко образа, но ако е по-внимателен, има го и шансът да разбере кой е човек зад инициалите по-отрано.  Макар и да бях разбрала кой се крие зад НН още през първите няколко страници, това не се оказа пречка за удоволствието, което изпитвах по време на прочита на книгата, нито пък доведе до по-ниска оценка.

Останалите герои като Скарлет, Тео, Дри и Агнес завършват картинката. Докато Скар беше връзката между Джеси и старият ѝ живот, а Тео тази част от новият ѝ такъв, който може да е по-различен като герой, отколкото ти изглежда, то Дри и Агнес се оказаха момичетата, с които Джеси намери общо. Двете бързо се сприятелиха с главната героиня и направиха новият ѝ живот една идея по-добър.

Образът, който веднага ми направи впечатление при споменаването му, бе този на Итън. Иначе погледнато – той изглежда като особняк, по който всички момичета си падат, но те далеч не го интересуват. Беше сладък, не знаехме много за него, но той бе един от малкото, който постепенно, се сближи с новото момиче и откри малка част от себе си, позволи ѝ да навлезе по-надълбоко в личното му пространство отколкото на останалите момичета от „Уд Вали“.

Авторката е успяла да преплете реалността по един красив начин с любовните елементи. Чрез тях  може да не си извадим голяма поука, но точно тази комбинация издига  „Кажи ми три неща“ в листа ми на най-приятните книги, прочетени в скоро време заедно с комбинацията от приятният стил на писане и лекотата, с която Джули Бъксбаум ни запознава с историята.

„Кажи ми три неща“ е книга, която ме караше да се усмихвам, но и да размишлявам над живота, който води главната героиня и колко промени настъпват в него, щом преминава границата на Лос Анджелис. Бъксбаум се е справила чудесно с това да ни покаже, че при преместването на ново място не всичко може да е толкова перфектно, колкото ни бива показвано на други места и че далеч не толкова бързо може да намериш някого с когото да общуваш. Чрез този роман ни се показва, че не бива да съдим някого по това как изглежда, с кого се движи или по това, какво обича да прави. Точно тази оригиналност трябва да притежава всеки един и макар в голяма част от съвременните романи да бъде опитвано да се спомене, то тук това е изпълнено и успешно достига до читателите.

Книгата е способна да те дарява с усмивки, трепети на щастие и желанието да изпиташ любов, а топлите чувства, които изпитваш по време на четенето ѝ, успяват да те задържат дори и след като я приключиш и осъзнаеш колко път са изминали както Джеси, то така заедно с нея и НН, като герои на този пленителен, сладък и реалистиен роман.

„Понякога целувката не е целувка не е целувка. Понякога е чиста поезия.“