„Кралица на кошмара“ от Кендар Блейк

Във втората част, продължение на "Анна в рокля от кръв", отново попадаме на всеизвестното ни трио - Кас, Томас и Кармел, като тук те се опитват да разберат какво е сполетяло Анна. В продължението на първата книга Кендар Блейк е наблегнала върху Касио и неговите чувства, как всичко от първата книга му се отразява.

Описанията и тук не бяха зле, но пък за сметка на първата книга, то тук ми се сториха сухи и изсмукани през пръсти. Началото на книгата не е нещо, което те държи в напрежение, а по-скоро е четиво, което може да отлагаш или въобще да не довършиш. Действието бе забавено повече от нужното, а имаше и описания, чиито място въобще не бе където трябва.
 И въпреки това Кендар Блейк не е изневерила на себе си, понеже както в "Анна в рокля от кръв", то така и тук има забавни сцени, които да те разсеят от това, че книгата спада и към хорър.

“Every time I question him about the feasibility, he smiles at me like he's Yoda and I'm just a dumbass without the Force.” 

Тезеус бе далеч по-дразнещ в тази книга. Единственото нещо, което се въртеше в главата му през по-голямата част от времето бе изцяло за Анна и начините по които може да я спаси, въпреки че дори не знаеше къде се намира. Донякъде отдадеността му ми хареса, все пак тя се жертва за тях и въпреки всичко ми се струваше, че можеше далеч по-добре от това.

За сметка на това, Томас бе далеч от приятен. Още от първата книга ми се стори забавен, харизматичен и далеч по-умен и можещ отколкото изглежда. Със силен характер, той е до Касио, въпреки че може да му се случи нещо. Това доверие помежду им, което възникна още от първата книга бе на точното място.
Кармел също не е на заден план; макар в дадени моменти да ми беше безинтересна, то отношенията им между нея и Томас бяха далеч от такива.

“I’ll be here if he needs me. I’ll watch his back.”

Carmel smiles. “Better watch all sides. He can be downright clumsy sometimes.”

Новите персонажи, които Кендар Блейк решава да вмъкне в продължението не са толкова безразлични и променят обстановката. В "Анна в рокля от кръв" ни се разкриват тайни, тук също.
Джестин е интересен персонаж, понякога дразнещ, но не чак толкова за да си спечели антипатията ми. Държанието ѝ не веднъж караше да стискам устни, въпреки че накрая се доказа като един достоен и по-силен герой.

Краят на „Кралица на кошмара“ е далеч по-различен от този в представите ми. Не съм напълно сигурна дали съм доволна или не от този, който получихме.
Беше добър, но очаквах повече за краят на тази история между Касио и Анна.

“I love her.”
“She’s dead.”
“That doesn’t mean to me what it does to other people.”