неделя, 4 октомври 2015 г.

„Анна в рокля от кръв“ от Кендар Блейк


Книгата ме остави със смесени чувства; от една страна ми хареса, но от друга не чак толкова, колкото предполагах с първият прочит на резюмето.

Тезеус Касио, който всички наричат Кас, и Анна са главните действащи лица в първата книга. Кендар Блейк въвежда и образите на Томас и Кармел, като между тях и Кас се създава връзката на приятелството.
Животът им в училище изглежда нормален като на всеки тинейджър, но в Тъндър Бей има нещо, което промяна начина на живот на Касио.

Това, че той убива мъртъвци, а Анна е поредният дух го принуждава да мисли, че нещата няма да са по-различни този път. След срещата им, която е по-различна от начина по който си мисли главния герой, че ще се състои, той разбира, че има разлика между главната героиня и всички призраци, които е убивал до този момент.


Касио, убиващ мъртъвци, е също толкова и забавен, изпълнен с чувство за хумор. Преживявайки смъртта на баща си като седемгодишно момче, той е решен да се изправи и пред убиеца на един от родителите си. Въпреки това е изпълнен и с чувство за любов към майка си и не е безчувствен убиец.

Анна е коренно различна от тази за която всички я смятат, включително и Кас. Виждаме две нейни версии - тази, която убива всеки, прекрачил прага на домът ѝ, но и тази, която се смилява над живота на Тезеус Касио и се държи по особено различен начин отколкото с жертвите си.

Томас ми се стори симпатичен при първата им среща с Кас; това, че постепенно се сприятелиха и започнаха да се подкрепят ме караше да се усмихвам на моменти.
Кармел е далеч от представите на най-популярното момиче в училище; макар и да е кралицата майка, то държанието ѝ е далеч от на такава. Симпатична и мила, нямаше как да не спечели вниманието ми.

Постепенно Кендар Блейк разкрива историята зад смъртта на Анна, а заедно с това допринася и нещо от миналото на семейството на Кас.
Съчетавайки двете истории, книгата се получава реалистично на добро ниво. 
Примесена със забавни моменти, дори и когато не трябва да се чувстваш толкова весело, книгата не те оставя с толкова лошо впечатление.


“You fuck - you ate my cat!”

1 коментар: