„Чужди очи“ от Джил Хатауей.

Вий Бел е шестнадесет годишна като всички мислят, че има нарколепсия. Зад честите ѝ припадъци обаче има и нещо друго - докато е в безсъзнание може да е в нечий ум.
Свикнала с това, поредният пристъп не я притеснява колкото трябва докато не асимилира случилото се - в ума на убиец, тя вижда тялото на Софи с разрези по китките. Това е една от причините да го смятат за самоубийство. И всичко продължава да се разраства докато стигаме до един момент, когато всичко излиза наяве.

Очаквах повече от книгата. Като цяло идеята е добра, но начинът по който се разви действието не ме остави особено впечатлена. Моментът в който трябваше да тръпна в очакване при разкриването също не беше толкова голям. Макар краят на книгата да не беше нищо особено след всичко, което претърпяха главните герои, ми хареса.

Вий, на пръв поглед да изглежда по-откачена в очите на съучениците си, ме заинтригува повече щом се спомена, че е с розова коса, не е естественият ѝ цвят, но пък Джил Хатауей пояснява защо е направена тази промяна. По-силна отколкото изглежда, тя е като опора на сестра си, когато губи двете си най-добри приятелки. Състрадателна, но и устремена да открие убиеца за да не би сестра ѝ да се окаже следващата жертва.

Зейн беше онова ново момче върху което е съсредоточено цялото внимание. Още в кабинета на сестрата знаех, че ще има силни емоции между двама им с Вий. И въпреки това, че накрая нещата бяха извъртяни по този начин, така и не можах да отрека, че не ми се искаше съдбата му да е такава. 

Ролинс, най-добрият приятел на Вий Бел, спасил я от Скоч, ме спечели веднага. Макар да я имаше онази мистериозност след появата на Зейн и всичко да сочеше Ролинс като убиеца не можех да го отрека, че все още продължаваше да ми е любимия персонаж. Хареса ми и постъпката му в епилогът, онзи начин по който се появява на верандата и казва на най-добрата си приятелка да избира ръка. Необичайно защо, но го намирам за най-сладкото нещо в цялата история.

Има моменти в книгата, когато читателя вече знае каква е мистерията и какво се случва преди главната героиня; за сметка на това "Чужди очи" не изглежда толкова натоварваща, а е сравнително по-лека за четене.