„Полуизгубен“ е това, което всеки читател на трилогията очаква да види от самото начало. Получаваме множество битки и отговори на въпроси, които дори не сме знаели, че съществуват. Това е книга относно борбата между Бели и Черни, борба за един по-добър свят, където и едните, и другите да имат възможността да живеят помежду си в мир. Първите две книги тепърва поставиха основата за това, което се случва в тяхното продължение, надминаващо голяма част от очакванията на читателите.
Сали Грийн е автор, чийто стил на писане е интересен и поглъщаш вниманието. Не е особено тежък, но и далеч не е един и от най-леките. С лекота Грийн ни пренася на мястото, където се развива действието, което в началото не е едно от най-бързо развиващите се, в последствие обаче това се променя и събитията се случват неспирно едно след друго, което допринася за по-голям интерес и съответно – по-бързо прелистване.
„Полуизгубен“, също както и предшествениците ѝ, е книга, която се осмисля. Зад фентъзи елементите, които се съдържат в трилогията, се крие един по-дълбок смисъл, засягащ съвременното общество. Книгата ни показва част от това, което в действителност се случва покрай нас, как реагираме ние на дадени неща и постъпките ни, основаващи се на реакцията ни.
В „Полулош“ и „Полудив“ има изненадващи обрати, тук те не биват много, но са далеч по-неочаквани, отколкото бяха в първите две части. Заедно с авторовият стил, „Полуизгубен“ е четиво, което не бива да се подмива. Освен един открояващ се и различен свят, красив и пленяващ начин на писане, романът има и едни от най-добре изградените герои, които с времето претърпяват своето израстване.
Главният герой води труден начин на живот още от самото си раждане, поради причината, че е нито бял, нито черен. Натан Бърн в началото бе просто едно малко момче, което всички смятат, че ще стане като баща си. Още в краят на „Полудив“ той израстна. В „Полулош“ го видяхме като още по-смел образ, но в „Полуизгубен“ неговото израстване стигна до връхната си точка. В последната книга от трилогията, Натан е представен пред читателя като непоколебим герой, готов на всичко за да постигне отмъщение за изминалите години, през които близките му и всички невинни, са станали жертва на Соул и целите му. В тази финална част Натан бе изгубен, но по-късно и намерен.
Гейбриъл е друг важен за сюжета, герой. Той е от тези образи, които веднага обикваш и на които би простил всичко. Мил, грижовен и жертвоготовен – това са само една малка част от чертитите, които го описват. Винаги насреща за близките си и готов на всичко за тях, Гейб не веднъж от появата си, рискува собствения си живот за да се убеди, че приятелите му ще бъдат добре.
Връзката, която Сали Грийн изгради между него и Натан продължаваше да бъде все така чаровна и все така показваше колко добре се допълват двамата един-друг. Самите им отношения бяха изградени постепенно и с всяка една следваща книга имахме шанса да проследим как се променят чувствата им към другия; бяха винаги насреща и готови да се спасят взаимно ако нещо се случеше.
 |
| source: pinterest |
По-голямо внимание в тази книга бе обърнато на Силия – герой, който срещнахме в началото и малко хора харесваха заради начина, по който се държеше с Натан. Постепенно обаче, както всички останали герои, тя също претърпя промяна и ни показа една друга нейна страна, при която не се водеше от никого и нищо, а вместо това само искаше да види света на магьосници в едни по-добри отношения, където те не се наряват взаимно и всъщност може да живеят спокойно помежду си.
Заедно с тези герои, макар и за кратко, срещнахме и други като Ван и Несбит – образи, които ми харесаха още при първата си появата и образи, към които винаги ще тая топли чувства. За кратко срещаме и по-големият брат на главния герой – Аран, който винаги бе насреща за Натан и това се доказва не веднъж в „Полуизгубен“. Джесика, която е полусестра на Натан и начело на Ловджийките, също има известна поява и ключова роля в последните няколко страници. Част от финалната книга са също така Девойките и Грейторекс, а освен тях срещаме и образа на Аналис, като същевременно с това, наяве излиза и истината за постъпките ѝ в „Полудив“.
Героите, които срещнахме през това пътуване с Натан, се промениха – към добро или лошо. Всеки един от тях изигра роля в битката между Черни и Бели магьосници, битка, при която имаше много загуби и от двете страни, някои от които напълно неочаквани.
„Полуизгубен“ би се харесала на тези, които искат нещо по-различно, но и нещо с по-дълбок замисъл. Това е книга за един живот, изпълнен с повече трудности, отколкото едно 17-сет годишно момче трябва да носи, книга за войната и погубените от нея животи.
Това е един добър финал на една открояваща се история за герой, на който му се налага да се бори с вътрешните си демони. Край, който ме остави едновременно щастлива, с разбито сърце и сълзи в очите.
„– Доста време те нямаше – прошепва Гейбриъл. – Къде се загуби?
– Не съм се губил, бях ранен – отговарям аз.“
