„Полуизгубен“ от Сали Грийн

Ревю на първа, втора книга.

„Полуизгубен“ е това, което всеки читател на трилогията очаква да види от самото начало. Получаваме множество битки и отговори на въпроси, които дори не сме знаели, че съществуват. Това е книга относно борбата между Бели и Черни, борба за един по-добър свят, където и едните, и другите да имат възможността да живеят помежду си в мир. Първите две книги тепърва поставиха основата за това, което се случва в тяхното продължение, надминаващо голяма част от очакванията на читателите.

Сали Грийн е автор, чийто стил на писане е интересен и поглъщаш вниманието. Не е особено тежък, но и далеч не е един и от най-леките. С лекота Грийн ни пренася на мястото, където се развива действието, което в началото не е едно от най-бързо развиващите се, в последствие обаче това се променя и събитията се случват неспирно едно след друго, което допринася за по-голям интерес и съответно – по-бързо прелистване.

„Полуизгубен“, също както и предшествениците ѝ, е книга, която се осмисля. Зад фентъзи елементите, които се съдържат в трилогията, се крие един по-дълбок смисъл, засягащ съвременното общество. Книгата ни показва част от това, което в действителност се случва покрай нас, как реагираме ние на дадени неща и постъпките ни, основаващи се на реакцията ни.

В „Полулош“ и „Полудив“ има изненадващи обрати, тук те не биват много, но са далеч по-неочаквани, отколкото бяха в първите две части. Заедно с авторовият стил, „Полуизгубен“ е четиво, което не бива да се подмива. Освен един открояващ се и различен свят, красив и пленяващ начин на писане, романът има и едни от най-добре изградените герои, които с времето претърпяват своето израстване.

Главният герой води труден начин на живот още от самото си раждане, поради причината, че е нито бял, нито черен. Натан Бърн в началото бе просто едно малко момче, което всички смятат, че ще стане като баща си. Още в краят на „Полудив“ той израстна. В „Полулош“ го видяхме като още по-смел образ, но в „Полуизгубен“ неговото израстване стигна до връхната си точка. В последната книга от трилогията, Натан е представен пред читателя като непоколебим герой, готов на всичко за да постигне отмъщение за изминалите години, през които близките му и всички невинни, са станали жертва на Соул и целите му. В тази финална част Натан бе изгубен, но по-късно и намерен.

Гейбриъл е друг важен за сюжета, герой. Той е от тези образи, които веднага обикваш и на които би простил всичко. Мил, грижовен и жертвоготовен – това са само една малка част от чертитите, които го описват. Винаги насреща за близките си и готов на всичко за тях, Гейб не веднъж от появата си, рискува собствения си живот за да се убеди, че приятелите му ще бъдат добре.

Връзката, която Сали Грийн изгради между него и Натан продължаваше да бъде все така чаровна и все така показваше колко добре се допълват двамата един-друг. Самите им отношения бяха изградени постепенно и с всяка една следваща книга имахме шанса да проследим как се променят чувствата им към другия; бяха винаги насреща и готови да се спасят взаимно ако нещо се случеше. 

source: pinterest

По-голямо внимание в тази книга бе обърнато на Силия – герой, който срещнахме в началото и малко хора харесваха заради начина, по който се държеше с Натан. Постепенно обаче, както всички останали герои, тя също претърпя промяна и ни показа една друга нейна страна, при която не се водеше от никого и нищо, а вместо това само искаше да види света на магьосници в едни по-добри отношения, където те не се наряват взаимно и всъщност може да живеят спокойно помежду си.

Заедно с тези герои, макар и за кратко, срещнахме и други като Ван и Несбит – образи, които ми харесаха още при първата си появата и образи, към които винаги ще тая топли чувства. За кратко срещаме и по-големият брат на главния герой – Аран, който винаги бе насреща за Натан и това се доказва не веднъж в „Полуизгубен“. Джесика, която е полусестра на Натан и начело на Ловджийките, също има известна поява и ключова роля в последните няколко страници. Част от финалната книга са също така Девойките и Грейторекс, а освен тях срещаме и образа на Аналис, като същевременно с това, наяве излиза и истината за постъпките ѝ в „Полудив“.

Героите, които срещнахме през това пътуване с Натан, се промениха – към добро или лошо. Всеки един от тях изигра роля в битката между Черни и Бели магьосници, битка, при която имаше много загуби и от двете страни, някои от които напълно неочаквани.

„Полуизгубен“ би се харесала на тези, които искат нещо по-различно, но и нещо с по-дълбок замисъл. Това е книга за един живот, изпълнен с повече трудности, отколкото едно 17-сет годишно момче трябва да носи, книга за войната и погубените от нея животи. 

Това е един добър финал на една открояваща се история за герой, на който му се налага да се бори с вътрешните си демони. Край, който ме остави едновременно щастлива, с разбито сърце и сълзи в очите.

„– Доста време те нямаше – прошепва Гейбриъл. – Къде се загуби?

– Не съм се губил, бях ранен – отговарям аз.“

„Полулош“ от Сали Грийн

Натан, син на черен магьосник и бяла вещица. И причината да бъде пренебрегван е съсредоточена върху това, че освен е наполовина бял, наполовина черен, то баща му е и най-издирвания от черните магьосници. Единствените, които са до него и го подкрепят въпреки произхода му са брат му Аран, сестра му Дебора и баба им. Те го обичат и са до него дори и при положение, че баща му - Маркус е убил техният баща. Изпитанията в живота на младото момче обаче тепърва предстоят.

Начинът по който Сали Грийн предостави обстановката бе пленяващ читателя. В първите няколко страници действието е по-забавено, но за сметка на това в краят на книгата вече виждаме израсналият Натан и тази негова страна, която е успяла да се справи дори и далеч от единствените хора, които го обичат. Обстановката поглъща цялото ти внимание и неусетно разбираш, че си преполовил по-голямата част от книгата.
Стилът на писане е изключително лек, повече отколкото очаквах, и няма как да не разбереш нещата.
Сали Грийн пояснява в тази книга, че добрите не винаги са такива. Това, че са бели не означава кой знае какво при това положение.

Липса на герои нямаше, на по-късен етап в книгата се появяват и още няколко изключително интересни персонажа - Роуз, Гейбриъл и Меркюри. Всеки един от тях си има своя собствена история.
Роуз, бяла вещица, която е като семейство за Меркюри и не е особено привлечена от вида си. Силна и смела, дори и самоуверена, тя се изправя пред какви ли не опасности и оцелява.
Гейбриъл, черен магьосник в тялото на безцветен. Още при първата му поява нещо в него ме заинтригува и ми се искаше да се появява и за напред. По-късно след като самата Роуз разкрива на Натан, че Гейбриъл изпитва по-различни чувства от приятелски, ми се стори още по-симпатичен и се превърна в един от любимите ми персонажи.
Меркюри ми се стори малко по-различна от останалите и някак се открояваше от цялата картина, като всъщност тя е черна вещица при която доста магьосници отиват за да потърсят помощ.

Аран бе от онези персонажи в книгите, които просто ти спечелват сърцето при първата им поява; един от малкото, които бяха до Натан и го защитаваха от всеки друг. Всеки път в който се опитваше да излъже по-малкият си брат, макар и неуспешно, ми се струваше адски мил и внимателен, какъвто всъщност е.
Дебора, макар и да не се запознаваме много с нейният характер, е същата като Аран - подкрепя двамата си братя и е до тях изправена пред трудностите.
Баба им е по-смела отколкото всъщност изглежда; и крие повече тайни отколкото може някой да си помисли.

Макар Съвета да се опитва да използва Натан за залавянето на Маркус, то главният герой намира време и за любов. И момичето, което печели неговото сърце е Аналис, бяла вещица от семейство О'браян. Всички знаят как ще завърши тази любов между един нечистокръвен и една бяла вещица.

Приключението да вземе трите дара, които му се полагат както на всеки друг магьосник не е леко, бива заловен, налага се да се крие и да не вярва на никого и най-вече му трябва доза търпение за да достигне крайната си цел.

"Полулош" не е натоварващо четиво, чете се бързо и сравнително лесно. Сали Грийн успява да предразположи читателя и го подготвя за животът, който ще се разкрие пред главният герой заедно с неговите препятствия.

“The trick is not to mind.
Not to mind about it hurting.
Not to mind about anything.”