„Полулош“ от Сали Грийн

Натан, син на черен магьосник и бяла вещица. И причината да бъде пренебрегван е съсредоточена върху това, че освен е наполовина бял, наполовина черен, то баща му е и най-издирвания от черните магьосници. Единствените, които са до него и го подкрепят въпреки произхода му са брат му Аран, сестра му Дебора и баба им. Те го обичат и са до него дори и при положение, че баща му - Маркус е убил техният баща. Изпитанията в живота на младото момче обаче тепърва предстоят.

Начинът по който Сали Грийн предостави обстановката бе пленяващ читателя. В първите няколко страници действието е по-забавено, но за сметка на това в краят на книгата вече виждаме израсналият Натан и тази негова страна, която е успяла да се справи дори и далеч от единствените хора, които го обичат. Обстановката поглъща цялото ти внимание и неусетно разбираш, че си преполовил по-голямата част от книгата.
Стилът на писане е изключително лек, повече отколкото очаквах, и няма как да не разбереш нещата.
Сали Грийн пояснява в тази книга, че добрите не винаги са такива. Това, че са бели не означава кой знае какво при това положение.

Липса на герои нямаше, на по-късен етап в книгата се появяват и още няколко изключително интересни персонажа - Роуз, Гейбриъл и Меркюри. Всеки един от тях си има своя собствена история.
Роуз, бяла вещица, която е като семейство за Меркюри и не е особено привлечена от вида си. Силна и смела, дори и самоуверена, тя се изправя пред какви ли не опасности и оцелява.
Гейбриъл, черен магьосник в тялото на безцветен. Още при първата му поява нещо в него ме заинтригува и ми се искаше да се появява и за напред. По-късно след като самата Роуз разкрива на Натан, че Гейбриъл изпитва по-различни чувства от приятелски, ми се стори още по-симпатичен и се превърна в един от любимите ми персонажи.
Меркюри ми се стори малко по-различна от останалите и някак се открояваше от цялата картина, като всъщност тя е черна вещица при която доста магьосници отиват за да потърсят помощ.

Аран бе от онези персонажи в книгите, които просто ти спечелват сърцето при първата им поява; един от малкото, които бяха до Натан и го защитаваха от всеки друг. Всеки път в който се опитваше да излъже по-малкият си брат, макар и неуспешно, ми се струваше адски мил и внимателен, какъвто всъщност е.
Дебора, макар и да не се запознаваме много с нейният характер, е същата като Аран - подкрепя двамата си братя и е до тях изправена пред трудностите.
Баба им е по-смела отколкото всъщност изглежда; и крие повече тайни отколкото може някой да си помисли.

Макар Съвета да се опитва да използва Натан за залавянето на Маркус, то главният герой намира време и за любов. И момичето, което печели неговото сърце е Аналис, бяла вещица от семейство О'браян. Всички знаят как ще завърши тази любов между един нечистокръвен и една бяла вещица.

Приключението да вземе трите дара, които му се полагат както на всеки друг магьосник не е леко, бива заловен, налага се да се крие и да не вярва на никого и най-вече му трябва доза търпение за да достигне крайната си цел.

"Полулош" не е натоварващо четиво, чете се бързо и сравнително лесно. Сали Грийн успява да предразположи читателя и го подготвя за животът, който ще се разкрие пред главният герой заедно с неговите препятствия.

“The trick is not to mind.
Not to mind about it hurting.
Not to mind about anything.”

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл