„Правилата на привличането“ от Симон Елкелес

„Правилата на привличането“ е удовлетворяваща книга, която ни запознава с Карлос Фуентес – брат на вече познатият Алехандро. Също както предшественицата си, втората книга поддържа онази лекота в себе си, което допринася към по-бързото ѝ прелистване. Историята зад тези 296 страници, макар и предвидима на моменти, е разказана по един увлекателен за читателя начин, който не позволява да ни се стори блудкава и безинтересна.

Също както в „Перфектна химия“, то и тук имаме възможността да четем от гледната точка на двамата главни герои, което позволява да проследим мислите и чувствата им, които се пораждат с всяка една глава.
В книгата се съдържат както напрегнати моменти, то така и такива, които имат способността да те карат да се смееш с глас. Симон Елкелес успява да предизвика тръпки на радост, но и такива, които да не ти позволят да оставиш книгата за да разбереш как ще бъде развита тук пречката за любовта на героите.

Хубавото тук е, че въпреки концентрирана върху историята на Киара и Карлос, имаме шансът да се срещнем отново с Бритни и Алекс, при което осъзнаваме, че проблемите в тяхната история са продължили дори и след записването на най-големият брат в колеж. Заедно с всичко това, връзката между Карлос и Алехандро се доказва като една от най-силните, които може да съществуват, въпреки тези години на раздяла, които са последвали. Макар и отказал се от този живот, ставаме свидетели, че инстинктът на Алекс да защитава тези, които обича все още съществува и ще е така до самия край.
Карлос, за разлика от по-големият си брат, не се държи толкова дръпнато от Киара и през цялото време му доставя удоволствие да се дразни с нея. Той, като типичен мъж от фамилията Фуентес, премина през проблеми, доближаващи се до тези на по-големият си брат, но в действителност и семейство, те са напълно различни характери.
Киара се откроява на фона на другите момичета – забавна, умна и красива, тя обича предизвикателствата и преспокойно може да облепи цялото ти шкафче с магнитни шоколадови курабийки, наслаждавайки се на реакцията на събеседника си. За разлика от повечето тинейджърки, тя не следва модата – облича се в свободни тениски и винаги носи косата си вързана, а интересите ѝ я открояват също толкова, колкото и външния ѝ вид. Това, което най-напред ми хареса е, че въпреки цялата драма, промяна в нея не настъпи, освен откъм любовен живот. Тя продължаваше да бъде онова усмихнато и весело момиче с което се срещнахме в самото начало.
Връзката помежду нея и момчето  Фуентес бе изградена по един сладък, леко натрапчив, но не прекалено, начин, а постъпките на героите понякога биват способни да те разсмеят с глас, друг път те карат да се усмихваш като идиот; но въпреки това романтиката помежду им заражда в сърцето ти топли чувства, наблюдавайки как постепенно между тях настъпва промяна от непознати достигайки до крайният етап във връзката им.
Тък, който е един достоен приятел, е този, който и в най-лошата ситуация внася доза хумор. Връзката, която двамата имат с Киара, е една от най-добре изградените в цялата книга.
Родителите на главната героиня, са далеч по-различни от тези, с които се срещаме в „Перфектна химия“ – в първата книга, те се интересуваха не толкова от щастието на дъщеря си, колкото от това какво ще си помислят хората, и стараейки се да поддържат картината на перфектното семейство пред обществото, докато тук единственото важно нещо за Колин и Ричард е щастието на Брандън и Киара. Съпоставяйки двете книги, те са колкото еднакви, толкова и различни една от друга.
Едва за втори път се докосвам до творчеството на Симон Елкелес, като още в „Перфектна химия“ разбрах, че романите на тази авторка са тези, които са най-подходящи за четене след някоя наситена с приключения книга. Случващото се в нейните романи е поднесено по приятен и плавен начин, а самите те не крият дълбок замисъл в себе си, но това не е пречка да се окажат като едно изградено на ниво четиво.
Макар и клише, в „Правилата на привличането“ Елкелес е вмъкнала част от себе си, благодарение на което тя се отличава от останалите любовни истории тип „лошо“ момче– „добро“ момиче. Подходяща е за тези, харесали „Перфектна химия“ заради основната идея върху която е развит сюжета, но дори и това не е напълно същото, защото ако в първата книга срещнахме момче, искащо да отиде в колеж, но нямащо такава възможност понеже трябва първо да защити семейството си, то тук мъжкият герой е пълна противоположност на него.

„Правилата на привличането“ съчетава в себе си забавни и напрегнати моменти, сладки сцени, които те изпълват с доза радост, но съдържат в себе си и реалистичност. Романът е с един достатъчно добре изграден свят, готов да те погълне за през целият ден, доставяйки ти щастие дори и в най-лошите и напрегнати ситуации, защото знаеш, че въпреки всичко любовта ще е тази, която ще победи всичко останало.
„- Яко съм го загазил, Алекс, защото мисля, че на този свят няма нищо по-хубаво от това, да се събуждам всяка сутрин с нея.“

Коментари

  1. Страхотно ревю ❤ обожавам и двете книги и с нетърпение чакам излизането на третата от авторката !! ^^ много се радвам, че с всеки ден все повече читатели се докосват до творчеството и ^^

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл