„Фенка“ от Рейнбоу Роуъл

Имах нужда от нещо леко и приятно – точно такова, каквото се оказа и „Фенка“.
Рейнбоу Роуъл започна да добива все повече популярност с всяка следваща книга, която не се оказа незаслужена. Романите ѝ са способни да те потопят в изграденият им свят и да не ти позволят да го напуснеш докато не стигнеш самият край.

Приковаваща вниманието ти, „Фенка“ съдържа в себе си реалистичност постигната поради проблемите на главните герои, които по-често може да срещнем в ежедневието си.
Авторката я бива не само в обрисуването на интересната идея, но и в изграждането на добри герои, при които всеки може да се припознае в някого. В творчеството на Рейнбоу има и различни мъжки персонажи, които въпреки глупавите грешки, не ти дава на сърцето да не ги обикнеш.

Кат беше героят с който открих, може би, най-много общи неща – от характер до писането на фенфикшъни за любим герой. Имаше моменти в които се поддаваше на сълзите и изглеждаше слаба, но постепенно тя започна да добива смелост.
Фенската литература е нещо много скъпо за нея, нещо, чрез което изразява това, коя е всъщност. Маджикат не е просто име с което е известна сред областа от фенфикове, а нещо, което се е превърнало в неизменна част от нейната същност. Беше ми приятно да чета за нея именно поради това, което беше в началото и този герой, в който се превърна.
Колкото до близначката - Рен ми бе по-скоро безразлична, отколкото антипатична. С времето обаче това се промени. Това, че дори тя намери своето щастие бе още един плюс към историята във „Фенка“, която вдъхва надежда на читателя. Самата тя имаше по-различен начин за справяне с проблемите за разлика от сестра си, което бе само едно от нещата, което ги отличаваше една от друга.
Раздялата между двете сестри-близначки беше за добро, а връзката им след това бе дори бе по-силна от преди. Детството, което Рен и Кат са имали не е било никак лесно, но точно тези пречки, които са срещнали по пътя си са успели да ги превърнат в образите, които ние видяхме и начина по който те израстнаха от първата до последната страница.
Ливай бе изключително доброжелателен, готов да помага в нужда на всеки, който му поиска помощ и изключително сладък. Способен да обича силно и да защитава тези, които са му най-близки. Имаше глупави постъпки, но именно те го изградиха като не перфектният образ, който сме свикнали да виждаме в повечето книги. Срещите между Ливай и Катрин бяха изключително забавни като към това и имаше примесена доза сладост. Нямаше как да не се привържа към тяхната връзка, която се изграждаше постепенно от авторката. Макар и да беше очевидно как ще приключат нещата помежду им, то това не ми попречи да се насладя до край на взаимоотношенията им и това, което преживяваха както заедно, то така и всеки сам за себе си. Хареса ми това, че макар Кат да стоеше настрана от него, той не се предаде.
Рийган още от самото начало ми се стори симпатична въпреки държанието си спрямо Кат. Отношенията, които двете изградиха с времето само показаха колко добра приятелка всъщност може да бъде съквартирантката на Катрин. Тя се открояваше на фона на останалите – забавна, но и казваща истината.
Връзката, която се образува между Катрин, студентът Ливай и съквартирантката Рийган бе нещо друго, което привлече вниманието ми. Тя се подсилваше с времето, а доказателство за това има и в краят на романа.
source: pinterest
Второстепените герои, като Ник и Кортни, на които въпреки че не бе отделено много внимание, допълваха картината със своите образи. И двамата бяха онези междинни герои, които допринасят към събитията довели до крайният резултат.
Изключително заинтригувана останах и от откъсите, които Роуъл даваше за Баз и Саймън – дали подписани от Джема Т. Лесли или Маджикат, нямаше особено значение. Желанието ми да прочета историята на тези герои също нарастна. Макар сравнявани с книгите за Хари Потър, историята на Баз и Саймън беше очарователна по свой начин, а някои от самите откъси бяха доста забавни, което допълнително допринасяше към „Фенка“ и лекотата с която се чете.

Рейнбоу Роуъл ни пренася в един свят, изпълнен с проблеми и справянето с тях както и с какво се сблъсква един колежанин през първата си година. Романът преплита в себе си романтика и комични ситуации, но въпреки всичко се долавя и леката нотка на сериозността, като въпреки това „Фенка“ остава книга, която ще те кара да се усмихваш като идиот и да поглъщаш с все сила всяка една следваща страница.
„- Отне ми четири месеца да докарам нещата дотам, че да те целуна, и през последните шест седмици си блъскам главата да проумея как успях да прецакам всичко.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл