5 юни 2016 г.

„Уинтър“ от Мариса Мейър

Ревю на първа, втора, трета книга.
Приключения и нестихващо действие – това са само малка част от нещата, които можем да проследим в „Уинтър“. Добро продължение както на „Крес“, то така и удовлетворяващ край на цялостната поредица.

Мариса Мейър за пореден път се доказва с увлекателният си начин на писане, благодарение на който читателят бива завлечен все повече и повече в историята на главните герои, позволено ни е да се докоснем както до старите такива, то и до тези, които срещаме за първи път.

За разлика от предшествениците ѝ, „Уинтър“ ни открива възможността да разберем нещо повече за Луната и нейните жители именно поради това, че всичко се развива точно на това място. Докоснахме се до живота на лунитяните, но и до самата им кралица, която опознавахме постепенно и все повече в тази книга от „Лунните хроники“.
Авторката ни е предоставила и глави при които можем да проследим какво се случва при отделните персонажи, през какви чувства и препятствия трябва да преминат за да изпълнят успешно мисията си.
Макар и по-обемна от останалите, „Уинтър“ не се проточва, вместо това всяка страница е изпълнена с доза действие, което не позволява на читателят да се отегчи.
Ако в „Синдер“, „Скарлет“ или „Крес“ напрежението не се е усещало толкова, то в „Уинтър“ е неизменна част от книгата – на всяка страница се случва нещо вълнуващо, което ни подтиква да продължим да четем още докато не осъзнаем, че сме преминали по-голяма част от романът.
В книгата на Мейър не всичко беше изградена на тази основа – понякога ставахме свидетели на сладки сцени, които приковаваха вниманието върху себе си и ни позволяваха както на нас, то така и на самите персонажи, да се отдалечат от битката, която тепърва щеше да се разиграва. Комични ситуации без които няма как да минем също бяха налице – те отдавна са част от нея, която всеки докоснал се до тези книги, обича. Именно чрез тях авторката успява да отвлече вниманието от предстоящата битка.
„– Видя ли ориз там? Може да напълним с него главата на Синдер.
Всички го зяпнаха.  
– Нали знаете… да попие водата или нещо такова. Чудесна идея, нали?“ 
Най-накрая настъпва и дългоочакваната среща с принцеса Уинтър – жертвоготовна не само за близките си, но и за народа. Макар измъчвана със свои собствени проблеми, тя успява да стъпи на крака и да продължи.
Хиацинт Глина, която поява беше за първи път в историята на Крес и Трън и не бяхме добре запознати с характера и целите му, тук е един борбен герой, готов да се изправи пред всичко за да защити своята принцеса. Хареса ми силната връзка, която беше изградена между двама им с Уинтър, не малко пъти той показа колко важен за него човек е тя и че би рискувал живота си за да я спаси.
Останалите, които се превърнаха в неизменна част от поредицата – Синдер, Каи, Скарлет, Вълка, Крес и Трън – успяха да изградят приятелски отношения помежду си, дори нещо повече, и въпреки всички предизвикателства пред които всеки се изправи – сам или с помощта на някой друг от екипа, те успяха да получат това, което заслужават.
Друг герой, до който имаме повече възможност да се докоснем, е Кралица Левана. Нейната история далеч не е най-леката, но това не я оправдава относно решенията ѝ. Тя още веднъж показа колко силно желае всичко да си остане такова каквото е, въпреки жертвите които следваха желанието ѝ.
source: tumblr
„Лунните хроники“ е поредица, към която за кратко време се привързах дълбоко. С нея преминах от усмивки до сълзи и обратно – светът изграден от авторката е пленяващ, красив по свой собствен начин. Успява да те предразположи, а докато на героите им предстои да се изправят пред различни проблеми, ние се наслаждаваме на добрите моменти и таим надежда в лошите такива, че всичко ще мине благополучно.
Във всяка една следваща книга, Мариса Мейър задълбочава все повече в историята и ни позволява да доопознаем света, който е изградила. Освен това ни предоставя възможността да погледнем на познатите приказки по по-различен начин.

„Уинтър“ заедно с останалите три книги образува една поредица, която си струва да се прочете. Във всяка една има разнообразие от герои и събития; проблеми, които ни съпътстват от самото начало биват разрешени, а всички останали загадки откриват своя отговор.
Краят е напълно достоен за историята на принцеса Селена; всеки един герой постигна нещо значимо за самият себе си, но заедно с това срещаха и нови приятели. Всеки миг отделен за „Лунните хроники“ си заслужава, защото свърши ли – напълно възможно е да искате още от този магичен свят, който понякога ни запленява по-дълбоко и дълго време след прочита на романът, ние с усмивка се сещаме за историята на Синдер и оказаната ѝ подкрепа от хората, които от непознати станаха нейните най-близки приятели.
„Ще бъде храбра. Ще се държи геройски. Ще изкове сама съдбата си.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар