„Неизчезваща“ от Александра Бракен

Ревю на първа книга.

„Тъмна дарба“ ме накара да се влюбя, след което разби сърцето ми на колкото е възможно по-малки парченца. „Неизчезваща“ обаче се оказа подходящото лепилото, способно да поправи последиците от предходната книга. 

Александра Бракен се завръща с по-силно продължение, отколкото може да се и надяваш. Често, вторите книги се оказват разочароващи, но „Неизчезваща“ е комбинация от всичко, което може да искаш – нестихващо действие, решителни герои и невероятни обрати, поради които да искаш следващата книга на момента.

Първите няколко страници ни запознават с живота на Руби в Лигата. Точно те ми вървяха най-бавно, но знаейки, че след още двадесетина ще настъпят интересните събития, продължих. И не съжалявам, защото точно чрез тях успяваме да проследим какво се случва в Детската лига, но и промените, които главната героиня е претърпяла в краткият срок на шест месеца.

Също както и  „Тъмна дарба“, то така и тук, стилът на авторката е увлекателен, дори реалистичен, позволявайки ти да се представиш на мястото на героите и да преживееш това, през което преминават и те.  

Макар в началото действието да се развива плавно, няколко страници по-късно, всичко се преобръща и докато осъзнаеш какво се е случило, следва нещо друго, което не позволява на читателят да се отегчи.

За разлика от познатитите ни герои от първата книга, при Руби се забелязва най-голяма промяна. През тези шест месеца е тренирана, което я калява като характер. Тя се завръща като по-смела и уверена в себе си и способностите си, макар и от Лигата да я използват като оръжие, за да постигнат целите си. На моменти, макар тази си промяна тя показваше, че дълбоко в нея все още има частички от момичето, което се боеше от това, което може да причини на останалите само чрез докосването си. И въпреки това, се държеше като Водачът, какъвто е. 

При Дунди също се усеща трансформация. Все още сме свидетели на хуморът му, който може да те развесели и в най-напрегнатият момент, както и отдръпването му от хора, които не познава, но в „Неизчезваща“ сме свидетели на промяната, която е настъпила през тези месеци, далеч от приятелите му. Вече е по-сериозен, но все така жертвоготвен за близките си. 

Лиам бе този, при който единствен от всички, не се наблюдава разлика. Продължава да бъде все така омайващ и добросърдечен, успявайките да те успокои дори тогава, когато и неговото сърце препуска. 

Любовната история също ме накара да изпитам приливи на щастие. На фона на събитията в  „Тъмна дарба“, тук сме свидетели отново на това, колко силни са чувствама им един към друг и случилото се в първата книга, не е успяло да заличи това, което изпитват.

Единственият герой, който ми липсваше през цялата книга бе малката Суземе. Надявам се, че ще я видим в продължението, защото тя бе герой, който заслужа поне още една поява заради чара и доброто си сърце, заради това, че е способна да освети и най-мрачното място.

Имахме шансът да срещнем и Кланси Грей, обичаният злодей на тези книги. Макар и показан в лоша светлина, той е от онези злодеи, който няма как да не ти повлияе.

Новите герои, с които Алекс ни среща са също толкова интересни, колкото и старите, стават ни също толкова близки, колкото и другите.

Вида, на пръв поглед студена, беше винаги там, за да предпази приятелите си. Джуд бе очарователният герой, който веднага обикваш, а Коул е този, който не познаваш добре, но нещо ти подсказва да му се довериш.

Екипът, който се сформира постепенно от Руби, Дунди, Лиам, Джуд и Вида навява спомени за отпреди няколко месеца, за момента, в който Руби срещна двете момчета и Зу, за Черната Бети и това, което те преживяха заедно. Отношенията помежду им сгряваше сърцето ми, а думите, разменени между Дунди и Вида предизвикваха широка усмивка на лицето ми, защото колкото и да се караха, те станаха семейство, готови да се бранят един за друг.

source: tumblr

Краят на романа ме остави поразена, с още по-голям пробуден интерес да очаквам третата част, докато „Неизчезваща“ е умопомрачително добро продължение, което не веднъж ще затаява дъха ти, рядко ще пробужда усмивка от твоя страна и ще ти покаже в колко жесток свят живеят героите, но ще прикове вниманието ти и няма да те освободи от хватката си, докато не разбереш как приключва историята.

„Другото, което ме плаши, е, че някаква част от мен разбира защо те разсъждават така. Нали знаеш, че взеха всичко от нас? Защо тогава да не можем да си го върнем обратно, след като имаме тази сила?“