За първи път разбрах за книгата от блога на Елена през април. Анотацията веднага грабна вниманието ми, а няколко месеца по-късно успях и да я прочета. До сега не се бях докосвала до нищо от Джули Мърфи и първата ни среща определено не бе разочароваща.
Авторката успешно е предала историята на главната героиня, върху чието тегло пада акцентът. Макар и на пръв поглед романът да е лек и приятен, във всяка една страница се долавя темата, засягаща важен проблем в света на съвременния тинейджър. Външния вид играе своята роля в ежедневието ни и доста често, той се оказва причина за подигравки, понеже не влизаш в нечии определени стандарти за това как трябва да изглеждаш. Книгата пречупва тези норми, наложени ни от обществото, показва ни, че външният вид не е всичко и че не всички се интересуват от недостатъците ти, защото точно те, те открояват от останалите перфектни лица, замаскирали себе си зад грим и пластични операции.
„Бухтичка“ е един очарователен роман, който ти вдъхва надежда да се изправиш пред другите и да им докажеш, че независимо дали си 50 или 150 килограма, независимо дали носиш брекети или вместо това нямаш най-хубавата усмивка, то ти може да вършиш това, което и те, че чувстваш ли се добре, не е нужно да се променяш.
Книгата се чете бързо, благодарение на увлекателният стил на Джули и кратките глави. Макар идеята да не е нещо, което не сме срещали по филми или останали романи и да знаем, че накрая въпреки всичко, че нещата ще приключат по добър начин, то „Бухтичка“ успява да прикове вниманието поради това, колко сладък е начина, по който бива предадена историята.
Без излишни драми или описания, които да затормозяват четенето, книгата е написана по начин, по който няма как да не те докосне. И Джули Мърфи се е справила успешно с препредаването на чувствата на нашата Бухтичка – от загубата ѝ на Луси и това колко ѝ липсва тя, през любовните ѝ терзания, до приятелските отношения, които се сформират постепенно между нея и останалите момичета.
Уилолдийн ми хареса от рядко срещаното си име до увереността, която притежаваше. Въпреки това, на моменти и тя, както всички останали, започна да изпитва съмнения в себе си. Чувствайки се добре в кожата си, това бе единственото важно нещо за нея, като не я интересуваше мнението на останалите. Забавна, и най-вече себе си, тя веднага ми допадна. В последствие тя се оказа човекът, вдъхнал смелост и на други, отхвърлени и обиждани от обществото, момичета като Мили и Аманда, и Хана. Заедно, четирите показаха на останалите, че външният вид не бива да ни дава повод да определя хората под дадени етикети. През този период на израстването ѝ, Уилолдийн освен, че откри човек за себе си, който не го интересува колко тежи, тя срещна и истински приятели, които също като нея имат недостатъци, но не се депресират от това, че хората ги отблъскват заради тях.
Очарователният Бо бе следващият герой, който обикнах за кратко време. Макар и името му да бе просто, то самият той не бе чак толкова лесен за разгадаване. Това, което от самото начало не ми позволи да не го харесам е, че не се сланяше към хората, определящи дали един човек е красив или недостатъците му го правят грозен. Вместо това не го интересуваше какво ще кажат останалите за него и отношенията му с Уилолдийн.
Те бяха не малко объркващи на места, но и нямаше как да не те зарадват с това, колко допълващи се един друг всъщност са и двамата. Техните моменти са тези, в които в мен се зараждаха топли чувства.
Не бе толкова наблегнато на любовната история, но въпреки това тя се оказа една от темите, които бяха засегнати най-много след проблема за външният вид и какво влияние оказва той.
Елън в началото изглеждаше приятна като герой, в средата определено не ми бе любимката след думите, които изрече, но в последните няколко страници определено ми допадна повече. Приятелството им с главната героиня определено се нуждаеше от тази почивка, която двете си дадоха.
source |
Всеки има шансът да се припознае в героите на Джули Мърфи – дали ще бъде кретенът Патрик, който му доставя удоволствие да обижда или веселата Мили; те биват изградени реалистично, което допринася към това да усетиш романът на авторката близък до себе си.
Краят, макар и очакван, е напълно задоволяващ, а от самият роман, може успешно да си извлечеш съвети, но и е способен да те откъсне от ежедневието ти, предлагайки ти комбинация от забавление и усмивки.
Това е книга, която ти дава куража да излезеш от познатото кътче и да опиташ нещо ново, което има вероятност да ти хареса, дори и останалите да мислят, че мястото ти не е там и най-вече е за това да приемем кои сме и да не се променяме заради чуждото мнение.
„Понякога да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз съм Бухтичка. И Уил, и Уилоудийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар