„Сезонът на злополуките“ от Мойра Фоули-Дойл

„Сезонът на злополуките“ от Мойра Фоули-Дойл прави впечатление с красивият си вариант за българска корица. Самата идея се оказа обаче далеч не толкова успешно развита.

Когато разбрах, че романът ще намери своето място и на българският пазар, бях изключително доволна – още с първият си прочит, резюмето ме изпълни с интерес. Няколко месеца след закупуването на книгата реших да я грабна, надявайки се, че няма да ме разочарова въпреки доста негативни мнения .
За съжаление, „Сезонът на злополуките“ така и не постигна желаният резултат, а дори напротив – се оказа една от най-слабите до този момент.

Въпреки всичко се съдържаха и моменти в които нямаше как да не ми направи добро впечатление, колкото и малко да бяха те.
Авторката преплита мистерия и в комбинация с лекият стил по който е предадена историята, книгата се чете бързо и далеч не е толкова натоварваща. Краткият ѝ обем е принос към бързият ѝ прочит.
Историята, колкото и пленяваща да ми се струваше при запознаването ми с романа, при самият прочит не успя да ме погълне изцяло.  Друга причина да остана с по-добро впечатление е сравнението между „Сезонът на злополуките“ и „Ние, лъжците“ като далеч не очаквах да имат сходни събития, колкото загадъчността, която присъства и в двете четива. Както този, то така и романът на Локхарт преплитат в себе си зловещи събития поради които се е достигнало до настоящето, но и проблемите при тинейджърите, които се оказва доста по-дълбоки в зависимост от случая. И двете четива оставят върху читателя чувства, подобни на тези, които другият роман излъчва.

Изграждането на героите не се е оказало чак толкова слабо, но самата аз така и не можах да се доближа особено много до тях самите.
Въпреки това, те имаха своите отрицателни страни, което ги изграждаше далеч от типичните съвременни перфектни герои.
Кара Морис не бе толкова близка до мен и определено не беше най-впечатляващият герой за който съм чела до този момент, но въпреки това успя да ми направи добро впечатление най-вече със своята упоритост, която доказваше във всяка една глава.
Алис, която ми се стори най-противоположният образ в романът, така и не успях да я харесам. Получихме обяснение за нейното държание и разбрахме, че историята ѝ не е никак лека, но въпреки това някои черти от нейният характер останаха недоразбрани за мен самата. Заедно с всичко това обаче, тя бе най-силната именно заради това, че криеше случилото се зад усмивки и смях.
Сам, който от самото начало ми се струваше изключително сладък, поддържаше моя интерес до и последната страница. И той имаше своите демони, които го измъчваха отвътре, но излъчваше една нежност и доброта, приветливост и спокойствие.
Беа, може би най-нетрадиционния герой, остана на по-заден план и ние едва успяхме да се докоснем до нейната история, но въпреки това тя се оказа неизменна част от групичката на тримата тинейджъри. Изключително доволна останах от начина по който тя беше изградена.

Кара заедно със сестра си Алис и бившият си доведен брат Сам са съпътствани от сезонът на злополуките от край време, което веднага прави впечатлението, че трябва да са свикнали с това. За жалост това не е така, а заедно с катастрофалният начин по който може да приключи  края на октомври за семейството, всеки един от тях има проблеми, които го измъчват вътрешно. И тайни, които пазят един от друг.
Тримата, заедно с Беа, най-добрата приятелка на Кара, образуват своята групичка, която се отличава от останалите. Те излъчват своята странност, но помежду им цари разбиране и по-дълбока близост отколкото изглежда.

Мойра Фоули-Дойл съчетава с всичко останало и невъзможното. Заедно с тази черта на книгата, тя е подходящото леко четиво с което един четящ да се заеме след някой тежък по-роман.
Дебютната книга на писателката въпреки всичко се очертава една интересна идея, която, надявам се, занапред ще се развива все по-добре.

Книгата имаше своите предвидими моменти, понякога се развиваше доста по-мудно от нужното, и въпреки че не е едно от най-успешните четива, то „Сезонът на злополуките“ от Мойра Фоули-Дойл преплита загадъчност комбинирана с леко препредаване, което улеснява нейният прочит.
„Пропастта, зейнала в моя свят, става още по-голяма. Скоро ще разцепи цялата вселена.“

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Top books of 2016

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл